Чим отиде до Юнги и клекна до него, започвайки леко да го бута к да му говори, без дори да забелязва многото кръв.
Юнги? Юнги, моля те! Събуди се, Юнги!
Изведнъж както го буташе видя кръвта и погледна ръцете си. Целите бяха в кръв. Очите му станаха червени и зъбите му се показаха. Желанието да пие от така сладката му кръв се появи отново. Чим трябваше да се сдържа. Не трябваше да прави това. Трябваше да спаси Юнги, а не да го нарани още повече.
Наддигна го внимателно, преглъщайки желанието да пие кръв, като го прегърна силно. Започна да плаче с всичка сила, да вика, да крещи. Не спираше да моли Юнги да се събуди.
Юнги... Моля те, любов моя... Моля те... Събуди се... Не ме оставяй, моля те... Обичам те много... Чуваш ли... Много те обичам... Не мога без теб, моля те Юнги... Аз... Аз... Не знам как ще се справя без теб... Не знам как ще живея без теб... Моля те, хьонг... Обичам те ужасно много... Моля те... Не ме... Оставяй... - накрая се пречупи и зарови главата си във врата на Юнги, неспирайки да плаче и да го прегръща. Чувстваше се ужасно. Не можеше да си представи живота без Юнги, а мисълта, че го е загубил завинаги го убиваше.
През 5 минути, когато Чим говореше, Юнги се свестяваше бавно. Раните и счупените му кости зарастваха. Когато вече чувстваше ръката си, отвори очи и го прегърна като се усмихна леко.
Нали знаеш, че няма как да умра? - проговори Юнги.
Почувства и другата си ръка и я вдигна като погали Чим по главата. - Спокойно, няма да те оставя, но трябваше да те накарам да се покажеш.
Тъпак... - Чим го прегърна по-силно. - Не трябваше да го правиш... Тъпак, тъпак, тъпак...
Мин го целуна по главата и го гушна силно. - Спокойно де. Нали знаеш, че точно от мен няма как да се оттървеш, любов моя?
Много ме изплаши... - каза през сълзи малчото и продължи да го прегръща.
Ама, спри да плачеш. - Юнги хвана лицето му в шепите си и избърса сълзичките му като целуна двете му очички. - Спокойно. - усмихна се и го целуна по нослето, а после и по пухкавите устни. - Обичам те, бебчо.
След като го целуна, обаче Юнги забеляза червените очи и зъбите на Чим и направи тъжна физиономия. - Бебето ми е гладно, а ние си играем... Нямам против да пиеш от мен отново, но ако искаш ще ти намерим храна.
Никога повече няма да пия от теб! - намуси се Чим. - Така че ми намери храна и посмей още един път да направиш нещо такова, ще съжаляваш много. - изсъска и го избута от себе си като се изправи.
Беше му сърдит и то много, за дето му скрои такъв номер и едва ли не го накара да откачи. Щеше да му мине всеки момент, но искаше да му даде урок, затова щеше да се прави на сърдит известно време.
Ама сега ще ми се сърдиш ли? - Юнги направи тъжна муцунка и се изправи като се залепи за него. - Направих го за да дойдеш при мен...
Да, сърдя ти се. - и планът влезе в действие, а Чим отстъпи крачка назад. - Можеше и по друг начин да ме накараш да дойда при теб.
Бебчо, стига де, нали знаеш, че няма как да умра... - Шуга отново се доближи до него и го гушна. - А какъв беше другия начин?
Можеше по всякакъв друг начин, но не и да се мяташ от сградата. - мъника скръсти ръце пред гърдите си, вместо да отвърне на прегръдката.
Бебе, моля те... - Мин хвана лицето му в шепите си. - Виж, обичам те много и извинявай, че направих това. Няма да се повтори, обещавам ти.
Обещаваш? - Парк го погледна в очите.
Да. - кимна Юнги и го обхвана с двете си ръце като скочи. Полетя нагоре, държейки здраво Чим, и отиваше високо в небето. - Тук няма да ми бягаш.
Х-хьонг! - ококори се Чим като г прегърна здраво и се сгуши в него. Ето, че дойде време страхът му от височини да се покаже отново. - Н-не ме п-пускай...
Няма да те пусна, спокойно. - усмихна се Мин и го целуна по врата. - Можем да си седим тук доста дълго. - отиде още по-нагоре, без да спира да се издига.
Н-не... - Парк започна да се изхлузва, затова уви краката си около кръста му и затегна хватката си, колкото можеше по-силно. Както имаше страх от височини, това летене му се стори направо ужасно.
Спокойно, и да паднеш ще те хвана, довери ми се. - Шуга го държеше здраво и продължи да стои във въздуха. Всъщност, отнасяше Чим до гората, защото знаеше, че там се събираха хората и Чим можеше да се нахрани.
Х-хьонг... С-страх ме е... С-свали ме д-долу... - Джимин седеше сгушен силно в него със затворени очи. Това, че усещаше вятъра, му стигаше да разбере колко бързо се движат и нямаше намерение да отваря очите си.
Много ли те е страх? - Юнги го целуна по главата и отиде още по-нагоре, забелязвайки самолет в далечината. - Искаш ли да поздравим хората в самолета?
С-САМОЛЕТ!? - извика Чим и се ококори, но това беше огромна грешка. Само като видя колко високо са, започна да трепери. Виждайки и самолета, му прилоша и скоро се отпусна в ръцете на Шуга, припадайки.
Джимин!? - извика обратно Шуга и веднага се спусна надолу като се насочи към апартамента си.
За по-малко от минута вече бяха в апартамента и вампира сложи Джимин на леглото.
Бебчо, какво ти стана изведнъж? - погали го по бузата.
Джимин никак не беше добре. Страхът му от височини беше огромен, което се дължеше и на припадането му, но имаше и друга причина. Не бе ял както трябва и даже можеше да се каже, че не се беше нахранил, което също допринесе малко или много за припадъка му.
Докато го чакаше да се събуди, Шуга отиде да търси храна и реши да обере една от близките болници, защото там имаше чиста кръв. Всичко стана много бързо и Юнги вече се беше прибрал с цяла торбичка бланки с кръв.
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°{💎kai_kisa💎}