Ох, как го обичам това време от годината. Особено ако си в Джъмбо или в Метро. 😌😏
Докато аз съм си обещал, че тая година ще използвам по 1 тетрадка за 4 предмета, и че нямада нося повече от 3 учебника в раницата си, има първокласници, които енергично се подготвят за училище и си купуват несесери и моливи, и гумички, и химикалки, линийки и всякакви подобнии. Но те не могат да пазаруват сами, затова им трябват и родители, които никак не искат дапси тпамнят технитепсобствени учебни дни, затова простопсе влачат след децата незаинтересовано. Е, ето ви някои бисери, които достигнаха собствените ми уши докато си взимах химикалки от Метро и тетрадки от Джъмбо:
В Метро:
"Тате, може ли тази голяяяяма патка? *държи художническа папка, от онея огромните, дето са за големи проекти* По-голяма е от тази на кака." -момченце, вероятно първокласник, защото беше дребен.
На първото изречение се сдържах и бях някакво "О, кют, детето бърка думи " обаче на завършека с каката прихнах. 😂
"Може ли този тиган?" -момиче към баща си, държейки уок тиган. На въпроса "За какво ти е?" отговорът беше "За готварството.", от което разбрах, че явно е 5 клас и не знае как действа готварството. (Поне не действа така в моето училище, защото там ни караха да готвим с мръсните тигани в кабинета, и остарелите кренвирши, кашкавал и бутер тесто, които се използваха от другите 3-4 класа...)
Разговор между майка и дете:
Майката: За какво са ти толкова много моливи? (моливите бяха цветни, 4 еднакви опаковки. Т.е. напълно ненужни)
Детето: *тихо, като че засрамено* За да имам повече приятели...
#Плачнах... 😢😂
В Джъмбо:
"Тука за какво сме? Нали ти взех убебниците? Какви други боклуци ти трябват?" -баща към дъщеря си. Имам чувството, че ако имам деца, ще рилейтвам на тоя мъж. 😂
По-забавно от това да подслушваш, в Джъмбо е това дапзяпаш в кошниците за пазар на хората.
Една жена имаше крем за ръце, солница и фиджет спинър...
Ох, тва ще ми стане ново хоби. Подслушване и надзъртане.
#ТиКвоЗнаеш?