Нещото с леля ми, което може би ще е чиста форма на мъчение, няма да се случи за 7 дни подред, но ще ги събере поне 7 със сигурност. Просто тя работи много, преди да отидат на море с чичо ми, и не иска да ме оставя сама у тях, за да не ми е скучно. Както и да е, в момента съм на път към тях, така че, стискайте ми палци да оживея.
~ 11:45 ~
Пристигнахме на дестинацията. Не е както очаквах. Обикновен апаратамент е. Междублоковото пространство не е превърнато в градина.
~ 14:00 ~
От 2 часа чакаме да ни докарат пресни пилешки крилца. Очарован съм от факта, че ще има месо за обяд (ако решат да го докарат навреме)...
~ 14:30 ~
Не докараха месото навреме. Обядвахме салата с домати, краставица, чушки, яйца и тахан от тиквени семки. Всъщност е доста засищаща. ИМАШЕ И ДЕСЕРТ! (скромно, но от сърце, парче шоколад с 80% какао)
~ 15:00 ~
Докараха крилцата. Сега се мариноват в червен пипер и кафява захар. А може би не е толкова зле тук в крайна сметка...
~ 17:30 ~
Крилцата се пекат от 2 часа. Една тава вече е готова. Мирише на изгорели пуканки. Нашите трябва да дойдат по някое време, за да се видят с леля ми, и за да ме приберат. Чакаме да дойдат, че да изядем крилцата. Междувременно...
Как беше денят ви?
Бяхте ли продуктивни?
Станахте ли рано?
Майка ви гледаше ли ви на кръв докато закусвахте?
~ 18:30 ~
Нашите дойдоха. Вечеряхме. Пилето е уникално, може и да кача рецепта в крафт книгата някой ден...
~ 19:30 ~
Край на мъчението, следвашото ще е след седмица, най-вероятно.