Явно бандата започна да ѝ се доверява, което не бях сигурен дали да смятам за добре. Сигурно е добре, защото не всеки ден толкова бързо се приспособяваха нови хора в тази група. Не всеки път ги приемаха, най-много аз. Никога не съм се доверявал от раз.
Сега чаках Кейла в салона. Предположих, че може би е отишла да яде.
А този бинт.
Иде ми направо да я спукам от бой и нещо друго. Защо е толкова непохватна и странна да му се не знае? Толкова ли е разсеяна, че не е видяла от къде ще изскочи шибаното острие? Дали просто преценката ми за нея не бе напълно грешна?
Не, това няма как да бъде.
Никога до сега не съм грешал в изборите си. Това е нещо, което е невъзможно! Освен ако това не е първата грешка, която допускам. Да се надяваме, че тя ще спре с тези игрички или каквото се опитва да прави с тези неща. Днес ще я пробвам, този път сериозно ще проверя уменията ѝ и колко бързо ще схване и ще поправи грешка.
- Закъсня! - измърморих веднага щом стъпи в стаята, недоволен от забавянето ѝ. - Защо?
- Трябваше да хапна нещо, ако не искаш да припадна - гледаше в земята, докато ми обясняваше.
- Сега имаш два варианта: - изръмжах - първи да престанеш да гледаш в шибания под или ще ти сложа шина на врата, така, че да ме гледаш винаги в очите и втори да ме гледаш в очите и никога повече да не отклоняваш погледа си! - спокойно ѝ обясних със студенина, от коята тя леко потръпна.
- Предпочитам втори... - промърмори и вдигна главата си бавно, вече гледайки ме, но не в очите. Просто гледаше лицето ми и го изучаваше като че ли.
- Страхотно, а сега променям всичко ... Имаш някакви начални умения, но те са само основа, която ще трябва да надградим бързо. Готова ли си? - рязко смених темата и зачаках отговор от нея.
- Ще се справя! - кимна тя сигурна. Тази решителност ще ѝ е от полза.
- Значи първо застани в позиция за нападение, която знаеш най-добре... - изкомандвах я, а тя зае позиция. Десния крак напред, а левия назад, за по-добра опора. Ръцете стиснати в юмруци пред себе си. Лявата ѝ ръка беше под брадичката, а дясната по-напред и в готовност за удар. Добра позиция, но за бокса и кикбокса. Това не е само бокс, трябват и други като например: бойни изкуства.
- А сега? - прекъсна мислите ми.
- Нападни ме! - дори не трябваше да заставам в определена позиция, просто щях бързо да избегна всеки удар. Тя замахваше с десен и ляв, а аз само отскачат и се отдръпвах. Само веднъж почти ме докосна с крак, с който бе направила после дъга във въздуха. Имаше баланс, нещо, което е нужно. А и това го няма никъде в бокса, не го е научила от там.
- От къде научи това? - любопитството ме загриза, но си дадох незаинтересован вид. Тя спря с нападенията, които бяха безплодни. Както стоеше застинала на едно място изведнъж заговори.
- В училище първите години, майка ми ме бе записала на балет и гимнастика. Харесваше ми гимнастиката, а балета беше нещо, което обожавах, но просто не се разбирах с останалите момичета и момчета и се наложи да ме отпише от всичко това. - вяло ми отговори без да спира очния контакт. - Казах ѝ, че не ми харесват тези неща. Тя ми бе повярвала и без да пита отиде и ме отписа. А когато бях сама вкъщи се упражнявах.
- Интересно. Не го знаех... - мърморех си без да усещам, че е на глас. Но когато забелязах промяната в изражението ѝ се осъзнах. Това е странно, по принцип нямам такива случки, в които да си мърморя разни мисли ей така.
- Няма от къде да го знаеш, нали така? - несигурно каза. Сякаш усещаше какво съм направил зад гърба ѝ, или пък беше сигурна в това.
- Така е. Предполагам не знам много неща за теб. - признах, защото до някаква степен е така. Важното е, че не я лъжех. Излишно е да споменавам, че съм изкусен лъжец, но понякога просто не се налага.
- Добре, сега в почивка ли сме? - в очите ѝ можех ясно да прочета веселие. Искаше да се засмее, но явно не смееше, защото не знаеше как ще реагирам. Засмях се на нейната реакция. Не знам кога последно се смях. Краткия пристъп на смях отмина бързо и крайчиците на устните ми бяха в лека едва усмивка.
- Не. Просто си говорим. Сега ще пробваме друго. Вместо да заставаш в позиция, която можеш да ползваш в бокса и кикбокса заеми тази, която аз ти покажа сега! - наредих ѝ аз и отстъпих една-две крачки. Застанах с широко разкрачени крака. Стиснах юмруци и вдигнах дясната си ръка свита в лакътя високо. Юмрукът стоеше до главата ми, а лакътя си бях изпънал назад. Изправих лявата си ръка пред тялото в една линия с левия си крак. По лицето на Кейла видях изненада и знаех защо. Тази позиция е доста открита и първоначално виждаш поне десет възможности да нанесеш щета. Всъщност нямаш никакъв шанс! От тази позиция можеш да изкараш меч от нечия ръка с лекота. Целта на това е да предизвикаш стоящия пред теб и до голяма степен да го заблудиш.
- Не ме гледай, казах ти да застанеш в същата позиция. - напомних на Кейла като отпуснах тялото си. Едва се сдържах да не направя някой провокативен коментар. Момичето пред мен разклати главата си и направи опит да копира позицията. Беше твърде отпусната, което нямаше да ѝ е от голяма полза. - Стегни се! Дръж ръцете високо. Стой на това място сякаш няма да мръднеш при всякакви обстоятелства. - започнах да ѝ говоря аз. Позицията ѝ ставаше все по-сигурна, но все още не разбираше защо е толкова важна тази позиция. Без да я предупредя замахнах с ръка, целейки се в стомаха ѝ. Лявата ръка на Кейла се спусна по инстинкт и отблъсна удара ми. Усмихнах се и погледнах Кейла. Изглеждаше изненадана, съдейки по широко отворените ѝ зелени очи.
- Мислех, че се опитваш да ме изиграеш с тази поза. - призна си Кейла, като се отдръпна от мен. Поклатих глава напълно сериозно.
- Колкото и да ми се иска в крайна сметка трябва да те обуча, а не да се присмивам на наивността ти. - изкоментирах аз като едва се сдържах да не се засмея. По-добре е да съм супер стриктен отколкото да се радвам на желанието си да я кача в стаята си.
- Да не твърдиш, че се доверявам лесно? - изписка обидено тя и скръсти ръцете си. Самата ѝ поза в момента ми крещеше да я сграбча, но не трябваше.
- Зависи дали ще можеш да ме повалиш в следващите десет минути. - завъртях очи аз, а Кейла присви своите. Все още ми изглежда безобидна, но е напредък, че има смелостта да ме заплашва с поглед. Застанах в готовната позиция, която ѝ показах преди малко. Кейла се засили към мен и започна да замахва. Поддържаше перфектен ритъм между ударите си, което ми беше в полза, ако не забързваше темпото си. Проблемът ѝ беше, че спазва правилата. В бокса трябваше да спазваш някакъв диапазон между ударите си, ако не искаш да те изкарат от мача.
Кейла се опита да ме изненада с няколко ритника, но не ѝ се получаваше. Замахна с ляв юмрук, който избегнах. Изненада ме когато го върна към лицето ми. Бързо вдигнах ръка, за да блокирам удара. Другата ѝ ръка стоеше отпусната, а позицията ѝ в момента беше някак... странна.
- Как е ръката ти? - попитах я без да отпускам ръката си.
- Добре. - промърмори тя. Извъртя се по някакъв начин. Не знам какво или как направи, но заби юмрука си в стомаха ми и се отдръпна бързо. - Вече не чак толкова. - засмя се Кейла доволна от себе си. Аз се усмихнах наведен над земята. Признавам, че това беше здрав удар. Изненада ме малко.
- Обаче, все още не си ме повалила. Стоя на крака. - напомних ѝ аз и се изправих. Погледнах я, а тя изглежда се разочарова леко. Тръгна към мен, за да започне нова атака.
Изведнъж се спъна.
Дали нарочно или случайно не знам. Но щеше да падне, ако не бях хванал ръцете ѝ преди това да стане и я закрепих. В следващите минути леко ме изненада. Притисна ръце към гърдите ми и ме избута назад. Паднах по гръб, чудейки се какво се случва. Кейла стоеше над мен със злобна усмивка на лицето си. Беше доволна, че е успяла да ме повали. Сега стоеше на коремните ми мускули, като се подпираше на гърдите ми. Постарах се да не показвам и за секунда изненадата и радостта си, които изпитах и изпитвам в момента. Признавам, че в момента изпитвам някаква гордост от нея. Сдържах усмивката си и поклати глава, ръмжейки. Надигнах се и смених позициите ни. Кейла изненадано изпищя, а аз се ухилих, с усмивка, която казваше "Печеля!". Държах ръцете ѝ притиснати към земята над главата ѝ. Коленете ми бяха от двете страни на торса ѝ като не позволявах да стоваря цялата си тежест. Това, което направи беше напредък. Нещо, което ми хареса адски много. Беше сладко да си мисли, че е победила, колкото и хитър да бе хода ѝ. Исках да я целуна, желаех я. Но не, не трябваше да го правя.
Отварянето на вратата прекъсна всичко на време. Щях да я целуна, а може би и повече от само това. Не трябваше да се случва повторно. Не трябваше да се поддавам на желанието си. Успя да ме изкара от транса, в който почти бях изпаднал.