Юнги допря острието до бедрото на Джимин,като го плъзна по него,очертавайки една права линия.
От нея почти мигновено потече алено-червената на цвят кръв,принадлежаща на Джимин.
Малкият изстена,като почти веднага потекоха горчиви сълзи от очите му.
Надяваше се Юнги да спре да го наранява,тъй като целите му бедра вече бяха обляни в кръв.
Защо се беше съгласил на това мъчение?
Защо толкова беше заслепен от сълзите и красотата на Юнги,че му позволи подобни неща?
-Джимини...Толкова красив цвят.-Юнги пусна ножа,погалвайки окървавените бедра на Джимин с върха на пръстите си.
Белите пръсти на Шуга се изцапаха с кръвта,карайки го да се усмихва доволно.
-Юнги,моля те...Спри вече...-Джимин изтри сълзите си и погали косата на Юнги.Бавно вплете пръстите си в нея,разрошвайки я.
Юнги премахна пръстите си от бедрата на Джимин.
Изправи се и отиде до чекмеджето на Джимин,изваждайки кутия с медицински принадлежности.
Все пак той следеше Джимин от година-две.
Знаеше кое нещо къде се намира.
Отиде до Джимин,като се наведе пред лицето му и целуна устните му.
Задвижи спокойно устните си,щом усети, че Чим също ги задвижва.
Целувката успокои Джимин,карайки го да спира да плаче.
Забрави съвсем за кървавите си бедра.
~~~~~~~~~~~
Кво се случва с тоя фик хд