Мина около половин час. Беше малко след обяд, а слънцето грееше ярко. Дявола се беше концентрирал в пътя и не говорехме почти през цялото време. Интересно ми беше за какво наказание ми говореше, но и ме беше страх да попитам. Или щеше да се развика, или да ме разбие с някоя глупава шега. И в двата случая щях да се разтреперя в пасажерската седалка.
- За какво наказание говореше? - накрая реших да питам. Нямах какво да губя.
Поне така мисля.
- Да кажем, че ще ти останат, ам... "белези" - подсмихна се доволно той, като ме погледна за две секунди. Огледа ме от глава до пети и отново се обърна към пътя.
- Няма да питам от какво - отбелязах аз с тих глас и Дявола отново се обърна към мен.
- Скоро ще разбереш от какво - намигна ми безсрамно той и се обърна напред. Иска ми се тези намеци да бяха за нещо друго от това в представите ми. Изведнъж ми хрумна нещо. Той не може да се представи пред майка ми със: "Здравейте, аз съм Дявола."
- Измисли си някакво име за пред майка - казах му разсеяно аз, гледайки през прозореца. До сега не е казал едно нещо без да ме погледне, тъй че не исках да срещам погледа му.
- Вече се сетих за това, малката - засмя се Дявола. Мога да се закълна, че отново ме огледа. Дали този път не си позволи повече нахалство, защото не гледах в него? Дано стигнем по-скоро!
Ето я сградата! Най- накрая. Дявола спря колата и аз побързах да сляза. Изтичах към вратата, а малко преди да я стигна усетих нечия ръка да хваща моята. Обърнах се и го изгледах странно.
- Какво? Искаш игра на мил и нежен, нали? - Дявола се подсмихна, което ме накара да претегля до колко бе грешка да искам това.
- Имах предвид с нея, а не да ни изкараш двойка! - подскочих веднага аз като контра на думите му.
- Мълчи и си играй ролята - отговори ми заплашително той и стисна ръката ми. Стиснах устни, за да се овладея. Трябваше да си спомня какво ми каза Призрака. Ръката му беше топла, което не знам защо ми прави впечатление.
Почуках на вратата на апартамента и изчаках вратата да се отвори. На прага видях баба, което до една степен ме разочарова, но и нея исках да видя. Отскубнах се от Дявола и прегърнах възрастната жена. Тя почти веднага отвърна на прегръдката и се засмя радостно. Пуснах я с усмивка на лице, която бе придружена от изчервяване, когато усетих как ръката ми отново бе хваната здраво. Баба ми първо се намръщи и сложи очилата си. Вече фокусирала картината заигра с вежди.
- Как е името на този хубавец? - пискливият глас на баба се разнесе из коридорите.
- Деймън, приятно ми е да се запозная с вас - Дявола мина пред мен без да пуска ръката ми и се пресегна да се здрависа с възрастната жена.
Деймън?
Колко е оригинален.
- Хайде влизайте! Майка ти ще дойде след малко. Тъкмо ще си поговорим с приятеля ти - зарадва се баба и влезе навътре. Тръгнах след нея, но Дявола ме хвана за рамото и се приближи до ухото ми.
- Баба ти ме хареса, дали ще поиска доказателство, че сме заедно? - направи се на забавен той, а аз пуснах ръката му и тръгнах навътре с наведена глава. Защо трябва да е толкова досаден в такъв момент? Не може ли да си лепне обичайното каменно изражение и да мълчи?
- Е, от къде си, момчето ми? - баба веднага започна с разпита в мига, в който бяхме на масата.
- По принцип съм от Торино, Италия - той е от Италия? Или и това беше измислил? Има някакъв акцент, но така и не знаех какъв. А и не обърнах внимание на това. Не познавах италианци, но не се съмнявам, че е възможно и да е истина.
- О, от далеч си! - изтъкна баба и се изправи озадачено на стола си.
- Да, хубаво е там - Дявола се усмихна приветливо, което, предвид това, което знам за него, е нещо неестествено. - Обаче тук си харесах нещо - добави той и се обърна към мен. Като изключим усмивката, в очите му играеха пламъчета. Баба направи физиономия, казваща "ясно" и излезе от стаята с усмивка до ушите.
- Какво беше това? - обърнах се аз към него в мига, в който бяхме сами.
- Не лъжа - подсмихна се той с изражение по-нормално за него. Облегна лакти на масата, обърнал глава към мен. Усещах как топлината по бузите ми расте. Опитах да наведена глава, но той отново я вдигна. - За трети път те предупреждавам да ме гледаш в очите. Май трябва да вдигна летвата на наказанието ти - почуди се Дявола, оглеждайте лицето ми. Точно в момента исках стола да се разглоби под задника ми. Поне да не гледам тези изпитателни сиви ириси.
- Кой си ти? - гласът на майка ми прекъсна сцената.
Боже, благодаря!
- Деймън, приятно ми е да се запознаем, госпожо - Дявола веднага скочи с фалшивата си усмивка и протегната ръка. Майка го изгледа изпитателно и подмина ръката му. Дойде до мен и ме прегърна задушно.
- Аделина Мари Лопез - представи му се тя бързо. - Виждаш ли това тук? Това е моето момиче - започна да говори майка. Ето, задава се това, за което предполагах, че ще се случи. Дявола кимна някак объркано. - Кажи ми, Деймън, какво мислиш за нея? - сега ще стане интересно. На този въпрос няма правилен отговор, само това ще кажа. Дявола ме погледна. Загледа се в лицето ми, спусна погледа си по тялото ми. От това ми стана страшно неудобно.
- Мисля, че е много упорита - каза след минута той с все същата усмивка.
- Точно като мен! Затова с цялата си упоритост ще се напрегна да кажа това учтиво... - започна майка и наведе леко глава. Прочисти гърлото си и вдигна поглед. Ето, задава се. - Напусни дома ми, докато можеш - майка ми си сложи една глупава усмивка и наклони глава. Видях Дявола да стиска юмруци. Щракнах с пръсти, за да привлека вниманието му и го изгледах предупреждаващо. Той въздъхна и излезе от стаята. Чу се затваряне на врата и майка се обърна към мен.
- А сега ми кажи това от него ли е? - веднага ме попита тя, сочейки бинта на врата ми.
- О, не. Един човек ме нападна на улицата, знаеш как е навсякъде в Мексико - засмях се аз предпазливо, стараейки се да не прозвуча фалшиво.
- Интересно - майка се намръщи и се отдръпна от мен. - А какво стана с Джаред? - попита ме тя с поглед прикован в очите ми.
- Избяга с любовницата си в "Рая" - отговорих ѝ аз със сарказм в последната дума. Дано и двамата горят в Ад и агония! Отново мръщене. Майка ми е много скептична първоначално. Винаги!
- Ами този сексапил, когото изгоних? - подметна тя и кимна с брадичка към вратата. Стреснах се при въпроса ѝ. Ами сега? Ще скалъпя неща набързо.
- Помогна ми при нападението - отговорих ѝ, което погледнато реално е вярно, но в погрешния контекст.
- Тоест не сте заедно? - повдигна вежди тя. Разумът ми казваше да потвърдя, за да се отърва от този поглед. Обаче, вътрешно исках да кажа "не, заедно сме", което щеше да доведе до още въпроси.
- Нека кажем, че сме в процес на събиране - чудесно! Възможно най-глупавото нещо, което можех да изръся.
- Знаеш ли... - започна мама и се приближи към мен. - Колкото по дълго се преследвате толкова по-силна е любовта - усмихна ми се чаровно тя, а аз моментално наведох глава. Усетих как ме прегръща. Ще ми липсват тези прегръдки.
Когато се отдръпна отидох до прозореца. Дръпнах завесата и го видях да седи в колата. Гледаше напред. Въздъхнах. Не мога да го оставя навън.
- Ам, майко? - обърнах се предпазливо към нея.
- Може да остане при условие, че ви заваря сутринта с дрехи! - засмя се майка с престорена строгост.
- Майко! - писнах веднага аз, криейки лицето си.
- Отивай да го извикаш и бъдете готови за вечеря - изпрати ме мама и отиде в кухнята. Аз се отдръпнах от прозореца и отидох към вратата. Аз и той?
Отворих шофьорската врата и се наведох, за да ме вижда.
- Извоювах ти позволение за оставане - информирах го и се отдръпнах от вратата. Оставих я отворена и тръгнах обратно към апартамента. Знаех, че е зад мен, нямаше смисъл да се обръщам. След като влязохме го вкарах в стаята си. Там поне никой не влизаше без да почука.
- Харесва ми стаята ти. Далеч е от останалите - изтъкна той, разхождайки се наоколо. Бях с гръб към него, преструвайки се, че си припомням какво е да си в тази стая. Усетих как прокарва ръце около талията ми.
- Мисля, че е време за наказанието ти - прошепна той, а дъхът му полази кожата ми. Устните му се докоснаха до мястото без покритие от плата на горнището ми.
- Дявол, някой може да дойде - предупредих го аз неспособна да помръдна от ръцете му. На вратата се почука и убиецът във врата ми се намръщи. Издиша недоволно и се отдръпна от мен. Аз побързах да отворя вратата и пред мен се показа усмихнатото лице на майка ми.
- Мак, вечерята е готова, мила - каза ми мило тя и надникна в стаята. - Можеш да си дигнеш задника и да дойдеш, ако искаш - изкоментира тя и тръгна надолу по коридора. Обърнах се назад и видях Дявола да седи спокойно на един стол. Подсмихна се доволно и мина покрай мен, хващайки ръката ми.
- Съвземи се малко, иначе ще ни проверява на всеки час през нощта - пошегува се той и ме задърпа към кухнята. Явно следваше майка ми. Обаче, аз мислех за станалото. Теорията ми за наказанието се потвърди, което накара ледени тръпки да минат през гръбнака ми.