В този момент той се приближи до мен и ме ухапа. Не ме болеше толкова, усещах горещите му устни.
-Имаш сладка кръв. -облиза си усните.
-З-защо го н-направи? -няколко сълзи се стичаха от очите ми. Той ме прегърна.
-Искам да те предпазя. Разберат ли, че си човек ще стане лошо за теб и Вики. -изтри сълзите ми.
-Аз ще ти помагам, няма да те оставя сама-в този момент нещо трепна в мен. Аз се успокоих и той предложи да ме изпрати до стаята. След като стигнахме и отворих видяхме Вики и се затичах към нея.
Г. Т. Вики
Когато Миа излезе ми стана гадно. Довлачих се до леглото ми. Много ме боли крака. Едва мърдам. На всичкото отгоре постоянно чувствам глад. Защо? Аз ям, защо чувствам глад? Не мога да спя от това чувство. Причерня ми. Събудих се в лекарския кабинет. Аз да не съм въмпир!? Ако не съм и са разбрали? Усетих някой да ми държи ръката. Застанах в седнало положение и видях Миа и момчетата .Всички спаха, защото беше късно вечер, а Хоби ми държеше ръката. Явно ме усети и се изправи.
-Вики! -извика Хоби и ме гушна. Всички се събудиха и ме гледаха странно. Да не би да са разбрали?
-Какво има хора?
-Защо не се храниш?! -скара ми се Джин
-Ъммм...аз ям.
-Нормалната храна не ти стига Вики, трябва да пиеш и кръв. -обясни ми Тае. Аз ги гледах учудено. Тогава влезе сестрата.
-Събудила си се? Как се чувстваш?
-отпаднала съм, но съм добре. Какво е станало?
-Кога за последно си пила кръв?
-Ъммм.... Никога.
Всичко свърши. Те вече не са нормални хора, а въмпири.