Завърших грима си с червено матово червило. Погледнах в огледалото, наслаждавайки се на творението си. Косата ми се спускаше на вълни по гърба ми, а два кичура бяха защипани с фиби. Черните прилепнали дънки, подчертаваха дупето ми.
- Зейн! - извиках, обувайки сивите си боти. След половин минута, черния му перчем се показа на вратата. - Ще ме закараш ли до апартамента на Найл? - попитах.
- Ще се преоблека и те чакам в колата. - отговори, след което изчезна със скоростта на светлината.
Погледнах се за последно в огледалото, преди да се запътя към колата. През целия път обсъждахме възможността да започна работа във фирмата му. Имаха нужда от още един счетоводител, а аз бях доста добра в математиката. Това бе доста добра възможност за мен. Ще изкарвам част от парите си сама.
За момент се замислих в кой колеж ще кандидатствам и каква ще бъде специалността ми. Имах няколко месеца да реша. Бях се насочила към няколко неща, но не знаех кое да избера.
- Тук ли ще спиш? - попита, като спря колата пред голямата сграда.
- Предполагам. - отговорих
С Найл напоследък не се виждахме често. Бях заета да уча за изпитите си, а през свободното си време се излизах с Кейтлин. Имах чувството, че се отдалечихме един от друг. Преди ме засипваше със съобщения, а сега пише по веднъж на ден, за да ме пита дали съм свободна.
- Ще се видим утре. - засмя се. Помахах му и излязох от колата.
Щом застанах пред апартамента на Найл, звъннах на звънеца и зачаках да отвори. След като видях позната женска фигура срещу мен, усмивката ми изчезна.
Изабела.
Стоях и я гледах, с разширени от изненада очи. В момента мога да кажа толкова много неща, но сякаш бях глътнала езика си. След секунда Найл застана до нея, но бях твърде фокусирана върху Изабела, за да го погледна.
Не знаех какво да мисля. Имам доверие на Найл. Но за момент се замислям, би ли го направил? Би ли ми изневерил, въпреки всичко това, което преживяхме? Една част от мен крещеше, че вече го е направил, докато другата се опитваше да ме убеди, че Найл не е способен на това.
- Съжалявам, че ви прекъснах. Ще тръгвам. - единственото нещо, което излезе от устата ми, преди да тръгна бързо към асансьора. Бях по-объркана от всякога. Страхувам се, че тя може да ми го отнеме. Въпреки, че беше много мила онази вечер, в която с Найл се събрахме.
- Маделин, чакай! Не е това, за което си мислиш. - Найл хвана ръката ми, обръщайки ме към себе си. - Помагах й да си намери работа. - обясни
- И защо точно ти? - отдръпнах ръката си от неговата
Действието ми, очевидно го нарани до някаква степен, защото за момент погледна настрани. Но в този момент, не ме интересуваше, че съм го наранила по някакъв начин.
- Ще тръгвам. Все пак благодаря, Найл. - Изабела се усмихна, преди да влезе в асансьора и да изчезне от погледа ми.
- Ще влезеш ли? - попита - Моля те. - каза, след като забеляза колебанието ми. Лека въздишка се изплъзна от устните ми, преди да се запътя към апартамента му. Найл направи опит да ме целуне, но го отрязах, сядайки на дивана. Написах бързо съобщение на Зейн, за да дойде да ме вземе. Извиних му се, че го разкарвам, но той отговори, че няма проблем и след около двадесет минути ще е долу.
- Забравила съм тук нещо, което ще ми трябва. - излъгах и замълчах, избягвайки погледа му - Ще го взема и ще изчакам Зейн долу. - казах тихо и тръгнах към спалнята.
Радвам се, че съм оставила дрехи тук, които харесвам. Сега ще оправдая идването си.
- Можеш да останеш тук. - промърмори
- Зейн вече идва насам.
Щом влязох в стаята, разхвърляното легло ми направи впечатление. Найл обикновено го оправя.
- Сутринта нямах време. - каза, очевидно забелязал къде гледам.
Кимнах, преди да се насоча към гардероба. Извадих бялата си блуза на черни райета и я сгънах, слагайки я внимателно в чантата си. Взех още няколко дрехи, които реших, че може би ще ми трябват. Хвърлих още един поглед на леглото му и излязох от стаята, готова да изчакам Зейн долу.
- Моля те, не се дръж толкова студено, принцесо. - можех да усетя малкото пречупване на гласа му.
Обърнах се към него и го погледнах. Въздъхнах, приближавайки се до него, като увих ръцете си около кръста му. Неговите веднага се залепиха за мен, сякаш е очаквал този момент с години. Телефона ми иззвъня в знак, че имам съобщение. Предположих, че е от Зейн, затова се отдръпнах от Найл.
- Обади се, когато си свободен. - повдигнах се леко и оставих целувка на бузата му.
Той, разбира се, не ме пусна преди да нападне устните ми със своите. Докато слизах за момент бях забравила за Изабела, но тя отново нахълта в мислите ми.
- Този път бяхте бързи. - Зейн се засмя, щом влязох в колата.
- Млъкни. - извъртях очи. - Не сме правили нищо.
- Усещам, че нещо е станало. - каза, прехапвайки устната си.
Зейн е един от малкото хора, които веднага разбираха, че нещо се е случило само по тона ми.
- Изабела ми отвори вратата. Започнаха да ми се въртят всякакви мисли из главата, дори бях готова да си тръгна. Но тя го направи преди мен. Найл ме помоли да вляза, а аз измислих някакво глупаво оправдание, че съм забравила няколко неща, които ще са ми нужни. - разказах, все още мислейки за Изабела. Това момиче сякаш живееше в главата ми.
- Тя какво правеше там? - попита, поглеждайки ме за момент, след което върна поглед на пътя пред нас.
- Найл каза, че й е помагал да си търси работа. - обясних. - Една част от мен не му вярва.
- Ако й трябва работа, мога да я закарам до някоя магистрала, тъкмо от първия ден ще се чувства на своя територия.
Засмяхме се. Този човек, винаги знаеше как да оправи настроението ми.
Niall's POV
- Какво си направил? - Елинор изпищя буквално в ухото ми.
Луи седеше на фотьойла и наблюдаваше истеричните изблици на приятелката си.
- Не се гордея с това, което направих, но не е нужно да ми пищиш в ухото. - извъртях очи.
Елинор стана от мястото си и застана пред мен, скривайки част от телевизора, който бе изгасила преди секунди.
-Ти си шибано копеле, Найл. - изкрещя отново. - Разгонения ти задник не заслужава Маделин.
Права е.
Колкото и да отричам. Още след първата ни раздяла изтичах като подплашен заек при Изабела.
Защо?
И аз не знам.
Може би нещо у нея ми напомняше за Маделин. Но моето момиче не можеше да се сравнява с Изабела. Маделин се ядосва от най-малкото нещо. Обичаше всичко да става по нейния начин. А Изабела е готова да се примири с всичко, само за да може някой да запълни вагината й.
- Какво става тук? - гласа на Лиам огласи малкия хол.
- Шибаният ви приятел, е напъхал езика в устата на Изабела. - тъмнокоската се обади с много по-спокоен глас.
Лиам поклати разочаровано глава и се върна в кухнята. Бях сигурен, че и останалите вече знаеха. Не знам какво ми бе станало в онази вечер. Не бях виждал Маделин от няколко дни, а Изабела се появи на вратата ми, искайки помощ. В един момент й помагах, а в следващия я целувах, представяйки си, че това е Маделин. Но отлично знаех, че това не беше тя. Нейните устни са меки и топли и винаги имаха сладък вкус на череша, заради гланца, който винаги си слагаше. Направих грешка и го осъзнавам. И трябва да кажа на Маделин. Обещах й винаги да бъда честен с нея. Знаех, че има огромна вероятност да скъса с мен. Знаех, че ще я нараня, казвайки й това, но не мога да я гледам в очите след като знам какво съм сторил. Знам, че тя ми има доверие и знам, че ще го изгубя.