Дълга павирана улица. От двете й страни се простираха само къщи. Нисички, на не повече от два етажа, а пред всяка се извисяваше поне едно дърво. Над пътя се образуваше тунел от всички тези дървета, чиито корони се застъпваха на високото. През гъстите им листа се прокрадваше слънчева светлина, когато я имаше. Тя оставяше най-различни шарки по паважа.
Една от къщите обаче, се отличаваше от останалите със старинната си архитектура. Отвън я красяха дървени орнаменти. Някога била дом както на писател, така и любител на изкуството. Обзавеждането бе в същия стил. Но това в момента нямаше никакво значение.
В тази постройка съществуваше едно магично място. До него водеше тесен коридор, в края на който имаше подвижни дървени стълби. Отвъд тях се разкриваше не много просторно таванско помещение. Въпреки всичката мръсотия и бъркотия, то бе някак вдъхновяващо.
Срещу стълбите имаше двукрилен прозорец с кепенци. Не бе затварян с години. По скърцащия прашен паркет танцуваха изсъхнали есенни листа. Безразборно разхвърляни по земята, се подмятаха множество изписани листове, тетрадки, черно-бели снимки и празни албуми. Там, на онзи таван, се мъдреха няколко раздърпани кашона, от които се показваха всякакви джунджурийки. Даже и грамофонни плочи. Покритите с паяжини завеси, одърпани и окъсани от вятъра и слънцето, висяха от двете страни на рамката.
В помещението, на дългата стена, се подпираше широка секция. По нея се намираха всякакви неща - стари книги, облечени в прах, кутия с инструменти... Зад стъклената витрина, пък имаше сервиз от чаши за вино, стъпили на столчетата си. Приличаха на балерини върху сцена, а изкусните шивачи - паяците, им бяха ушили роклички.
Близо до прозореца стоеше триножник. На него се бе облегнало опръскано с бои платно. Останалото от цветовете лежеше заедно с палитрата и четките на пода.
Сякаш таванът спеше и сънуваше приказката на спокойствието и вечността, повит в одеяло от паяжини...
24.07.2017