Въпреки,че Те знаеше,че Кук изпитва същите чувства към него,беше депресиран от чутото от устата на малкото момче. Но се чудеше дали да каже това на Чим и Юнги,или това по някакъв начин,щеше да развали отношенията им..
~~~от гледната точка на Кук~~
Вървеше с бързи крачки към неговия дом,и се надяваше повече да не чуе за Те или да го види,защото това му напомняше,за този момент,в който не можа да си признае чувствата когато е имал възможност...а сега,сигурно няма да има друга такава възможност...
Когато стигна пред къщата,звънна няколко пъти,като на входа майка му го посрещна с прегръдки и целувки. Тя беше радостна,че сина ѝ се връща добре.
Jungkook: Мамо,стига пусни ме да вляза *оплакваше се от добродушното поведение на майка си*
MJK: Добре,добре влизай.
Тя пусна момчето да влезе,като след това то побърза да се качи в стаята си.
Когато се качи,си извади телефона,за да се разсее от всичко и тъкмо тогава получи съобщение.
~Taehyung~
Хейй
*seen*
~Taehyung~
Добре ли си?
*seen*
~Taehyung~
Защо ме игнорираш?
*seen*
~Taehyung~
Ясно,игнорирай ме.
Всъщност,ти препоръчвам да пишеш на Чим,признай си чувствата на него...
*seen*
~Taehyung~
И му предложи следващия път,той да те изчука,акп може.. :)
*seen*
*Защо го казах? Защо? Защо? Защо?*-мислеше си той.
Накрая се престраши да пише на Чим,но да му обясни по-обстойно нещата.
~Jungkook~
Чим,може ли да поговорим?
Тогава на секундата Чум му видя съобщението.
~Jimin~
Да! За какво?
~Jungkook~
Има шанс...да съм казал на Те,че те харесвам...
~Jimin~
Защо го каза? Не знаеш ли,че той те харесва или и това трябва да ти обяснявам..
~Jungkook~
Сега не е време да ми обясняваш...и аз го обичам,но просто не можах да си призная чувствата и го казах,без да мисля...
~Jimin~
Слушай,тези дни ще говоря с него,и ще се опитам да ви оправя отношенията. Съгласен?
~Jungkook~
Да! По-късно ще се чуем. Чао!
~Jimin~
Чао!!
*seen*
=============
Ами съжалявам ако има грешки..
Принциптно трябваше да я пусна утре,ама ме накараха насила хдд