Беше около 08:35 часа, когато очите ми се отвориха и съзнанието ми изхвърли съня който бях сънувала преди да се събудя. Бавно се надигнах и станах от леглото, като отидох право в къщата на Кимбърли за да поискам дрехи на заем. Почуках на дърветата врата и не след дълго тя се отвори, като там стоеше Кейлъб. Имаше кърпа около кръста си, а косата му беше мокра...по всичко личеше, че се беше къпал.
-Здравей Кейлъб! Кимбърли тук ли е?
-Да! В спалнята е. Влез! Тя ми каза, че ще наминеш, но не очаквах да дойдеш толкова рано.
-Ааа..аз трябваше да звънна преди да дойда...
-Спокойно Сара...хайде влизай!
-Благодаря!
Кейлъб ме поведе към спалнята, където беше Ким. Прекрачих прага и се усмихнах.
-Хей Ким!
-Хей! Приготвила съм дрехите ето там.-тя показа бюрото и стана от леглото.
Направи няколко крачки, за да стигне от леглото до бюрото, взе дрехите и ми ги подаде.
-Много ти благодаря! Не знам какво щях да правя...
-Може би щеше да се разхождаш с ризките и тениските на Джъстин...-каза тя и започна да се кикоти.
-Хаха...много смешно.-казах и направих нацупена физиономия.
Взех дрехите от ръцете й, усмихнах се и благодарих за пореден път. Кимбърли ме изпрати до вратата, а след това се прибрах. Избрах си дрехи от купчинката и ги навлякох. Бяха ми точно по мярка.
В банята измих зъбите си и бавно сресах меката си коса. Входната врата се отвори и изтичах, за да проверя кой е.
-Хей!
-Джъстин...къде беше?
-Арън е надушил приятелката ти. Оливия ли й беше името?
-Да! Кажи сега какво е станало!
-Ами трябваше да я прогоним, за да не намери лагера. Не трябва да се вижда от хора. Не знаем как ще реагират като разберат за нас.
-Но аз дойдох тук, когато все още бях човек..
-Да, но ти имах доверие.
-Ами аз пък имам доверие на Оливия!
-Сара не мога да го позволя! Нито аз, нито ти знаеш как ще реагира като разбере, че съществуват върсолаци и вампири...както и други свръхестествени същества. Кейлъб няма да се зарадва на идеята ти...
-Тя е най-добрата ми приятелка, Джъстин...винаги е била до мен когато съм имала нужда..и...и всичко се провали когато те срещнах и спрях да ощувам с нея.
-Сара, казах не!
Въздъхнах и се обърнах. След време вратата отново се отвори и разбрах, че Джъстин е тръгнал на някъде. Седнах на дивана. На вратата се почука и отново трябваше да стана. Дръпнах бравата и вратата се отвори...пред мен стоеше усмихнатата Оливия...
-Какво правиш тук откачалке?!?-попитах, като усетих лека истерия в гласа си.
-Дойдох да те видя.
-Да ме видиш? Първо как стигна до тук и второ знаеш ли какво ще се случи ако разберат, че тук има човек?-усетих каква глупост съм казала и се ударих през лицето.
-Ами не са ли всички тук хора?-попита тя с лека насмешка в гласа си.
-Да де...исках да кажа...няма значение. Сега отговори на първия ми въпрос!
-Ами тъй като не те намерих у вас и не беше идвала на училище се притесних и реших да дойда да проверя как си, но вратата беше заключена и вътре нямаше никой, така че тръгнах навътре в гората, защото знам колко много обичаш природата и реших, че скиташ наоколо. После ме преследваха някакви диви животни и...
-Какви животни?-прекъснах я.
-Ами не видях точно. Изплаших се и в бързината не съм обърнала внимание.-въздъхнах от облекчение.
-Продължи да разказваш!
-До къде бях...а да...след това намерих това местенце и реших, че си тук. Попитах първия човек който видях и той ми каза, че в момента живееш в тази къщичка и то с Джъстин.
Заслушах се и чух гласа на Джъстин, който се приближаваше все повече и повече.
-Оливия!?!
-Какво?-попита.
-Трябва да тръгваш...трябва да тръгваш веднага!
.......................................
Здравейте хора!
Много се забавих с тази глава, но най-накрая реших да я напиша.
Надявам се да ви хареса.
Обичам ви!❤❤