- Как си? - попита предпазливо
Не знаеше в какво настроение съм. Е, не го винях. Беше добре запознат с всички страни на буйния ми характер, но никога не знаеше какво да очаква.
- Ако питаш дали все още съм ти ядосана, отговорът е да. - отговорих, без да го удостоя дори с поглед
Щом колата му спря пред къщата, излязох от превозното средство без да обръщам внимание на Найл.
- Маделин. - хвана нежно ръката ми, обръщайки ме към себе си - Съжалявам, принцесо. А-аз не мислех всичко това. - заекна
Отдръпнах ръката си и погледнах към него. Кимнах мълчаливо. Не знаех какво да кажа. Качих се в стаята си, а Найл ме следваше.
- Кажи нещо, скъпа. - сърцето ми се сви от начина, по който го каза. Звучеше отчаяно. Никога не съм го виждала толкова слаб. Освен онзи ден в стаята ми, когато майка ми ни хвана.
- Не знам какво да кажа. - признах
Найл седна на леглото и ме придърпа. Тупнах в скута му, а той уви ръцете си около мен.
- Съжалявам, Мади. - заби глава в гърдите ми. Зарових ръка в косата му и започнах да масажирам скалпа му.
- Зейн ми е като семейство. И той го знае. Гледа на мен като по-малка сестра. И не трябва да ревнуваш от него. Просто не мисли такива неща повече.
Найл вдигна глава и ме погледна.
- Защо не искаш да живееш с мен? - попита, гледайки ме със сините си ириси
- Господи, Найл! - изкрещях
- Искам да знам!
Защо винаги си крещяхме?
- На осемнайсет съм. Не работя. Все още уча. Как очакваш да живея със теб? - попитах със спокоен тон
- Мога да плащам всичко, знаеш. - приближи се към мен, повдигна брадичката ми за да го погледна
- Трябва ми време да помисля. Не искам да се възползвам от теб. - въздъхнах - Изморена съм, ще лягам.
Съблякох дрехите си, оставяйки ги в коша за пране. Отворих вратата на големия гардероб.
Мамка му, къде са ми пижамите?
Обърнах се към Найл, който ме гледаше с широка усмивка.
Доста плашещо.
- Какво? - попитах объркано
Найл съблече тениската си и я хвърли към мен. Веднага щом я облякох, познатия аромат на Найл ме завладя.
- Ако може пак да се обърнеш и да се наведеш. - ухили се, придърпвайки ме към себе си. Секунди по-късно се озовах в скута му, като краката ми висяха от двете му страни. Не знам как, но накрая винаги бяхме в тази поза. Харесваше ми. Ръцете на Найл се мушнаха под тениската му и разкопчаха сутиена ми.
- Мисля, че ще ти е по-удобно без него. - ухили се
Поклатих развеселено глава и хвърлих сутиена зад гърба си. Хванах лицето на Найл в шепите си, допирайки устните си до неговите. Притиснах се към него, принуждавайки го да легне. След секунда бях между мекия матрак и топлото му тяло.
- Значи искаш да си отгоре, така ли? - попита с усмивка
- Найл! - изписках
- Утре ще ти позволя да си отгоре, обещавам. - намигна ми - Но сега е време за лягане.
________________________________________
На сутринта, след десет минути борба със спящия Найл, успях да се измъкна от здравата му прегръдка. Минах през банята, както всяка сутрин преди училище. Върнах се в стаята си, с къса кърпа увита около тялото ми. В този момент се радвах, че Найл спеше иначе щях да пропусна първите два часа. Или може би три. Облякох черни дънки и син пуловер, тъй като навън бе студено. Беше края на октомври и се сбогувахме с топлото време.
Взех черното си яке за всеки случай. Наведох се към Найл и оставих малка целувка на устните му. Той промърмори нещо, но продължи да спи. Извадих телефона си и го снимах. Мелъди и Зак бяха в колата и ме чакаха.
- Найл е тук, нали? - попита Мелъди, щом се настаних на обичайното си място в колата. Кимнах и се усмихнах.
- Откъде разбра? - Зак се обади
- Не всяка сутрин я виждам с усмивка от ухо до ухо. Плюс това познах колата му. - изкикоти се
- Джейсън все още ли се сърди? - попитах я, обръщайки се към нея, тъй като беше седнала отзад
- Започна да се движи с групичката наркомани на Хъдсън. - Зак буквално изръмжа името му - Всеки път щом се опитам да говоря с него, той е надрусан. Имам чувството, че е в това състояние 24/7.
Уау.
Не очаквах това от него. Джейсън винаги е бил спокоен и мил. Рядко пиеше. Не пушеше. И сега изведнъж е наркозависим.
- Ще се опитам да говоря с него. - въздъхнах
- Не си заслужава. Той не можа да приеме факта, че ти не го обичаш по начина, по който той те обича. - каза и паркира колата си на обичайното място, близо до входа на училището
- Какво искаш да кажеш? - погледнах го объркано
- Джейсън е влюбен в теб. От доста време. - засмя се Мелъди
Не разбирах кое му беше смешното?
- Щеше да те покани на среща. Имаше голям план, но Найл се появи и БАМ.. Отмъкна те. - допълни Джейсън
- Уау. - казах изумена - Оставихте ме без думи. - замълчах за момент - Дори и Найл да не се беше появил, не мисля, че между мен и Джейсън щеше да се получи нещо. Приемам го само като приятел. Като брат. - поклатих глава
- Болезнено е да чуеш това. И то от човека, в когото си влюбен. - познат глас изпълнен с горчивина се обади зад нас. И тримата се обърнахме моментално. Джейсън седеше пред нас, а очите му бяха пълни с болка и разочарование.
- Съжалявам, Джейсън. - чувствах се виновна. Не знам защо. Всъщност, знаех. В момента отблъсквах Джейсън.Наранявах го. Но нямах друг избор.
Никога не съм предполагала, че Джейсън би гледал на мен като повече от приятелка.
- Предполагам закъснях. Винаги ще обичаш него. - засмя се сухо
- Съжалявам, Джейсън.- повторих, но този път повиших тон
Погледнах го за последно и се запътих към входа на училището. Мразех факта, че Джейсън страда заради мен, но бях безсилна в тази ситуация.
*
- Няма начин! - изкрещя Кейтлин
Всички забиха поглед в нас. Кейтлин се изчерви, усмихвайки се извинително и засрамено. Отново бяхме в Старбъкс след часове и в момента разказвахме на Кейтлин за сутрешната случка. Днес пропусна часовете, защото беше на преглед.
- По-тихо. - Зак изсъска
Кейтлин се изплези и върна вниманието си към мен.
- Всичко интересно се случва, когато ме няма. - нацупи се - И сега какво? Смяташ ли да кажеш на Найл? - попита
- Какво? Не! - очите ми се разшириха от ужас, щом си представих какво би направил Найл ако разбере - Все пак искаме Джейсън жив. А ако Найл разбере, никой няма да може да опази Джейсън.
Телефона ми извибрира в знак, че съм получила съобщение.
От Найл.
Усмихнах се и го отворих.
- Трябва да тръгвам. - съобщих на приятелите си. Оставих парите за кафето си на масата и изхвърчах от помещението, като преди това им казах, че ще се видим утре. Найл ме чакаше отвън, подпрял се на белия Range Rover. Затичах се към него, хвърляйки се на врата му. Увих краката си около кръста му. Ръцете му намериха мястото си на бедрата ми, помагайки ми да се задържа.
- Чак толкова ли ти липсвах? - попита и кикот се изплъзна от устните му, които веднага нападнах
- Я, млъквай. - скастрих го, но въпреки това се усмихнах
Усещах странните погледи на минувачите, върху нас.
- Искам да те заведа до едно място. Трябва ми помощта ти.
Стъпих на краката си и се настаних на мястото до шофьора.
- Къде? - попитах
- Изненада. - ухили се
Изръмжах тихо, нацупвайки устни. По пътя се опитах да изкопча някаква информация от него, но безуспешно.