-Престани да викаш, Юнги има нужда от почивка.-Джимин преглътна напиращите сълзи и отново седна на земята, полагайки главата си на гърдите на по-големият.
Мин побърза да затвори очите си, леко усмихващ се от това, че Джимин наистина бе при него.
-Нищо не знаеш ти...-Сокджин изшептя и погледна Джимин, бързо дърпайки го нагоре.
Най-големият от тримата, а именно Джин, бързо блъсна Джимин в стената, оставяйки всички емоции да излизат от душата му.
-Нищо не знаеш ти, малчо!Не знаеш как е плакал след всяко едно убийство!Не знаеш как плачеше за теб и как се бори с това, което е!Никога не би бил съгласен той да ти причинява болка, нали?!Знам как си циврел щом е разрязвал бедрата ти, а аз?!Аз не цивря!Не цивря, щом ме докосне, защото знам, че така му помагам!
Джимин изблъска Сокджин от себе си и преглътна, поглеждайки вече будният Юнги.
-Джин...-Мин изшептя, карайки Сокджин бързо да отиде при Юнги.
-Юни, миличък...Ще го разкарам, той ще си иде.-Шепнеше Джин, докато Джимин плачеше.
Юнги бе казал името на Сокджин, не неговото.
-...напусни живота ми.-Юнги довърши изречението си, поглеждащ Джимин.-Изчезни от животът ми, Сокджин.
------------------------------------
Моментът, който всички чакахте.
Сега:Смут?
Защо във всяка история трябва да има смут?Мен не ми пречи да ви напиша смут, то и аз обичам, но смятам че не във всяка история трябва да има смут.
Как виждате смут в тези глави?
Така де, Юнги е с mental illness и трябва да чука Джимин с прерязани вени?
Смут ще има скоро, но пак ще е брутален.
И не, не от ония бруталните с играчките и друго.
Лек ден, обичам ви и ще чакате за вашият любим смут.