Отново погледнах те в очите
и ми бе трудно да изрека лъжите.
След толкова време без тебе
погледа ти отново превзе ме.
Излъгах те, не съм добре.
Това да ти кажа ми се искаше.
Искрата в очите ти видях.
Усмивката ти отново припознах.
Иска ми се да те бях послушала.
В сърцата ни да бях се вслушала.
Колко ми липсваш, как да ти кажа?
Сълзите напиращи в очите, как да покажа?
Принадлежим на различни светове аз и ти.
Въпреки, че сърцето ми като лудо започна да тупти,
щом те погледнах отново
и всичко преживях наново.
Всяка усмивка, всеки поглед,
всяка дума с твой съвет.
Да остана с теб не те послушах.
Само страха в сърцето си слушах.
И ето, излъгах те.
Казах ти, че съм добре.
Но никак не съм даже.
А сърцето - лъже - маже.
Как да ти споделя, че ми е зле?
Че сърцето ми отново разбито е..
Че страдам отново ли отново.
Предпазващата стена градя наново.
След толкова време още ми липсваш.
В това същото сърце, винаги се вписваш.
Част от мен си ти.
И както винаги - в моите мечти.
Още те обичам..
И до последен дъх ще го изричам.
Author's Note:
Животът е гаден.