- Нима ще пропуснеш такава възможност? - Кейтлин изписка.
В момента исках да си забия главата в някоя стена.
- Ти досега слушаше ли ме? - промърморих ядосано.
- Да, разбира се. Но според мен си параноична. Найл те обича, Мади. И ти го знаеш.
Знам го. Но имам странното усещане, че се е случило нещо между тях онази вечер. А ако наистина е така, едва ли ще мога да бъда с него за в бъдеще.
- Сега си размърдай хубавото дупе и отивай в апартамента му. - изкикоти се и ме набута в такси, което беше спряло на улицата. Пробута му петдесет доларова банкнота и му каза накъде да кара. След двадесет минути бях пред вратата на апартамента му. Ходех из коридора и се чудех дали да почукам, или да си тръгна.
Но може би Кейтлин е права. Не бива да го облъсквам, само защото Изабела е била в апартамента му. Пристъпих пред вратата и плахо почуках. Отвътре се чу странен шум и секунда по-късно полуголия и сънен Найл, се показа на вратата.
- Здравей. - казах тихо, забивайки поглед в обувките си.
Найл ми направи място, за да вляза. Настаних се на дивана, докато той правеше закуска. Въпреки, че е два след обяд. Първоначално се учудих, че се събужда чак сега, но след това се сетих, че днес е почивния му ден. Найл се появи с две чинии в ръцете си и постави едната пред мен.
- Ще ме нахраниш с мазен сандвич? - попитах и се изкикотих.
- Аз мисля, че имаме по-голям проблем. - усмихна се. - Тук си от доста време, а все още не си ме целунала. - каза, след като видя объркания ми поглед.
Станах от мястото си и седнах в скута му, залепяйки устните си за неговите. Найл се изправи и ме понесе в неизвестна за мен посока, докато устните му се запознаваха с врата ми за пореден път.
*
- Това ми липсваше. - усмихнах се
- На мен също. - Найл каза, оставяйки малка целувка на голото ми рамо.
- На теб най-много ти е липсвало, да си заравяш главата между краката ми. - извъртях очи.
- Не е така!
- Шегувам се. - изкикотих се.
Мисълта за Изабела, се бе изпарила още щом го целунах. Да, тя е била тук. Но не в тази стая. Не е усещала ръцете и устните на Найл по цялото си тяло. Не е виждала Найл толкова уязвим, както аз. Тя не познава истинския Найл. Не трябваше да се съмнявам в него, той не би направил нещо такова. Знам, че ме обича. Показвал го е толкова много пъти. И честно казано, не знам с какво го заслужих.
- Найл? - повдигнах леко главата си, поглеждайки към него.
- Кажи, любов.
- Обичам те. - усмихнах се.
-И аз те обичам, принцесо. - наведе се и целуна челото ми. - Вдигай това хубаво дупе и ставай. Излизаме.
- Не искам. - измърморих, придърпвайки го отново към себе си. Найл отново направи опит да стане, но се претърколих, лягайки върху него.
- Маделин, ако искаш да можеш утре да ходиш, те съветвам да станеш. - каза със сериозен тон.
Прехапах долната си устна и леко се изправих. Гърдите ми изкочиха буквално, пред лицето на Найл.
- Маделин.. - започна.
Изправих се рязко и станах от леглото. Взех бяла кърпа от гардероба и се запътих към банята. Вързах косата си на кок, за да не я намокря и пуснах водата.
Увих кърпата около тялото си и излязох от банята. Найл седеше на леглото вече облечен, с телефона ми в ръце.
- Кой е Дейвид? - попита без емоция в гласа.
- Какво?
- Попитах кой е Дейвид? И какво означава, че ти благодари за прекрасната вечер? - изкрещя в лицето ми.
- Приятел от училище. - извъртях очи. - А относно това с вечерта, с няколко човека от класа излязохме. Дейвид се беше скарал с приятелката си и си говорехме относно това. Помогнах му да се сдобри с нея. - обясних. - Престани да бъдеш толкова ревнив.
- Не ревнувам! - изкрещя отново.
- А какво правиш тогава? - повиших тон.
Найл въздъхна и прокара ръка през косата си.
- Просто се страхувам да не те загубя. - каза тихо. - Ти си първата ми сериозна приятелка от години насам. Дори с Изабела не беше толкова сериозно. И толкова много момчета те заглеждат, въпрос на време е да ги забележиш и..
- Просто млъкни. - казах и се приближих към него. Увих ръцете си около врата му, придърпвайки го към себе си. Вдигали сме тази тема толкова много пъти. Но никога досега, не съм го виждала толкова слаб.
- Обещай ми, че никога няма да ме оставиш. - избоботи, заравяйки главата си във врата ми.
- Найл..- казах, след като усетих нещо мокро на врата си.
- Моля те, обещай ми. - подсмъркна.
- Обещавам. - зарових ръка в косата му, като леко я дърпах. Знаех, че това до някаква степен ще го успокои. Найл се отдръпна и вече можех да видя лицето му, което беше леко зачервено. Поставих ръцете си на бузите му, допирайки устни до неговите. Досега никога не го бях виждала така.
Не исках да си мисли, че бих го оставила. И то заради някого на моята възраст. Не исках тях. Не исках тези, които не знаеха какво е любов. Тези, които само използват момичетата и все още мислят само с пенисите си. Които само се друсат и напиват, за да се покажат като нещо повече от останалите. Исках Найл. Той може да не е перфектен, но и не искам да е такъв. Найл е най-хубавото нещо, което ми се е случвало и наистина не знам с какво го заслужих.
- Ще те оставя да се облечеш. - промърмори, запътвайки се към вратата. Хванах ръката му, преплитайки пръстите ни.
- Не е нещо, което не си виждал. Ако искаш остани. - казах, усмихвайки се. Найл седна на леглото без да казва нищо. Извадих черно бельо. Имах чувството, че половината ми дрехи са тук. Обърнах се с гръб към Найл и махнах кърпата, като я оставих да тупне в краката ми. Облякох бельото си и застанах отново пред гардероба, чудейки се какво да облека.
- Господи! - Найл издиша.
Обърнах се към него и щом видях изражението му се засмях. Очите му бяха широко отворени, а долната му устна беше здраво захапана от зъбите му. Обърнах се към гардероба и извадих светло сини дънки и червен пуловер. Облякох ги бързо, преди да стана на ледено кубче. В апартамента на Найл бе топло, но бързо бях свикнала с горещата вода в банята.
- Тръгваме ли?
Кимнах и взех малката раница, която носех със себе си. Найл заключи апартамента, докато аз чаках асансьора. Затичах се извън сградата, за да избягам от Найл, тъй като отмъкнах ключовете за колата му. Обърнах се за момент, за да видя дали ме настига и в следващия момент се блъснах в някого. Вдигнах глава и се сблъсках с чифт, познати до болка, сини ириси.