ChimChim: Куки, защо?
Kook_hard е офлайн
*След 15 минути
*Джънгкук пристигна. Звънна на Джимин, и след половин минута-беше в стаята Чим.
-Дай ме телефона си.
-Защо? Джънгкук, всичко наред ли е?!
-Дай ме телефона, Джимин.
-Моля те, Куки, не прави това, което си мисля!
-Аз откъде за знам, ти какво си мислиш?
*Джънгкук грабна телефона от треперещият-Джимин, и се поразрови в текстовете на Чим. Видя името на Йонги и разгледа целият чат.
-А, значи този ти е татенцето...
-Д-Да...
-Джимин, нищо няма да му пиша, но! Това, което правиш е много опасно. Да не направите някоя беля, пък после да се притеснявам за моя ЧимЧим.
-Куки, нищо няма да направим! Не се притеснявай!
-Чим. Предното ти 'татенце', ти разби сърцето. Никога няма да го забравя. Да не стане така и тук. И след това, с нощи, да ми ревеш.
-Надявам се, че Йонги няма да е като Джаксън.
-И аз. Не искам да те виждам отново да плачеш. Ясно?
-Да, Куки.
*Джънгкук го прегърна, тъй като те бяха толкова близки, че се държаха като братя, един към друг.
-Кук, ще останеш ли тук? Да преспиш? Цял зен бях сам. Моля.
-С удоволствие. Щом, така искаш... Но, аз къде ще спя?
-Където винаги спиш. На леглото. С мен.
-На една възглавница. Хаха. Всякаш сме някаква двойка.
-Но... Не сме.
-Оф... Да, да, знам.
*Куки тайно си харесваше Чим.
_________________________________________
Кук, к'во прайш? И Те харесваш, та и Джимин. То, така до никъде няма да се стигне. Може би...
Да, малко объркана се получи тази глава... Съжалявам...
И да, Джаксън и Джимин😍😍😍 Защо си го разплакал, Джаки Чан? А?