Бяхме си взели душ и вече обличах вчерашните си дрехи. Тялото ме болеше. Чудех се как Джеси издържа на това. Аз опредлено не можех. Беше ми трудно, но в същото време и приятно.
— Ще ме дразниш с тези дрехи? — попита той и аз повдигнах рамене.
— Нямам какво друго да облека — признах.
— Ето, вземи — той ми подхвърли една черна тениска, предполагах негова, гледайки размера.
— Ъм... нямаме много време до полета, нали знаеш? — попитах, докато напъхвах тениската през главата си.
— Спокойно, принцесо! Сега е един, така че в три ще отидем във вас, за да си събереш багажа. Не мисля, че ще ти е удобно да бъдеш с тези стегнати... — той замлъкна изведнъж и ме огледа.
Чувствах се странно в тениската му. Беше ми много голяма и по-скоро имах чувството, че съм облякла някаква разпусната рокля. Тениската му ми стигаше до средата на бедрата ми и беше доста отпусната. Все едно нямах нищо върху мен, но беше изненадващо удобно и миришеше на Джеси. Невероятен аромат.
— Чувствам се странно — признах, докато придърпвах тениската надолу.
— Просто... не можеш да си представиш колко шибано секси изглеждаш. Ти по принцип си си красива, но сега направо сияеш! — каза той и се доближи до мен — Пасва ти точно. Опълваш я перфектно — той прокара ръка през талията ми и покри устните ми с неговите.
— Джеси... — изскимтях.
— Принцесо... — прошепна срещу устните ми.
— Моля те.. имам нужда от почивка. Не мога повече — казах и той постави последна целувка преди да се отдели от мен.
— Да, аз също имам нужда от почивка. — каза той и аз се усмихнах. — Гладна ли си?
— Няма да откажа да хапна нещо — признах и той се усмихна.
— Да отидем в кухнята и да видим какво има за ядене — каза той и аз кимнах.
Излязохме от стаята му и тръгнахме да слизаме надолу по стъпалата. Все още не можех да повярвам, че той е мой шеф и аз правя секс с него. Мамка му, толкова е красив, че не може да е истина. Гледах голия му гръб и загорялата му кожа. Косата му беше разрошена и му продаваше много по-сладък вид. Харесваше ми така. Влязохме в кухнята, която разбира се, беше по-голяма и от апартамента в който живеехме с Кортни. Пода беше тъмен и лъснат. В кухнята преобладаваше предимно бялото. Няма спор, че Джеси не харесваше лукса. Имаше огромен остров, който имаше много шкафчета. Джеси отвори големия сив хладилник и огледа какво има за ядене. Аз отидох и седнах върху острова, за което моментално съжалих, след като усетих студения плот. Джеси се размя на реакцията ми, а аз му хвърлих заплашителен поглед.
— Пф, няма нищо... защо не поръчаме нещо? — попита той и аз скокнах от плота отивайки до хладилника.
— Не можеш ли да готвиш? — попитах взимайки пет яйца.
— Не? Имам си хора за тази работа, но те са в отпуска — каза той и аз се изкикотих.
— Е, добре, аз мога да готвя, но не толкова добре колкото Кортни. — казах и оставих яйцата на плота, започвайки да търся тиган. — Къде има тиган?
— Нямам идея — той се разсмя.
— Как така? В собствената ти къща не знаеш къде се намират тиганите — промърморих, докато ровех в шкафовете.
— Казах ти – имам си хора за това. Аз в кухнята не припарвам след като почти запалих един омлет — каза той и аз започнах да се смея.
— Еврика! Намерих един! — казах и го взех. — Не може да си толкова зле в готвенето.
— О, повярвай ми – много съм зле, но за разлика от това съм много добър в секса — каза той и аз усетих как лека руменина залива бузите ми.
Включих печката и сложих тигана. Олиото беше лесно за намиране. Сложих малко от него и счупих яйцата в тигана.
— Признай си, че съм добър в секса — каза той и аз се завъртях към него.
— Ти го знаеш — казах и погледнах към яйцата.
— Но ми харесва, когато другите ми го казват... особено ти. — каза той и аз извъртях очи.
Самовлюбен задник.
— Да, такъв си. — казах по-скоро на моите мисли, отколкото на неговия въпрос.
Нямаше да си призная на глас, че е добър, защото той беше още по-добър. Това беше като някаква мечта. Не можех да си представя някой толкова добър в секса, но ето го - седи до мен само по боксерки, разкрил изящното си тяло пред мен. Е, ако се изгоря или направя нещо - той щеше виновен.
След няколко минути, яйцата бяха готови и извадих чинии. Намерих приборите и отидохме да седнем на масата.
— С жените с които съм бил до сега, твоите готварски умения не могат да се борят с техните — каза той и аз се изкикотих.
— Това са само едни яйца — напомних му и отрязах парче от яйцето.
— И пак са вкусни — каза той и аз се изкикотих.
— Работохолик ли си? — попитах случайно.
Той се разсмя.
— Ако да правя секс го наричаш работа – да — каза той и аз извъртях глава настрани.
О, това го разбрах и без да ми го казва!
— Но иначе не. — отговори той. — Всъщност изобщо не приемам работата си насериозно. Никога не съм я приемал. Това е тъпо и отегчително.
— Какво? Как така тъпо и отегчително? Ти си на такъв пост и си толкова известен. Как ще кажеш такова нещо? — попитах.
— Не е хубаво да си известен. — той се намръщи. — Бих дал всичко да не съм известен. Сериозно, тъпо е! Дори не можеш да се изчукаш в колата без медиите да разберат.
— Само за секс ли мислиш? — попитах и той се разсмя.
— Удоволствията ги поставям на първо място. — уведоми ме той и аз се изкикотих.
— Значи да? — попитах с усмивка.
— Значи да. — потвърди той. — Ами ти? Не поставяш ли удоволствията пред всичко останало?
— Преди не. — признах.
— А сега? — попита той с похотлива усмивка.
— Ще си оставя това само за мен — казах.
Харесваше ми прекалено много и това ме плашеше! Не беше нормално да правим толкова секс. Поне за мен не беше, но странното беше, че не се дърпах и ми харесваше.
— И защо? — попита.
— Защото не е нужно да знаеш всичко — казах и той се усмихна.
— Добре.. но ще разбера — заплаши съблазнително и аз се поразмърдах некомфортно на стола.
Вече бяхме приключили с обяда и аз оставих чиниите в миялната. Джеси се облече и беше готов да тръгва, докато аз все още бях по неговата тениска.
— Колкото и да не ми се иска да сваляш тениската ми, трябва да се обличаш, за да може да минем през вас и да си събереш багажа. — каза с нежелание.
— О, добре! — казах и тръгнах да се качвам, когато Джеси обви пръстите си около лакътя ми и ме дръпна към него.
Погледнах го объркана, но веднага заключих погледа си с неговия. През него преминаваше похот и още някаква емоция, която не можах да разпозная. Почувствах се странно. Не, този път не прати тръпките, които по принцип пращаше по тялото ми. Бяха много по-различни. Този път ме накара да настръхна от страст. Изведнъж ми се прииска да го целуна. Не! Това не беше редно! Разтресох глава и той сякаш се осъзна и ме пусна. Погледнах за последно към него и тръгнах нагоре към стаята му, за да се облека.
Това нещо, което мина през мен... не, не беше сексуално влечение, а нещо различно. Не! Не мога да си позволя да се влюбя в него! Няма начин да се влюбя в него. Това ще е най-голямата ми грешка!
Влязох в стаята и започнах да се обличам колкото се може по-бързо. Мисълта, че ще летя със самолет не ме успокоява особено. Огледах се в огледалото поправяйки косата си и слязох долу, където Джеси разговаряше по телефона. Не беше много щастлив. Даже беше ядосан. Като ме видя веднага каза, че трябва да затваря и разговорът приключи.
— Тръгваме ли? — попита той и аз кимнах.
Излязохме от къщата и влязохме в колата му. Той отпраши с мръсна газ. Беше напрегнат. Нещо го тревожеше. Беше ли редно да знам?
— Джеси? Всичко наред ли е? — попитах плахо.
— Може да се каже — излъга той и аз кимнах.
Нямаше да му задавам допълнителни въпроси. Мен не ме засягаше това. Докато се осъзная вече бяхме пред сградата. Слязох от колата и тръгнах към сградата следвана от Джеси. Извадих ключовете си и ги вкарах в ключалката. Забелязах, че беше отключено и се учудих. Влязох вътре и видях Кортни и приятеля ѝ – Кейси да седят на дивана. О, вярно, че той щеше да идва! Той беше със светло кафява коса и черни очи. Беше облечен в черна тениска и дънки.
— И това ако не е красивата Дарси Лий — каза Кейси.
— Същата — изкикотих се и той стана да ме прегърне.
Усещах изпепеляващия поглед на Джеси върху мен.
— Липсваше ми, досадо! — каза той и аз се изкикотих.
— Аз ли съм досада? Да не обръщаме темата срещу теб — казах и се отделихме.
— Все така висока. — каза той.
— Дарси! — настоя Джеси и аз се обърнах и кимнах към него.
— Съжалявам, но нямам никакво време — казах и тръгнах към моята стая следвана от Джеси.
— Имаш да обясняваш след това! — извика Кейси и аз се изкикотих.
Влязох в стаята си и Джеси уви пръстите си около лакътя и ме дръпна към него. Той затръшна вратата и ме опря на нея. Сложи ръката си до главата ми, а другата на челюста ми.
— Дарси Лий, не искам никой друг, освен мен да те докосва! — каза той с нисък заплашителен тон. — Ти си само и единствено моя! На никой друг!
— Джеси... — той залепи устните си за моите.
Останах объркана от реакцията му. Какво му стана изведнъж? Имам предвид... ние сме само приятели с привилегии, нищо повече. Ръката му отиде на тила ми и ме дръпна към него. Това беше по-груба целувка. Сякаш отбраняваше територията си. Натика езика си в устата ми отнемайки всичкия ни въздух. Въздуха ни свърши и ние се отделихме. И двамата дишахме тежко от грубата целувка. В сините му очи горяха пламъци на гняв и отбрана.
— Трябва да оправям багажа си — казах и той ме пусна.
Аз минах покрай него и отворих гардероба си от който извадих малък сак с цветя. Започнах да слагам дрехи в сака, когато Джеси проговори.
— Къде е тоалетната?
— Вратата в коридора — казах и той изляза от стаята си.
Докато слагах дрехите чух звънене на телефон. Не беше моя. Беше на Джеси. Изправих се и отидох да видя кой е. Любопитството ми надделяваше да разбера кой му звъни. Взех телефона му и сърцето ми пропусна удар като видях името изписано на екрана.