След като Jungkook се съвзе от написаното от Taehyung,тръгна да се прибира към тях.
По пътя,някакви момчета,доста по-високи и силни от него,го спряха,и започнаха да го бият. Той се опитваше да се измъкне от тези побойници,докато отново не получи съобщение от Тае.
*Номерът,промени името си на Taehyung*
~Taehyung~
Дечко,тук ли си?
В този момент,побойниците на милото момче,спряха и чуха известието от телефона на Kookie. Спряха и започнаха да бягат,защото помислиха,че Jungkook e пратил съобщение на някой да му помогне,или че майка му звъни. Каквато и да е причината те да си тръгнат,Kookie не беше добре.
Устната му беше цепната и течеше кръв от нея. Целия беше в синини. Навсякъде го болеше. Реши да види известието си,и видя,че Тае му е писал. Сега не му беше до това,защото едва се държеше на крака,навсякъде го болеше. Чудеше се,как щеше да обясни всичко това на майка си,която и от една малка рана,вдигаше скандал и се притесняваше,а сега...ще вдигне цялата улица на крака...
Вървеше бавно по уличките на Сеул,а всички хора се бяха втренчили в него. Какво толкова беше станало,че го гледаха?