-Ерик Джонсън, или как да кажа...Кристиано Беладо?- стрелнах поразителния си поглед към него. Опитах се да запазя хладнокръвие, до колкото беше възможно това, защото този мъж ме плашеше, адски ме плашеше, защото знаех на какво е способен.
-От кога копнея за този момент, малка, невинна Холи.-каза най-спокойно и седна в края на леглото.
-Ти не трябваше ли да си зад решетките в момента?- как е успял да се измъкне, как е успял да планира всичко това...това е имал предвид когато погледна камерата по време на разпита. Той, той..-..имаш вътрешен човек, нали? Планирал си го отдавна...и сега чак схванах, че обира вчера не е бил случаен. Планирал си го да ви хванем! Ах, Холи...колко си глупава.
Той се усмихна насреща ми.
-Не си глупава, Холи...просто късно схващаш. Когато вече си в капана на хищника!- Каза подигравателно и започна да се приближава по-близо към мен.
-И сега какво?-попитах.- Ще се възползваш от мен и след това ще ме убиеш? Както стори със Сюзън? Копеле противно! Давай и без това не ме интересува вече!
Гръмкия му смях се разгласи из цялата стая. Погали бедрото ми и светкавично махна ножовете от жартиерите ми.
-Очаквах да си по-подготвена, освен тези чесалки за гръб, Mia Bella. И знаеш ли от колко време чакам този момент, тогава заради Сюзън се развали плана ми, което го удължи с година, но аз съм търпелив, щом искам нещо, което си струва!
-Давай, убий ме, знам че това искаш!
-Не, не, не, не за това те преследвах 4 години, Холи. А и си твърде ценна за тях. Те те искат жива и здрава.
-Кои тях?-попитах.-Мамка му, говори изчадие, защо съм толкова важна за теб и за тях??
-Ще разбереш, но не сега. Сега смятам да се позабавляваме.
След това той се доближи още повече, а на мен не ми остана нищо освен да обхвана с крака главата му и да го задуша. Стисках с все сила, усетих как тялото му се напрегна, опитвайки се да се освободи от хватката ми. След това отпуснах краката си и го изритах силно в стената, за щастие си удари главата в единия рафт на шкафа и изпадна в безсъзнание. Не исках да губя време, за това имах резервен ключ за тези белезници скрит в гривната на лявата ми китка. Познах, че са моите белезници по иниациалите ми ХМ, копелето ми е ровило в чантата. Освободих се, а след това преместих тялото му върху леглото, беше зверски тежък, но не се предадох тези 10 минути. Закопчах го в собсвения му капан. Завързах краката му за краищата на леглото с парцали направени от чаршафа на леглото. Сложих обратно ножовете си и реших да си поиграя с него.
Седнах върху стегнатия му корем като разкъсах ризата му. Взех единия нож и направих повърхностен разрез. Чу се "Ох", още един, и още, и още, така и със стоновете на болка. Изведнъж той дойде в съзнание, а аз довършвах инициалите си върху корема му.
-Какво, само ще ме гъделичкаш ли? Сюзън беше по-смела!
-Спри да споменаваш името ѝ!-забих ножа в ръката му, кипях от гняв при споменаването на името ѝ.-И това ли погаделичка? А, това?
Другия нож разряза плътта на другата му ръка. Доближих се на милиметри от лицето му.
-Много смела ли ти идвам? Така харесва ли ти?-започнах да го душа, но се осъзнах и го пуснах.
-Напротив, възбуждаш ме повече!-изчурулика, а на мен ми идеше да го убия.
Изведнъж от някъде се появи приспивателен газ и още с първото дишане аз се подадох и главата ми падна на едното му рамо, а тялото ми се предаде напълно.
***
Събудих се. Навън беше ден, аз...аз бях вкъщи на скърцащото легло с пижамата на котки. Изглеждах свежа като след сутрешен душ. Спомени от снощи нахлуваха в главата ми, но да не би това да е било сън? Закъсявах за работа. Оправих се набързо и се качих в стария мустанг, който бях взела преди година. Нима съм сънувала. Е сега ще се разбере, когато отида в участъка и ми кажат, че Ерик Джонсън е избягал.
Спрях колата на служебния паркинг и слязох със забързана крачка.
-Добро утро.-поздравих, но никой не ми отвърна. Седнах на мястото си и след малко дойде Чад.
-Звънях ти хиляди пъти. Защо не вдигаше? Как мина срещата? Ще има ли втора?-разпитваше ту разтревожено, ту любопитно.
-Чад, беше нисък и грозен... и с костюм на Скуби Ду.- казах и се засмях, за да придам истинност на лъжата.- И едва ли да има втора среща. А сега ако обичаш, имам заподозрян за разпитване.
Изправих се и тръгнах към стаята за разпит, където трябваше да ме чака Ерик или Криастиано. И аз знаех, че той няма да бъде там.
Отворих уверено вратата и когато го видях да стои на стола се стъписах. Седнах на стола с изправена стойка излъчваща увереност и започнах.
-Ерик Джонсън, до къде бяхме стигнали? А да, Фреди Диксън е имал съучастник онази вечер, ще ми кажете ли с подробности за случката тогава, защото и вие сте били забелязан там!
-Малка, сладка, наивна Холи. Не знам за какво говориш.
-А ще ми кажеш ли къде беше снощи?-протегнах се да дръпна ръкавите му, но той ме спря.
-Тц-тц, пак ме докосваш пред камерите Холи, ненаситна мръснца!-усмивката му не слизаше от лицето, но ако искам отговори, трябва да не пред камера, защото тези имаха и звук.
-Отведете го в килията!- креснах, а след малко влезнаха двама полицаи, които го екскортираха до килията му.
-Само толкова ли?- попита смеейки се.
-Какво, малко ти дойде вниманието ми ли?- попитах реторично, а той само се засмя и обърна напред вървейки.
Изпуфтях. Така нямаше да стане, все до път без изход стигах, но може би сега намерих таен отвор към отговорите ми. Ах, Ерик, ще ми паднеш в краката.
Врътнах се на пети и тръгнах към бюрото си.
-Псст, Чад. Трябва ми твоята помощ и на Марта. Марта ела за секунда.- повиках и нея.- Имам план, който не е много добър, нооо трябва да опитаме.
-Не звучи добре, какво си намислила?-попита Чад.
-Просто искам да ме прикривате докато аз отида до затвора и разпитам Ерик Джонсън, но този път без камери.
-Ти полудя ли, момиче?- Марта гледаше шокирано.
-Луда съм, но си струва, знам, че ще изкопча нещо.
След толкова молене те се съгласиха. Тръгнах сама към Градския затвор където държаха Ерик Джонсън. Стисках в ръка поправен документ, който ми дава право да вляза в килията на Джонсън.
Успешно преминах през охраната и стигнах килията му.
-Джонсън, имаш посетител!- каза единия, а той раздразнено се обърна, но когато ме видя усмивката му грейна. Те отключиха решетката и ме пуснаха вътре.-Госпожо, сигурна ли сте да ви заключим при този?
-"Госпожице", а не "госпожо", дамата все още не е омъжена, имай малко уважение.-подигравателно му говорише Ерик.
-Седни!-заповядах.
-Защо, ще ме напляскаш ли? Защо си тук?- попита.
Без да очаква откопчах затворническата му униформа и бях права, ХМ беше изписано на корема му. Погалих раните и усетих как мускулите му се стегнаха. Прехапах устни.
-Не е било сън...-прошепнах.
-Кошмари ли има малката Холи? Mia Bella , кошмарите са реални! А сега, на какво дължа присъствието ти? Не ми казвай пак Камата.
-Вече не ме интересува Камата, а тези които ме искат жива.
Извадих от чантата си писма и му ги подадох. Той започна да ги чете.
"Холи, тази вечер си много наконтена, пак ли среща имаш? Жалко за последната ти среща. Ето ти нещо за спомен от него."
-Това го получих преди да изляза снощи за срещата ми с Кристиано Беладо.-Засмях се подигравателно.- Виж в плика.- Подканих го.
Той извади одрязан пръст, който беше гланциран.
-Преди всяка нова среща убиват мъжа, с когото съм излизала на предишната и винаги има съвпадения. Око, език, нос, пръст, ухо...всякакви човешки детайли. Убиват всеки мъж с когото съм излизала. "Те" ли са били тези, които ми пращаха всички тия гнусотии? Искам отговори.
Той ме гледаше някак...съжалително. Седнах до него и го погледнах искрено.
-Виж, снощи можеше да ме изнасилиш, убиеш или дадеш на тези "тях", които ме искат жива, кажи ми, защо го правите? Някой ме преследва от години, праща ми мои снимки как пия кафе пред телевизора, как вечерям, дори как се къпя. За това не съм казала ни никого, но не го и пренебрегвам. Искам отговори, мамка му! Ерик, ти знаеш нещо, искам да ми кажеш. Живота ми е застрашен.
Той ме гледаше толкова хипнотизирано и безсилно.
-Холи, трябва да си вървиш, веднага!-каза за първи път толкова сериозно.
-Ерик, моля те, дай ми отговори!
-Те знаят всичко за нас, Холи. Нашите слаби места.
-Но ти нямаш слабо място, Ерик. Проучвала съм години наред!
-Никой не знае това място, Холи, защото ако някой някога разбере...свършено е с мен!
Той ми обърна гръб, а охранителите ме изведоха навън.
Какво имаше предвид с това!? Толкова много натрупани въпроси, които нямаха отговор. Мамка му, задънена улица. А ако изляза на нова среща с друг, това значи ли, че ще убият Ерик? И защо трябва да ми пука толкова за него?
Не знам, но трябва бързо да се върна на работното си място преди да загазя.
Имам идея, но е малко рискована. Този път ще се справя сама, защото не искам да пострада Чад.
Седнах на бюрото и чаках Марта да ме извика отново за разпит.
След малко дойде тя.
-Фреди Диксън е в залата за разпит.