Г.т.- Кристин
След този хубав момент, с Куки стояхме и си говорехме. Все още бяхме на земята. Най-после и двамата си признахме. Е познайте какво! Ами...... ЗАЕДНО СМЕЕЕЕ!!!
Та.... както си говорехме, полицайката от преди малко дойде вътре.
-Не чух много викове. Това е добре. Имам новина.- каза тя. И двамата се изправихме в очакване.
-Каква новина?- попитах гледайки я в очите с любопитство.
-Хубава. Онзи "проклетник", както го нарече ти, оттегли жалбата.- обясни жената и ние се засмяхме.
- Това значи ли, че ще го пуснете?- попитах усмихната.
-Още в тази секунда.- каза тя, извади едни ключове и отключи килията. Отмести се, защото явно не искаше да застава между нас.
С Кук се погледнахме. Веднага след това той ме придърпа към себе си и ме прегърна невероятно силно. Не искам да ме пуска! Но се налага. Искам да си ходим.
-Хайде да си ходим.- помолих го и го погледнах в очите.
-Хайде.- отговори и ми се усмихна. Неговата усмивка ме накара и аз да се усмихна.
Излязохме от районното и тръгнахме да се разхождаме. Обадих се на другите да им кажа, че всичко е наред.
С Куки прекарахме целия ден заедно. Разхождахме се. Говорехме си. Абе беше като една дълга среща.
Както и да е. Вече е време да се прибира. А и аз също. Трябва да се оправям. Този ден ми дойде в повече. Уморена съм. И то много.
-Хайде да се прибираме. Съгласен?- попитах, поглеждайки го.
-Момичето ми е уморено, а?- попита той, пак с онази усмивка.
- Да. И то много.- отговорих аз и направих уморена муцунка.
- Добре тогава. Да се прибираме.- каза той и стана. Направих същото. Бяхме на една пейка в парка.
Тогава той ме хвана булченската. Уплаших се и на секундата се хванах за врата му.
-Какви ги вършиш?!- извиках. А той се усмихваше.
-Ако не ти харесва, ще те пусна.- обясни той.
-Не казах, че не ми харесва...- казах и погледнах настрани. Мъничко ми стана неловко.
-Ами тогава мълчи и приеми, че ще се прибираш така.- заповяда той и тръгна.
-Ама аз съм тежка.- възкликнах веднага.
-Само да съм го чул още веднъж! А и аз не казах ли да мълчиш?- попита той и ме погледна уж ядосано.
-Добре де...- приех аз и млъкнах.
Той наистина ме донесе до у нас! Не е добре! Той не е добре!
- Аз... ъм благодаря. Сега ме пусни, за да мога да отключа. - помолих аз и той ме свали, но все още ме държеше. През кръста.
-Не мога да те пусна.- отговори ми той сериозно.
-И защо?- попитах го аз.
-Защото още не съм направил това.- каза и разби устните ни в една невероятна целувка. Продължи дълго, но всичко хубаво си има край. И така се отделихме.
-Е сега може да влизаш, защото навън е студено. Прибирай се, направи си чай, завий се добре и си лягай. Ясно?- започна пак да ме командори. Но всъщност ми харесва. Наистина го е грижа.
-Сър! Тъй вярно, сър!- отговорих аз и козирувах. Засмяхме се и се разделихме. Влязох вътре и веднага се хвърлих в леглото. Заспах на секундата. Днес беше уморителен ден.
Г.т.- Марк
В магазина съм и чакам Кристин да дойде. Все пак е на училище. Дано работата да не и' пречи да си учи уроците, както трябва. Да. Размисли и още размисли.
Отварянето на вратата ми прекъсна размислите. Тя влезе вътре.
-Оу. Здрасти Марк. Какво правиш тук?- попита ме тя с усмивка. Леле... сладичка е.
-Ами работя. Явно и ти идваш за това.- уточних аз.
-Ами да. А къде е Джънгхюн?- попита ме тя.
-Ами не знам. Помоли ме да наглежда магазина за малко и аз се съгласих. - обясних и' аз.
-Ами добре. Аз отивам да си оставя нещата и започвам работа.- каза тя и влезе в стаята за персонала.
След малко излезе и започна да нарежда някакви неща по рафтовете.
-Може ли да те питам някои неща. Просто ми е любопитно.- попитах я аз.
-Да. Естествено. Питай.- съгласи се тя.
-Ами какво мислиш да правиш когато завършиш? - попитах я.
-Ами не съм сигурна дали е правилно, но много искам такъв музикален магазин. Дори и да не е толкова голям. Просто да е мой. От малка съм привлечена от музиката. Просто това е животът ми.- отговори ми тя.
Не знаех, че има толкова малка мечта. Аз като бях колкото нея мислех къде да си построя първата компания...
-А твоята мечта за бъдещето каква е?- попита ме тя.
-Ами наскоро разбрах, че съм осиновен и че имам сестра. Наистина наистина искам да и' кажа, но ме е страх, че няма да го приеме добре. Ти как би реагирала при такава новина?- попитах я заинтересовано. Тя се замисли и след това ми отговори.
-Ами това щеше да е най-хубавия ден. На секундата бих отишла и бих му се хвърлила на врата! Най-после да имам някой до мен. Това щеше да и моята реакция. Според мен не трябва да се притесняваш. Просто отиди и и' кажи. Ще се зарадва. Спокойно.- успокои ме тя. Не мислех, че мисли така. От както разбрах, винаги ме беше страх от това каква може да е реакцията.
-Благодаря. Наистина ми помага. Ще и' обясня в най-скоро време. А сега- исках да я питам нещо но телефонът ми иззвъня. Беше секретарката ми. Вдигнах.
-Ало. Да, кажи. Добре. Веднага идвам.- казах и затворих телефона.- Аз ще тръгвам. Изникна ми нещо.
-Добре. Щом казваш. Чао и успех със сестра ти.- каза ми тя и се усмихна.
-Мерси. Чао.- отговорих и излязох.
Звъннаха ми, за да ми кажат, че къщата в която ще живея е готова. Качих се в колата и потеглих.
След около 10 минути пристигнах. Къщата много ми хареса. На два етажа, голяма, с голям двор. Има си и отделно място за персонала. Все пак няма аз да я чистя тази огромна къща.
Слязох от кората и влязох в къщата. Посрещнаха ме жените, които ще почистват тук.
-Здравейте господине.- поздравиха те и ми се поклониха. Изглеждаха възрастни. Реших, че не е редно те да ми се покланят.
-Здравейте.- отговорих аз и също се поклоних.- Искам да ви кажа някои неща, които ще трябва да спазвате. Първо, няма нужда да ми се покланяте. Второ, ще имате възможност да влизате по всяко време в къщата и ще имате достъп до всичко. Трето, не е нужно да ми говорите на Вие. И също ще искам някоя от вас да ми даде номера си, за да знаете, когато няма да се прибирам.- обясних им аз.
-Благодарим ви. За момента ще ви дам моя номер. И нали можем да се настаним в отделението за прислужници?- попита ме една от трите. Да. Бяха три. Явно тя ще командва. Изглежда мила жена.
-Естествено, че може. И още нещо. Не се наричайте прислужници. Аз не харесвам тази дума.- помолих ги аз и се усмихнах.
-Добре господине.- прие жената и също се усмихна.
Така тя ми даде своя телефон и отидоха да се нанесат. А аз започнах да оглеждам къщата.
На първия етаж са кухнята, холът и има една тоалетна. Кухнята е огромна. Има огромен плот в средата на стаята и около него е самото място за готвене. Осветен е от малки лампички по тавана.
Отидох в хола и го огледах внимателно. Има камина. Доста голяма. И едната стена е от две големи врати,които водят до двора. Има и маса с един голям диван и още няколко фотьойла. Има и вази с цветя. И естествено един голям телевизор. На тавана има един голям красив полилей. Общо взето първия етаж и невероятен. А сега е ред на втория.
Качих се и там има 4 спални и две бани с две тоалетни. Първо разгледах спалните. Две от тях бяха по-големи, със спалня и голям гардероб. А другите две бяха с две легла и по един гардероб. И четирите изглеждаха невероятно красиви. В различни цветове са, което ми харесва. И баните са с вана и душ кабина. Изглеждаха добре.
Качих се и на тавана. Това място е идеално за офис! Не вярвах, че ще намеря такава хубава къща тук. Е, точно по моя вкус е, но какво ще правя на това голямо лъскаво място сам?
Ох ще му мисля после... Сега е време за багаж...
Г.т.- Кристин
Подреждах стока в магазина след като Марк си тръгна. Накара ме да мисля какво би било ако имах брат.
Да имам някой, който да ме подкрепя, да ме защитава, да ми дава съвети, да се кара с мен, да заплашва момчетата, които се навъртат около мен. При тази мисъл се засмях. Знам, че не е възможно, но щеше да е хубаво. Чудя се коя ли е сестра му...
-Що за служителка не забелязва, че има клиент?- чух ядосан глас зад мен. Веднага се обърнах уплашена, на после се успокоих. Видях кой е въпросния клиент...
-Извинете господине. Моля да ме извините.- помолих из и се поклоних усмихвайки се.
-Но госпожице, това е неприемливо. Трябва да ви накажат за това.- възкликна "господина"
-Има кой да го направи. Не се притеснявайте за това.- отговорих аз все още с усмивка.
-Ооо. Така ли?- възкликна той и се приближи до мен хващайте ме през кръста.- Трябва да сте по-внимателна.- каза той и ме целуна. Отвърнах му. Целувката продължи малко по-дълго от колкото очаквах. Отделихме се и се гледахме.
-Кхъм- изкашля се някой до вратата. Обърнах се и видях Джънгхюн. Оле майко! Сега става интересно.
-Н-н-не е това, което изглежда.- започнах да отричам аз.
-Напротив. Точно това е.- отговори Куки. Ама тоя не е добре...
- Не е нужно да ми обяснявате. Извинявам се, че Ви прекъсвам но, ще се наложи да отмъкна Ромео. Съжалявам Жулиета.- обясни ни Джънгхюн. Ох, добре, че не отвори темата за нас. Не, че е нещо лошо, ама все още ме е срам...
- Няма проблем. И без това ми пречеше да си върша работата.- казах и се усмихнах.
-Моля?!- възкликна Куки, поглеждайки ме очудено.
-Хайде чао Ромео.- казах аз и го избутах през вратата.
Той и Джънгхюн излязоха. Останах сама. Както винаги... Ох я стига Кристин! Стегни се!
Страхотно. Вече и сама си говоря...
След около 30 мин реших, че е време да затварям. Така и направих.
Прибрах се в самотната ми тъмна, студена къща. Пак тук. Пак сама.
Отидох до хладилника, за да взема нещо за ядене. Оказа се, че няма нищо. Ами днес няма да вечерям.
Качих се в стаята си и си легнах. Опитах се да заспя, но не ми се получи. Защо се мисля за Марк, по дяволите! Ами защото искам брат. Искам брат и той ми го наби в главата! Ох защо го мисля като никога няма да стане. Заспивай Кристин!
На обяд другия деп:
Със Су, Джени и момчетата обядваме.
-Мило защо брат ти те измъкна така вчера?- попитах аз Куки. Аз съм любопитна. Трябва да знам!
-Няма значение.- отговори той одвеяно.
-Ама как така! Има значение! Сигурно и нещо за мен. Да. Това е. Няма какво друго да е. Иска да се разделим, нали? Да. Знам, че е така.- започнах да се вайкам.
-Не!- извика той.- Не е нищо такова. Съвсем скоро ще разбереш. Не е нищо свързано с връзката ни!- малко извика последното. Всички ни чуха и се обърнаха да ни гледат. Дори и да не знаеха, че сме заедно, вече знаят.
-Добре, добре. Само по-тихо.- помоли Джени. Браво на нея.
-Точно така. Кротни се.- добави Те.
Куки се успокои и продължи да се яде обяда преспокойно.
След обяд в магазина:
-Здравей Марк. Отново. Как си? Реши ли да кажеш на сестра ти?- полюбопитсвах аз.
-Ами да реших. Даже реших да и' кажа още тази седмица.- отговори той. Много се радвам за него и за момичето, което ще получи брат като него.
-Радвам се.- казах аз с усмивка. Тогава някой влезе в магазина
-Извинете. Търся господин Марк Туан.- каза едно младо момиче, облечено доста официално.
Г.т.- Марк
- Аз съм. Какво ще желаете?- попитах заинтересовано.
-Ами тук съм за интервюто за работа.- обясни момичето. Оле вярно! Тотално бях забравил.
-Добре. Последвай ме. Кристин ще ме извиниш.- казах аз и поведох момичето към кабинета, където ще проведем интервюто...
30 мин по-късно се сбогувах с момичето. Изглеждаше умна и мила, но само така изглеждаше. Нищо, ама нищо не знае. Загубих си времето... Тъкмо да кажа нещо на Кристин и телефонът ми звънна.
-Ало. Кажи Джънгхюн. Да. Добре. Ще дойда. Добре. До довечера.- и затворих. Джънгхюн иска да ми казва нещо важно. Какво ли е?
-Ами Кристин аз ще тръгвам. Джънгхюн каза, че пак ще трябва ти да затвориш.- обясних на Кристин.
- Добре. Чао.- каза тя и отиде някъде. Излязох и тръгнах към вкъщи.
Жената от вчера ме посрещна.
-Здравейте господине.- поздрави ме тя. Не искам на ми казва г-дин. Та тя е по-голяма от мен... Поне не се поклони...
-Здравейте г-жо Ким. Да знаете, че тази вечер няма да вечерям тук.- обясних аз.
-Добре. Ще кажа и на другите.- каза тя отиде към кухнята. Аз се качих в стаята си и се преоблякох.
Облякох едни черни дънки с една риза и сако. Все пак ще ходим на ресторант. Трябва да изглеждам добре. Оправих си косата и съм готов.
-Излизам.- извиках и излязох. Карах до ресторанта сигурно около 15 мин.
Влязох и видях къде е Джънгхюн. Отидох и седнах до него.
-Здравей Джънгхюн. Какво става?- попитах аз.
-Здравей Марк. Ами стават някои неща, за които искам да поговорим.- каза той и аз го погледнах въпросително.
-Какви неща?- попитах.
-Ами искам да затворя магазина-
Хелоу гайс!! Как сте? Ето я и новата глава. Кажете ми какво мислите за нея! Имате ли предположения какво ще стане по-нататък? Ако да, кажете ми ги. Пишете ми! Дори и да не е свързано с историята!
И също за тази глава получих помощ, не от кой да е, а от баща ми. За това нека му благодарим заедно. Обичам те тате! Обичам и вас хора!💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜
П.С: Нека подкрепяме и момчетата ни в тези трудни времена за тях! Те не заслужават тези скандали! Просто не е правилно!
П.П.С: Браво на тях за успешния концерт в Токио!😘💜❤💜❤💜❤🎤