Денят настъпи. Днес е рожденият ден на Луи, а подготовката за партито довечера, все още не беше готова. Елинор добавяше още неща в списъка с храната и напитките, а ние с Найл седяхме и потропвахме нервно с крак. Е, аз бях изнервената, а той просто слушаше някаква песен.
- Хайде, Елинор! - казах раздразнено.
- Изчакай!
Извъртях очи и дръпнах листа от ръцете ѝ. Хванах Найл за ръката и го поведох към колата. Нямаше да се справим! Бяхме много назад с подготовката. Партито започва след три часа, а ние все още не бяхме напазарували. Всеки имаше задачи. Аз и Найл трябваше да напазаруваме и след това да подредим всичко в хладилниците в ресторанта. Лиам и Елинор трябваше да отидат за тортата, а Хари за балони. Зейн разсейваше цял ден Луи. Беше позволил на няколко от работниците си, да доведат малките си деца, които тичаха из цялата сграда, а Луи се опитваше да ги укроти.
- Маделин, успокой се! - Найл ме дръпна за ръката, обръщайки ме към себе си.
- Няма да успеем! Имаме толкова много неща за вършене, а нямаме време и...
- Погледни ме. - каза със спокоен глас. Постави ръцете си на бузите ми и впери очите си в мен. През цялото ми тяло сякаш премина ток, а пулса ми се ускори. Устните ни бяха на няколко нищожни сантиметри, а аз не можех да ги докосна. - За да вземем всички тези неща ще ни отнеме около час. Най-много час и половина. През това време Елинор и Лиам ще са взели тортата, а Хари - балоните. Просто се успокой. Става ли? Ще се справим с всичко.
Въздъхнах леко и кимнах. В такива случаи, Найл винаги знае какво да каже, за да ме успокои.
- Маделин?
Отдръпнах се от Найл и погледнах в посока на гласа.
Ерик.
Какво прави тук?
- Хей, какво правиш тук? - попитах с лека усмивка, приближавайки се към него като го дарих с кратка прегръдка.
- Наех си апартамент в тази сграда. Ами ти? - усмихна се, показвайки трапчинките си.
- С приятели организираме парти за рожден ден. - обясних. Погледнах часовника на ръката си и трепнах. Закъсняваме! - Съжалявам, но трябва да тръгваме. Ще се видим след празниците. - прегърнах го още веднъж, преди да задърпам Найл към колата. След двадесет минути, Найл спря колата пред огромен магазин, чието име не знаех. Взех листа от чантата си и с ирландеца взехме по една количка, влизайки в магазина. Скъсах листа на две части и му подадох едната, казвайки му, ако има проблем да звънне.
*
Найл паркира колата пред ресторанта и аз побързах да изляза от колата, затръшквайки вратата. Знаех, че това ще го подразни до някаква степен. Влязох в помещението и оставих Найл да носи всичките пликове с покупки, които бяха доста.
Бях бясна.
Найл ми се обаждаше, за да ме пита за всяка шибана напитка.
''Колко да взема от това?"
"Дали няма да е малко?"
"От този вид ли да взема или от другия?"
"Това е гадно и никой няма да го пие."
Побъркваше ме!
- Мамка му, Маделин спри! - изкрещя зад мен.
Намерих стол и го придърпах, сядайки на него. Кръстосах ръце пред гърдите си и затворих очи за момент, в опит да се успокоя. Щом ги отворих, пред погледа ми се изпречи Найл. Извъртях очи и станах от мястото си. Опитах се да го подмина, но той хвана ръката ми, дърпайки ме внимателно към себе си. Лиам, Елинор и Хари следяха съсредоточено действията ни.
- Не се ядосвай. - изрече със спокоен глас.
- Да не се ядосвам? - ахнах учудено. - По дяволите, Найл, ти ми звънеше през една шибана минута! Толкова ли не можеш да вземеш... - гласа ми огласяваше цялото помещение, което беше огромно, докато Найл не постави устните си върху моите.
Ток премина през цялото ми тяло. Стоях като парализирана. Устните ми така и не се задвижиха, срещу тези на ирландеца. Щом се отдръпна от мен, повика Хари и Лиам да му помогнат с покупките. Елинор ме побутна леко. Премигах няколко пъти и докоснах устните си. Толкова много чувства минаваха през мен, а едно досадно гласче в главата ми, ми се караше, защото не бях отвърнала на целувката.
Поклатих глава, опитвайки се да съсредоточа върху нещо друго, а не върху целувката на Найл. Щом момчетата донесоха пликовете с покупките, с приятелката ми започнахме да подреждаме. Изпипвахме всичко до последния детайл. Прилежно сгъвахме салфетките и подреждахме приборите отгоре. На всяка маса имаше по равен и определен брой чаши, които също бяха точно подредени. Балоните бяха разпръснати из залата. Във въздуха се носеше приятен аромат на канела, заради ароматните свещи, които бяхме сложили на масите.
С Елинор тупнахме уморено на два стола и тежки въздишки се изплъзнаха от устните ни. Кейлин и Зак влязоха доста шумно, смеейки се на нещо. Зеленооката ми приятелка подаде на Елинор малък сак. Предположих, че това са дрехите ни и заедно с Елинор тръгнахме към тоалетната, където щяхме да се преоблечем. Съблякох дрехите си и свирнах на стоящото момиче отвън, за да ми подаде роклята. Тя беше черна, една педя над коляното с дантелени ръкави и гол гръб. Нахлузих набързо дрехата и обух черните си токове. Отключих кабинката и Елинор се шмугна бързо. Прибрах старите си дрехи в сакчето и извадих несесера с гримовете си.
Тъкмо довършвах грима си, когато Елинор излезе облечена в прасковена рокля без презрамки. Дарих я с малка усмивка и ѝ подадох гримовете. Излязох от малкото помещение и се върнах при приятелите си.
Уау!
Целият ресторант бе пълен с приятели на Луи. Част от тях ги познавах, други не.
- Зейн и Луи ще са тук след петнадесет минути. - каза Лиам, поглеждайки скъпия си, златен часовник.
Елинор подаде сака с дрехите ни на Зак, а той отиде да го остави в колата си. Проверих дали всичко е готово за последен път, преди Луи да дойде. Дали ще му хареса? Ами ако сме забравили нещо?
Подаръците!
Очите ми се спряха на елхата, под която бяха наредени подаръците за Луи. Въздъхнах облекчено и прокарах ръка през косата си.
- Добре ли си? - Найл попита, хващайки ръката ми. Отдръпнах се и кимнах положително. Действието ми го нарани, но не знаех какво да мисля. Съгласих се да бъдем приятели, но на каква цена? Той няма да ме чака вечно, а аз още нямах силите да му простя. Знаех, че скоро ще намери онова момиче. Момичето, което ще го прави истински щастлив. Това момиче, което той няма да наранява, изневерявайки ѝ. Може би аз бях просто един урок за него. Пред очите ми се появи Найл с красиво момиче до себе си. Широка усмивка красеше лицето му, докато гледаше към нея. Захапах вътрешната страна на бузата си, спирайки напиращите сълзи.
- Да, просто се притеснявам. - казах тихо, отдалечавайки се от него. Въпреки музиката и говорещите хора около нас, чух тежката му въздишка.
Ще го оставя да намери това момиче. Ще му дам време, за да забрави какво е имало между нас. Не, защото искам, а защото трябва.
- Спрете музиката! - Елинор изкрещя. - Луи идва!
Секунда по-късно музиката спря и всички вперихме погледи във вратата в очакване. След половин минута вратата се отвори, а леко сърдитият Луи влезе.
- Изненада! Честит рожден ден, Луи!