(Много си харесвам корицата, та за тва трябва да я флясна тука отново!)
***
Джънгкук знаеше, че в последните няколко дни бе направил повече от няколко рискови и възможно най-тъпите решения в живота си. А Йонги не бе по-назад с глупостта си. В началото мислеха да споделят всичко което знаеха. Но в крайна сметка, всичко това остана в тайна. Дали и всеки преди тях е бил подложен на подобен избор. Да реши дали да разкрие един уникален свят, толкова различен и нечовешки, странен и недостижим, или да го запази за себе си.
Е, точно това направи той. Скри от света факта, че съществува лек за смъртта. Запази го за себе си. Но дори и сега не знаеше дали съжалява за това. Но нещото за което му бе тъжно и за което ридаеше всяка вечер, която всъщност бе живота му, за онова прекрасно същество в халата, прекрасната му кожа, лице, усмивка, устни, очи, говор, смях, думи, мисли. Джимин му липсваше повече от всичко на света. Защото знаеше, че нямаше да го види. Бе изчезнал.
Йонги от друга страна не знаеше какво да прави с всичкото време с което разполагаше. Но той бе човека, който му обещаваше, че вечността им бе достатъчна, за да намерят Джимин.
***
Историята е донякъде повлияна от любимия ми филм за вампири, а именно Интервю с вампир. Мислех си да е подобно, но после изникнаха още повече идеи.
Бих ви посъветвала да не се привързвате много към героите, защото все още не знам какво ще ми хрумне до края.
***
С * ще отбелязвам неща, за които в края на всеки чаптър ще има някакво обяснение, или някаква допълнителна (или рандъм) информация. 😊