JK: Знаеш,че можеш да споделиш всичко с мен,нали?
Т: Естествено..
JK: Ами тогава защо не ми споделяш?
T: Моля те,да говорим за това друг ден...когато кажеш,но не и днес.. Става ли?
JK: Но Те?- беше прекъснат..
Т: Разбрахме се,нали?
JK: Амм,да...Но обещай,че ще ми кажеш,след завършването...обещай
Т: Добре,обещавам...
Тотално забравихх,та ти след 1 ден завършваш...-усмихна се.
JK: Така е.. още си спомням първия ми учебен ден в Пусан...колко бях мъничък и раничката ми беше по-голяма от мен...липсва ми детството с мама..-сълзи отново потекоха от клетите очички на зайчето.
Т: Кукинце,не плачи...моля те...
Майка ти винаги ще е до теб,сега просто се отдръпна от теб за кратко време...
JK: Тя беше с мен на първия учебен ден,а на завършването ми,няма да присъства...
Т: От къде знаеш...може някой да я накара да дойде? Все още нищо не може да се определи... Само не плачи,чу ли?
Сълзите като с магическа пръчка изчезнаха от лицето на малкия,все едно се ръководят от Те..
JK: Да...а може ли прегръдка? Искам да съм до теб...
Т: Разбира се!! Когато желаеш,ме прегръщай,искам да усещам аромата ти до себе си...
JK: А Те? Може ли въпрос,но отговора да е честен..
Т: Дам,питай ме каквото искаш,зайче
==============
Здравейте!
Та,мненийцата ви очаквам..
Петък ще е следващата част