Минаваше полунощ. Навън царяха мрака и хладнината. Бях с черно кожено яке, което не позволяваше на студа да стигне до мен. Носех и черни кожени панталони, с които се сливах с тъмнината около мен. Облеклото ме скриваше в тъмнината, като камуфлаж, бях като сянка и също така ми държеше топло. Както и трябва да е.
Улицата, по която минавах, беше оскъдно осветена и празна. Нямаше минувачи, които да ме задминават, което беше страхотно, нямах желанието някой да ме види случайно и да се разкрещи, после трябваше и да го убивам. Бях изцапан в кръв, не моя разбира се, оня задник си го изпроси. Знаеше, че не трябва да ме мотае, въпреки това се опита да го направи! Успя да ме рани, но не сериозно, за разлика от него аз съм жив, а той - облян в кръвта си на пода. Имах само една драскотина, която даже нямаше да си личи до утре.
Минавах покрай забутаните квартали. Имах работа, както споменах, иначе не бих дошъл на това мизерно място по свое желание.
Както завивах в друга уличка дочух крясъци. Не ме интересуваше каквото и да ставаше там. Не, че не можех да помогна, а не бих. Има разлика между това какво искам и какво може би трябва да направя. Няма смисъл да спасявам някой, който и без това ще умре тук. После не получавам нищо и без това. А и сигурно пребиваха някоя беднячка, защото е откраднала. Не ме бъркаше това.
Стига да не ми се пречка никой, всичко е наред.
Последния изпречил ми се, е на два метра под земята. Никой не знаеше истинското ми име, което беше добре дошло за мен. Знаеха само множеството псевдоними, които са ми измисляли: "Господаря на ада", "Господаря на мрака" и любимият ми - Дяволът. Главно мъртъвците знаеха как изглеждам и още някои други неща, които им казвах преди да ги ликвидирам. Но те са мъртви и няма как да ме издадат. Самите поръчители се свързват с мен чрез Мрежата, а там гледам анонимността ми да е на ниво и в същото време да знаят, че съм опасен.
Отдавна придобих известност, както и много пари така.
Крясъците и молбите затихнаха.
Какво ли стана?
Прекалено бързо стана тихо.
Реших да проверя какво е станало. Макар да не е моя работа, ми стана интересно.
Тръгнах по посоката, от където се чуваше суматохата и щом стигнах бях изненадан от видяното. Е, по скоро изненадан не от видяното, а от това, което е станало.
На земята изглежда лежеше младо момче на около деветнадесет години. Осветлението идваше от една улична лампа, която едва се справяше с гъстата тъмнина, която обгръщаше всичко. Не бях много сигурен, но момчето бе едро, и мъртво.
Обърнах погледа си към момичето, което бе облегнало гръб на стената и дишаше тежко. Явно е успяла да убие нападателя си. Не изглежда мускулеста, но пък изглежда жилава и издръжлива.
Заради оскъдната светлина и разстоянието не можех да кажа със сигурност дали тя е красива или грозна, но знаех, че трепери. Дали от страх или нещо друго, обаче не знаех. С решителна и непоколебима крачка се приближих до нея и я погледнах от високо. Все още не можех да я огледам както трябва, но мисля, че това бе достатъчно. Лицето ѝ блестеше от сълзите, които се стичаха по бузите ѝ. Също така бе потъмняло на места, почти сигурен бях, че са синини. Беше облечена с блуза с къс ръкав и някакво широко долнище.
- Колко още ще ме гледаш? - едва прошепна и затвори очи, тялото ѝ се тресеше.
Пораженията надали бяха толкова зле. Като изключим мъртвото момче това наподобяваше случаите с домашно насилие над жена. Ако съм прав най-вероятно е решила, че няма да търпи повече. Клекнах, за да я разгледам по-добре, но преди това реших да ѝ отговоря:
- Колкото аз поискам! - строгото изражение на лицето ми не се промени, докато изричах тези думи с хлад в гласа си. Бях свикнал да бъда студен и да се държа грубо. Случая не беше изключение.
Тя се умълча, но виждах, че я боли.
Продължаваше неудържимо да трепери. Дишаше тежко. Реших да я разгледам набързо. Ако ми хареса може да я взема като трофей. Оскъдната светлина, както споменах , не ми даваше да видя подробно всичко, но въпреки това бе достатъчна. Бях свикнал със заобикалящия ме мрак и наистина не ми пречеше да различавам доста неща.
Лицето ѝ бе квадратно, с малък чип нос, не много дебели вежди, зелени очи с мистериозна искра прокрадваща се в тях и плътни, но напукани устни. Косата ѝ бе над раменете и не можех да определя с точност цвета, между кестенява и руса. Може би после щях да я огледам по-добре, защото сега не бе момента. Като се замисля тя бе подходяща.
- Хареса ли ти? - попитах я придържайки се към хладния си тон. Вдигнах ръка и посочих трупа, който бе на крачка от нас. От отговора ѝ зависи дали ще я оставя тук или ще я прибера.
- Какво? Разкарай се... - промърмори и извърна глава, затваряйки очи. Най-вероятно, не се чувстваше добре. Какво ли е станало с нея? Трябва да призная, че този инат ми допадаше.
- Да го убиеш? Да гледаш как умира? Хареса ли ти това? Искаш ли да се повтори? Да убиеш още някой? Как се почувства? - зловеща усмивка заигра на лицето ми, докато изброявах въпросите. Не отделях поглед от нея в очакване на реакцията ѝ. Тя присви очи към трупа и въздъхна.
- Да... - измърмори едва, стискайки зъби, и опитвайки да фокусира погледа си, гледайки трупа. Ясно се виждаше, че е била бясна на този човек. Може би случая не е насилие. В момента не изглеждаше много на себе си. - Заслужи си го! А сега ме остави на мира. Не се чувствам добре. Искам да спра да те виждам толкова ... - шепнеше, не успя да завърши това, което щеше да ми каже и затвори клепачи.
Лицето ѝ придоби странна гримаса, а дишането ѝ се забави значително. Може би пулсът ѝ също беше намалял ритъма си. Губеше съзнание. Обаче на мен ми стигаше този разговор.
- Добре дошла при Господаря на мрака, малката! - въодушевен казах, на вече припадналото момиче.
Пъхнах едната си ръка под коленете ѝ, а другата мушнах между гърба ѝ и стената. Вдигнах я от земята и се обърнах с гръб към трупа. Момичето вече бе загубило съзнание, така че нямаше съпротива. Беше доста лека, затова нямах затруднения с това да я нося. Сега трябваше да я заведа у дома.
Никога не бих направил нещо за някого.
Но в очите ѝ имаше нещо, което предизвика любопитството ми. Послушах интуицията си и я взех. До сега интуицията ми не ме е подвеждала, не мисля, че сега ще го направи. Имах чувството, че ще ми е полезна, а и не изглежда да е грозна. Изглежда ми упорита, така че ще е интересно с нея наоколо.