Когато Jungkook се прибра,за негово щастие,майка му не беше у тях. Явно е отишла на работа. Той се качи горе,взе си набързо един душ и си проми раните от боя. След това,отвори телефона си,и видя,че има още непрочети съобщения от Тае,защото се притесняваше защо не му пише.
~Taehyung~
Тук ли си?
~Taehyung~
Дечко!!!
~Taehyung~
Хлапе,тук ли си?
~Taehyung~
Кажи нещо де...
~Taehyung~
Притесняваш ме....
~Taehyung~
Аз ли ти направих нещо?
~Taehyung~
ЩЕ СЕ ПОБЪРКАМ,А ТИ НЕ МИ ОТГОВАРЯШ! ВЕДНАГА МИ КАЖИ!!!!!
~Taehyung~
Веднъж на човек да му доскучае,и ти да не му отговаряш...
~Taehyung~
Офф,сърдя ти се...игнорираш ме,а това ме притеснява..
На Кookie му отне време докато прочете съобщенията. Една много слънчева и лъчезарна усмивка,превзе лицето му,след всичките съобщения от Тае,защото е намерил човек,който да го е грижа за него. Дори и наранен физически,се чувстваше уникално психически. Знаеше,че все някой го интересува как се чувства и защо не му пише...това беше безценно нещо за Kookie.
~~~~~~Хеей~~~~~
Моля ви за вашите изкрени мнения,защото са важни за мен.