- Виждам, че все още си с него, Маделин. - каза с груб тон.
Отместих поглед от него и поклатих глава. Това не е този Джейсън, с когото се запознах преди няколко месеца. Джейсън би се радвал за мен и никога не би бил толкова груб. Не мога да повярвам, че онова сладко и мило момче го няма, а на негово място, е новия груб и през повечето време надрусан Джейсън.
Найл седеше зад мен и наблюдаваше сцената между мен и бившият ми най-добър приятел. Мълчеше си и не се бъркаше, което бе добре. Не исках да влиза в този безмислен разговор.
- Мога да ти дам повече от него, Маделин. - Джейсън извика, приближавайки се към мен. Найл застана до мен, увивайки ръката си около кръста ми. - Мога да ти дам всичко, което поискаш!
- Джейсън, стига! - повиших тон. - Нищо не можеш да промениш, разбери го. И не мисля, че точно сега и точно тук, трябва да говорим за това. - погледнах за последно към Джейсън, след което хванах ръката на Найл и го поведох към изхода.
- Един ден ще бъдеш моя, Маделин. Запомни го! - изкрещя зад гърба ми.
Найл се обърна и тръгна към него с ядосано изражение, но успях да го настигна на време. Застанах пред него и той се блъсна в мен, тъй като не можа да реагира толкова бързо и да спре.
- Ти - боцнах го по гърдите - в колата. Веднага! - Найл повдигна вежда и понечи да каже нещо, но го прекъснах. - Веднага казах! - повиших тон, привличайки няколко погледа на минувачи.
Найл погледна към момчето стоящо на вратата, след това към мен. Изпуфтя и се запъти към белия Range Rover. Усмихнах се победоносно и го последвах. През целия път до мола, Найл мълчеше и дори не ме поглеждаше. А щом паркира и заключи колата, тръгна в неизвестна посока за мен, без дори да ме изчака.
- Найл! - никаква реакция - Мамка му, Найл, спри! - извиках. Учудващо за мен, той спря и още по-учудващо никой не се обърна, за да разбере какво става.
- Какво? - изсумтя.
Можех да видя колко е ядосан, но и аз не оставах по-назад. Не може да ме зарязва насред мола, все едно съм му от онези курви, с които е преспал веднъж и те го преследват постоянно.
- Спри да се държиш като дете. - озъбих се.
- Ти изобщо чу ли го?
- Да, чух го. Но не го приемам насериозно, защото Джейсън не би направил нищо. Познавам го. - извъртях очи.
Той все още седеше и ме гледаше с ярост в очите, скръстил ръце пред гърдите си. Завъртях се и влязох в произволен магазин. Винаги прави така!
Чифт мъжки ръце се озоваха на кръста ми, обръщайки ме. За момент се вцепених, но видях познати сини очи, гледащи ме с усмивка.
Найл.
Въздъхнах облекчено. Бях готова да го шамаросам, но той хвана ръката ми. Не знам как сменяше толкова бързо настроенията си. Понякога ме обърква толкова много.
- Не ми се сърди. - погледна ме и целуна върха на носа ми.
- Не се сърдя. - отговорих просто, заглеждайки се в дрехите. Найл не каза нищо повече. Може би бе разбрал, че съм му ядосана, а не сърдита. Не бих могла да му се сърдя, прекалено детинско е.
Ирландеца ходеше след мен и носеше дрехите, които досега бях харесала, докато аз разглеждах още. Взех си няколко чифта бельо и се запътих към касите. Тъкмо извадих кредитната си карта, когато видях Найл да подава пари на касиерката. Щях да възразя, но Найл ми каза само с поглед да си мълча, иначе ме очаква наказание. Не бях особено голям фен на наказанията му. Накратко, на другия ден задника ми беше със синина във формата на ръката му и не можех да ходя.
- Утре вечер ще има важно събиране от фирмата на татко, ще дойдеш ли с мен? - Найл попита, нарушавайки тишината. Погледнах утрешната дата на телефона си.
- Няма да мога. Трябва да уча за изпита. След два дни е. - обясних. Наистина исках да отида. Все пак щях да прекарам време с Найл, но ми трябваше висока оценка на този изпит, за да мога да вляза в хубав колеж.
С Найл се запътихме към ескалатора. Тръгнах към този за долният етаж, но Найл ме дръпна и се озовахме на този за третият етаж. Все още му бях ядосана, затова просто го оставих да ме води където иска. Наближаваме Старбъкс и бях готова да се разпищя от щастие. Не бях идвала от много време. Забелязах Луи, Лиам и Елинор на една маса, затова директно се запътих към тях и оставих Найл.
- Маделин! - Елинор буквално скочи върху гърба ми. Обърнах се и увих ръцете си около малкото й тяло. Това момиче толкова ми липсваше! Покрай всичката тази суматоха с колежа и оценките от изпитите, не успявах дори с тях да се видя. Тя ме поведе на масата, на която са се настанили с Луи и Лиам.
- Е, Найл - Луи започна - каза ли на Маделин за това, че ти и Изабела
- Намерихме й работа. - Найл довърши нервно, поглеждайки за момент Луи.
Кимнах незаинтересовано и отново върнах вниманието си върху разговора ми с Елинор. Честно казано, не ме интересуваше дали Изабела си е намерила работа или не. Исках само да спре да се върти около Найл.
_______________________________________
- Наистина ли мислиш да направиш това? - Зак попита леко притеснено.
Кимнах енергично и огледах китката си. Часовете ни бяха свършили и в момента отивахме вкъщи, за да учим заедно. Е, като преди това, ще направя това, което бях решила. Тримата ще се явяваме на един и същи изпит. Някои учители решиха, че ще научим повече като сме тримата заедно. А в момента им разказвах за идеята, която ми бе хрумнала в един от часовете.
- Сладко е. - обади се Кейтлин.
- Да, така е. Но това остава завинаги. - Зак въздъхна. - Знам, че не мога да променя решението ти, затова ще те подкрепя. - усмихна се в моя посока. Скочих на гърба му, оставяйки целувка на бузата му.
- Къде мислиш да я направиш? - Кейтлин попита, гледайки към татус студиото срещу нас. Не казах нищо, а просто се усмихнах широко и се насочих към входа.
*
- Не мога да повярвам, че наистина го направи. - приятелката ми изписка.
Огледах татуировката си и се усмихнах. Инициалите на Найл седяха на китката ми, точно под дланта, с красиво изписани ръкописни букви.
- Сега вече можем да учим, защото изпита ни след по-малко от двадесет и четири часа и съм кълбо от нерви. - Зак каза и задърпа мен и Кейтлин към дома ми. Тъй като довечера е онова събиране и Найл не е свободен, ще отида утре сутринта у тях, за да му я покажа.
Отнесена от мислите си, не осъзнах кога стигнахме пред голямата къща. Взехме по две парчета пица от кухнята и се качихме в стаята ми. Останалата част от деня я прекарахме в учене. Вечерта си пуснахме филм и дори не го изгледахме, а заспахме.
А/Б
Оставям тази снимка тук! Не се сдържах. Толкова cute af. 🤗😍