Сутринта се изкъпах и огледах стаята два пъти преди да започна да се обличам. Изсуших косата си и я вързах на опашка. Слязох по стълбите и видях Фейт.
Фейт?
Как бях свикнала да си я представям като "Отмъстителката".
Тя ми се усмихна, каза ми добро утро и ме повлече на някъде.
Беше нова за мен зала, с какви ли не остриета. Фейт разпъна пред мен целия си джобен арсенал от ножове. Разширих очи виждайки всичките тези остриета. Дори не предполагах, че има толкова много видове! Лилавокосата взе някакъв малък нож и го сложи в ръката ми.
- Искам да го метнеш по мишената - обясни ми тя и посочи голямата дървена плоска мишена в другия край на помещението с формата на човешко тяло. Застанах в позиция и метнах ножа. И... уцелих земята пред себе си. Изненадвам се, че не уцелих крака си. Погледнах Фейт, а тя мълчеше. Посочи ми мишената с глава, подтиквайки ме да продължа. Издърпах ножа от земята и го метнах отново. Този път бях по-близо до мишената.
- Замахвай по-смело и с повече сила, без страх - посъветва ме момичето.
Опитах се да изпълня съвета ѝ. Вече улучвах мишената, което бе добре.
- Стига толкова, сега ще се учиш на бой с мечове - изведнъж каза лилаволюбителката. Изправи се и ми подаде един меч. Аз разширих очи и я погледнах изумено. - Ти ще замахваш, а аз ще се пазя, защото иначе ще пострадаш много зле! - обясни просто Фейт, а аз кимнах несигурно.
Преглътнах и хванах меча с две ръце, осъзнавайки колко е неудобно прехвърлих острието в дясната си ръка. Замахнах към момичето, а то с лекота блокира атаката ми. Продължих да опитвам, докато Фейт не прекъсна и тази тренировка.
Дори не я бях одраскала!
Тя отиде да вземе вода, а аз разгледах останалите ножове. Вдигнах нещо с елипсовидна форма. Явно беше джобен нож.
Видях копче от страни.
Хванах го с една ръка и натиснах копчето. Очаквах то да се завърти на другата страна, като обикновен джобен нож. Обаче забравих, че тук работят с приспособления за полеви условия. Острието се отвори внезапно и се заби в ръката ми. Изпищях и го хвърлих на земята.
- Боже мили, добре ли си?! - Фейт веднага се приближи до мен и хвана ръката ми.
- Не мислех, че ще се отвори така - засмях се аз през болката и стиснах зъби.
- Направен е, за да ти е в помощ по възможно най-бързия начин - обясни ми лилавооката и ме задърпа към изхода. На излизане видя Стив и го извика. Доведе ме при него и ми каза, че тренировката е приключила за днес.
Стив превърза ръката ми като през цялото време или се усмихваше, или клатеше глава. Накрая ме остави да си седя сама.
Може би щях да хапна сега?
Почти обяд е.
Отидох в кухнята и видях Веселяка. Виждайки новия бинт се намръщи.
- Какво стана? - попита ме, отпивайки от чашата си.
- Автоматичен нож - възвъхнах аз и отворих вратата на хладилника. Извадих си нещо да хапна, а русия се засмя.
- Ще мине ли седмица без да ти се сложи бинт? - попита ме той през смях, а аз го стрелнах с поглед. Той вдигна ръце все така усмихнат. Изправи се от стола и се приближи до вратата.
- Виж, харесвам прякора си, но мисля, че вече е време да знаеш и истинското ми име. А и знаеш историята ми... - започна Веселяка, показвайки се през вратата. Сетих се за подслушания разговор. - Казвам се Даниел, но всички в бандата ми казват Дан, ако не използват прякора ми! Чувствам, че мога да ти вярвам... Мисля, че трябва да го знаеш - довърши той с усмивка на лицето си. Излезе от кухнята, затваряйки вратата.
Дан. Ще запомня това име.
Изведнъж хората от Мортем започнаха да ми доверяват имената си. Предполагам, че това е добър знак?
Отново се срещнах с Фейт. Заговорихме се с нея. Докато не се опитваше да ме гримира беше приятна компания.
- Мисля, че от групата не ме харесват много - изведнъж изръсих аз, а тя ме погледна странно.
- Защо реши така? - попита ме тя небрежно, обръщайки се към мен.
- През изминалата седмица почти не говориха с мен - вдигнах рамене аз.
- О, я стига. Хей, Макфлай! - провикна се тя, привличайки вниманието на хомосексуалиста.
- Кажи? - попита той, приближавайки се до нас. Усмихваше се дружелюбно.
- Какво ще кажеш за Кейла? - попита го тя директно, сякаш аз не присъствах. Момчето се обърна към мен и ме изучи с поглед.
- Мисля, че е сладка душа - усмихна ми се той и се настани на един стол до нас.
- Добре. Вие, дами, си поговорете, а аз ще отида да свърша малко работа - извини се Фейт и стана от мястото си.
- Е, разкажи ми нещо - подкани ме червенокосия и се вгледа в мен.
- Какво да ти разкажа? - попитах го несигурно аз.
- Оплюй някое бивше гадже, тъкмо ще обсъдим начини за убиване - усмихна се детски кафявоокия, сякаш казаното бе нищо работа. Разказах му за последното ми гадже. Не губех нищо, а и той вече беше история.
Буквално!
- Момиче, пожалила си го! - писна Макфлай и започна да размахва ръце.
- Аз бих му изтръгнал тестисните торбички и бих ги окачил на гроба му, за да се смеят хората - започна да щрака с пръсти червенокосия, карайки ме да ококоря очи. Добре, може би никой тук нямаше елементарно чувство за срам.
Но защо аз да имах? Трябваше да се отпусна повече.
- Разкажи ми и ти някоя история - подканих го аз, а той отметна ръка.
- Моите връзки траят по един ден и завършват със смърт - обясни ми с горчив смях в тона си. Не мога да разбера дали този факт го радва или го натъжава. - Как върви с Дявола? Напоследък не го бях виждал - попита ме изведнъж, а аз се замислих за секунда. Снощната случка ме връхлетя като ураган от чувства.
- Целуна ме - промърморих мислейки за случката от снощи. Осъзнах какво съм казала, чак когато чух радостен писък.
- Искам да ми разкажеш в детайли! - започна да подскача Макфлай и да размахва ръце.
В какво се забърках пък сега?
- Защо пищиш? - чу се още един глас. Обърнах се и видях мразещия жени. Наричаха го Ханибал Лектър, което със сигурност не беше истинското му име.
- Тихо, сладкия! Казват ми пикантни клюки - скастри го червенокосия, продължавайки да ме гледа настоятелно.
Чакай малко.
Сладкия?
Тези заедно ли са?
Кафявокосия въздъхна раздразнено и се отдръпна.
Не! Трябваше да ме изкара от тази ситуация! Не може ли Фейт да изскочи сега? Или който и да е?
- Добре, но обещай, че на никого няма да казваш - примирих се аз и очаквах потвърждение, което дойде под формата на кимване. - Говорехме си за нещо, което не е важно. Той се беше приближил през това време и ме целуна. Сложи ме да лежа и после си тръгна - разказах набързо с по-тих глас в края на разказа. Не знам на къде вървеше този разговор. Не знаех на къде са отношенията ми с Дявола от снощи.
- Какво почувства? - полюбопитства Макфлай все така усмихнат.
- Нещо... различно? Но определено ми хареса - чакай, какви признания правех?
Както и да е, вече се изръсих. Червенокосия се засмя и за момент отклони поглед зад гърба ми. Приближи се до мен и хвана рамото ми.
- Няма да е последната ви целука и, ако ти се говори, потърси Дрю - прошепна в ухото ми, след което стана и си тръгна.
Дрю значи. Добре, защото ми е странно да използвам прякора му.
- За какво говорихте? - чух гласа на Дявола и изтръпнах. Добре, че не е чул.
- За бивши гаджета - отговорих бързо, надявайки се поне този път да не ме надуши. Дявола ме обърна към себе си и ме погледна в очите. Погледа му бе привлечен от новия ми бинт.
- Какво е станало? - попита, сам отклонявайки темата. Мислено му благодарих, че не продължи да ме разпитва.
- Един от автоматичните ножове на Фейт - отговорих му с усмивка на лицето си. Той поклати глава и се отдръпна.
- Кога ще е следващата ни тренировка? - попитах го от нищото аз. Дявола ме погледна със сивите си очи.
- Нямаш търпение за нов урок? - подразни ме той с лек смях. По-скоро нямам търпение да съм по-близо до него самия, но и неговата теория ставаше. - Утре ще е. До тогава внимавай да не се осакатиш - изкоментира той облегнат на стената. Чудя се дали мисли за станалото снощи?
- Нищо не обещавам. Имам тренировка и с Дан - пошегувах се аз, а Дявола придоби сериозен вид за две секунди. Осъзнах, че съм нарекла Веселяка по име.
- Ще му кажа да я отменени. Не ми се иска да направиш нещо на това лице - намигна ми и се отблъсна от стената. Излезе от помещението, а аз издишах спокойно.
Явно сме наред?
Не знам какво ще стане утре, но се надавам да е в добра посока.