Юнги преглътна и побърза да издърпа ножа от шкафчето.Бързо го прибра в калъфа и преглътна отново, по-звучно.
Яката я бе оплескал.
Джимин бе толкова бесен , толкова наранен и изплашен, че не се замисли втори път.
Издърпа ръката на Юнги, поглеждайки лицето му, стоварвайки плесницата си върху бузата му.
Мин хвана зачервената си буза, но не каза нищо.
Малката ръчичка на Чим се беше отпечатала върху бялата кожа на Мин.
-Всеки ден и всяка нощ се тревожих за теб!Дойдох в дъжда и седях час и половина, докато събера смелост да почукам на тъпата ти входна врата!Целият съм мокър, толкова ми е студено, а ти си правил нещо, което знаеш, че не обичам!- Завика безмилостно Парк, гледайки профила на Юнги.
Мин не смееше да застане в анфас пред него и да го погледне в очите.
По-големият се държеше като по-малък точно в този момент.
Знаеше, че бе сгрешил и бе наранил Джимин.
Беше го срам да погледне любимият си.
Джимин замълча, очаквайки отговор от Юнги или някакво действие, но след като не получи такова, той отново пое инициативата.
Дръпна Юнги, разклати го леко и изфумтя нервно.
Очевидно нямаше да стане.
Парк сложи ръце на рамената на Юнги, въздъхвайки и поглеждайки надолу.
Вече Юнги не го обичаше.
Сълзите се стекоха от очите му само при тази мисъл.
-Просто ми го кажи...-Изшептя по-малкия, като доближи мокрото си от дъжда тяло до гърдите на по-големият.-Кажи ми, че не ме искаш вече.
~~~~~~~~~~~~~
Сега.
Не знам какво се случва с този фик.
Исках да убива още и още, ама щеше да стане банално.
Краят е скоро :')
Смута също.