Събудих се в болницата. Видях русата глава на Джимин, който е заспал до мен.
-Миа!? Добре ли си? - събуди се веднага той. Аз извъртях очи. След всичко, което стана не ми трябва още една загрижена лепка. Стига ми Вики. Тя се появи и ме прегърна.
-Само да се е появил този боклук Джънкук... - рече ядосано Вики. Винаги е била такава.Убива за мен.
-Добре съм Вики-казах
-Ти наред ли си!? Този психопат щеше да те убие, въпреки че не спря да ти натяква, че те харесва. - малко ме заболя от думите й, но беше напълно права.
-Да... Той вече не е мой приятел-добави Джимин.
-Мисля, че и момчетата ще се отдалечат от него-рече Вики
-Спрете се - казах
-Направих голяма грешка. Допуснах този лигльо да си играе с теб, а след това те наръга. Няма нещата да останат така! Вече си навсякъде с мен-отсече Джимин, а аз се ококорих.
-Хъх не мерси не ми трябва бодигард особено като знам, че през нощта ставаш съвсем друг - отвърнах.
-Обещавам, че вече ще се контролирам. Няма да допускам грешки.
-Нямаме друг избор. Миа трябва да има някой до теб. Да постоянно сме двете, но има моменти когато оставаш сама-добави Вики и тогава всички от бтс влезнаха.
-Всички ние ще ви опазим! Вие ще бъдете в безопасност! - казаха всички момчета в един глас, а аз се усмихнах, защото ми бяха като братя. Толкова се сближихме. Изведнъж нахлу Джънкук и плачеше.
-Ти!! Какво правиш тук!? - рече му ядосано Джимин. Виждаше се яростта в очите му.
-Не съм виновен!!! Не съм виновен за нищо!! Разберете ме!! - крещеше Джънкук като не спираше да плаче...
Хора съжалявам, че не съм ъпгрейтвала... 😅 трябва да се извиня и на @HobiandKooky, защото правя книгата си с нея. Причината за тази пауза беше много проста-убих се да гледам анимета. ❤️❤️❤️Следващата глава пак е от мен!