С Маги си говорихме когато чухме входната врата. Маги стана да види кой е. След няколко минути чувайки гласове в стаята влезнаха Брадли и сестра й.
- Ками? - дойде и ме прегърна.
Наистина не очаквах това. Изобщо не го очаквах. Но се почувствах добре след като отвърнах и той стегна хватката си около мен. Наистина ми стопляше сърцето. И ме караше все повече и повече да се притеснявам. Не исках да свършва но ето че той се дръпна.
- Къде беше? - попита ме все още надвесен над мен.
- Бях тук. От един-два часа.
- Търсих те.
- Аз отивам да говоря по телефона. - Маги очевидно измисли това за да ни остави насаме.
- Къде си ме търсил? - не й обърнахме внимание.
- Бях до вас. Но нямаше никой.
- Защо си ме търсил?
- Исках да поговорим. - седна до мен. - Онзи ден когато каза на Тини в банята..... че ме харесваш....
- Не ми е приятно да ти го кажа но те харесвам от доста време.
- Искам да ти кажа че.....
- Но не ти казах. Не ти казах защото не исках да разваляме приятелството ни ако не се получи. Защото си наистина важен за мен и не искам да те изгубя!
- Ками аз.....
- Надявам се да не ми се сърдиш.
- Не просто.....
- Но когато започна да излизаш със Саб не исках да се карам и с нея ако ти призная. Не искам чувствата ми да влияят на връзката ти с нея щом не чувстваш същото. Защото тя е страхотен човек и не мисля че трябва да я изпускаш. Не искам да.....
Той ме прекъсна като ме целуна. Беше продължителна и нежна целувка която наистина ме изненада и остави без дъх. Не знаех какво да правя. Бях се вцепенила. Наслаждавах се на момента. Наистина бях мечтала за този момент. И не исках да го провалям.
Когато ни свърши въздуха се отделихме. Просто седяхме и се гледахме все още на милиметри един от друг. Ръцете му все още бяха от двете страни на лицето ми.
- Аз също те харесвам Ками. Аз също не ти казах защото аз също не искам да разваляме това което имаме. Мислех че когато започна да излизам със Сабрина ще те забравя. Наистина съм щастлив с нея но не те забравих. Не я обичам както обичам теб и няма да обичам никоя както обичам теб.
Имах чувството че сънувам. Опитах се да сдържа сълзите от щастие но не успях. Хормоните от бременността не ми позволиха. Брадли забеляза сълзите и ме прегърна.
- Защо плачеш?
- От щастие..... Брадли аз..... Мечтаех си за този момент.......
- Мечтите се сбъдват.
*Знам че се забавих ДОСТА но както казах в блога ми - взех си почивка. Не знам колко ще съм редовна покрай училище защото тази година ще бъде сложна. Но ще се постарая.