Вечер.
Тъмно.
Мрак бе паднал над градчето.
Хората бързат да се приберат.
В този град не можеше по това време да се разхождаш толкова спокойно.
Новините за убиецът,който не жалеше никого,бяха изплашили всеки един гражданин на Пусан до смърт.
Мин Юнги-Неизвестният убиец,така го наричаха всички.
Причината за това беше,че разследващите никога не можеха да го хванат.
Той сякаш се бе родил такъв,убиец.Знаеше как да се прикрие,така че никой да не разбере,че е той.
Двадесет и четири годишния Мин Юнги винаги го правеше в полунощ.
Излизаше от дома си,отиваше в някоя уличка,където се погрижваше градът да получи още една жертва,още един труп.
Професиолналистът се погрижваше всеки път да използва едно и също оръжие.
Не,не някой прост кухненски нож,а нож правен по поръчка.
Ножът бе златен,с извити орнаменти по дръжката и супер остър.
Достатъчно беше за него да замахне един път,дори да не го забива прекалено много.Достатъчно бе да докосне острата част до кожата на жертвата си и тя вече бе мъртва.
И тази нощ,момчето излезе от дома си и се запъти да убие поредният бездомник,без да го интерасува за жертвата му.
Той никога не изпитваше гузност или страх.Наслаждаваше се на това.Успокояваше го и го караше да се чувства себе си.
Попринцип той убиваше без повод,но днес той имаше.
Поредната жертва умряла заради ревността му по Парк Джимин.