Един месец по-късно
- Излъга ме, Найл! - изкрещях срещу него, а сълзите продължаваха да се стичат по бузите ми - Можеше да ми кажеш, че вече не изпитваш същото, а не...
Той въздъхна и разтри слепоочието си, поглеждайки за момент русокосата красавица. А именно Изабела. На живо още по-красива. В сравнение с нея, аз бях кофа за боклук.
- Замълчи, Маделин! - извика, прекъсвайки ме. - Не съм те лъгал за нищо, Мади! - опитваше се за държи тона си спокоен, но усещах колко ядосан бе - Просто ми позволи да ти обясня. - допълни със спокоен глас.
Поклатих отрицателно глава. Грабнах чантата си от стола и бързо закрачих към входната врата. Не можех да седя с нея в една стая. Имах чувството, че се задушавах. Чувствах се предадена, разбита, ненужда. Чувствах се ужасно. Гърдите ми горяха. От болка. Да завариш гаджето си, да се целува с друга, определено не е най-приятното чувство. Казваше ми да не ревнувам от нея, защото нямало причина. Чувствах се използвана. Но трябваше да се досетя. Изабела е красива, на неговата възраст е, познават се много време, преди да се появя аз в живота на Найл.
- Маделин, чакай! - извика. Пръстите му се увиха около китката ми. Обърна ме към себе си и обхвана лицето ми с дланите си. - Изслушай ме, моля те! Първо ме изслушай и ако все още искаш да скъсаме, ще уважа решението ти. - каза на един дъх, допирайки челото си в моето. Замислих се за момент, но кимнах.
- Аз ще довърша проекта, Бела. - каза Найл на русокоската. Тя кимна и събра нещата си. Погледна ме за секунда и излезе. Седнах на дивана и оставих чантата си.
- Слушам. - казах студено, без да го поглеждам
След секунда Найл се настани до мен.
- Погледни ме, скъпа. - каза меко, повдигайки брадичката ми. Сините ми ириси се сблъскаха с неговите - Не съм я целувал. Кълна се. - хвана ръката ми, преплитайки пръстите ни.
- Тогава защо...
- Тя ме целуна, но по бузата. Не знам защо го направи. Дойде за да довършим проекта за лекциите.Знам как е изглеждало отстрани, но.. - залепих устните си за неговите
- Съжалявам. - прошепнах, след като се отделихме един от друг.
Найл се усмихна и разпери ръце. Хвърлих се в обятията му, увивайки ръцете си около врата му.
- Аз съжалявам, скъпа. Знаех, че не я харесваш и въпреки това я поканих. - каза, прокарвайки пръсти през косата ми. - Маделин? - прекъсна тишината.
Измрънках и вдигнах глава в очакване.
- Знам, че може би е твърде рано за това,но... - замълча за момент, поемайки си дълбоко дъх - Обичам те. - каза, взирайки се в очите ми. Стоях в продължение на минута с отворена уста, опитвайки се да осмисля казаното от него. Гледах как надеждата в очите му се изпаряваше, с всяка изминала секунда в мълчание от моя страна
- И аз те обичам, Найл. - избоботих, сгушвайки се в него.
Глупава усмивка се появи на лицето ми. Звъненето на телефона ми, прекъсна прекрасния момент. След пет минутен разговор, прибрах телефона в джоба си.
- Трябва да тръгвам. - измърморих недоволно.
- Ще те закарам. - въздъхна Найл и се отделихме един от друг.
Кимнах и сложих чантата си през рамото.
***
- Утре ще се видим ли? – попитах, когато спря пред високата сграда.
- Цял ден ще съм в колежа, но винаги ще мога да отделя време за теб. – усмихна се сладко – Ще ти се обадя. – каза.
Кимнах и се наведох към него. Оставих целувка върху устните му и изхвърчах от колата. Стигнах до входа, когато се сетих, че забравям нещо. Найл тъкмо се канеше да тръгне. Направих му знак да изчака минута и да свали прозореца.
- Какво забрави? – попита и се засмя.
- Обичам те. – изфъфлих, а двете ми страни сякаш изгаряха. Изтичах вътре, без да дочакам отговора му. Когато влязох у дома, на дивана седеше мъж с леко посивяла коса, а до него млад мъж. Бих казала, че е на възрастта на Найл.
- Закъсня, Мади. – каза мама с лека усмивка.
- Съжалявам, имаше задръстване. – усмихнах се извинително, сядайки на единия фотьойл.
Двамата мъже се представиха.
Джонатан Малик бе влиятелен бизнесмен, когото са обвинили в кражба на пари от други фирми и тъй като майка ми е доста известен адвокат, той е довтасал при нея. Мъжът не бе груб, а напротив, бе много мил. Освен леко посивялата му коса, тъмно кафевите му очи и наболата брада, допълваха чертите на лицето му.
Зейн Малик, сина му. Не говореше много. Косата му бе много тъмно кафява, бих казала, че дори е черна. Очите му бяха карамелени. Леко набола брада и пиърсинг на носа. От разкритата плът, забелязах, че има доста татуировки.
Съобщих, че отивам в стаята си. В отговор получих кимане от всички. Усмихнах се на гостите и влязох в малкото помещение. Имаше още две седмици до завършването на единадесети клас, но утре нямах намерение да ходя. Писах на Мона утре към десет да е тук. Разчистих дрехите си и тези, които бяха мръсни ги сложих в коша за пране, а другите подредих в гардероба си.
Почукване на вратата ме накара да подскоча леко.
- Влез! – извиках, но не прекалено силно.
Секунди по-късно черния перчем на Зейн се показа.
- Изпратиха ме тук, за да не скучая при тях, слушайки скучния им делови разговор. – обясни, стоейки като статуя до вратата.
- Оу, добре. – казах – Седни. – посочих малкото диванче до гардероба ми.
- На колко години си? – попита, след като седна.
- Седемнадесет. – отговорих – А ти? - попитах, усмихвайки се леко.
- Двадесет и четири. – отговори просто – Тази ли година ще правиш осемнадесет?
Кимнах в отговор. Настъпи неловка тишина. Чуваше се само тихото говорене от телевизора.
- Имаш същите очи, като бившата ми приятелка. Прекрасно небесно сини. – каза с горчивина в гласа.
- Благодаря. – рекох засрамено, но за мое щастие той незабеляза - Защо скъсахте? – попитах, но секунда по-късно се осъзнах – Съжалявам, че съм толкова нахална. – извиних се.
Зейн се засмя, но усмивката му бързо се изпари.
- Няма проблем. И аз съм любопитен. – изкикоти се отново – Честно казано, не знам. Един ден просто тя си събра багажа, докато ме нямаше. А когато се прибрах имаше залепена бележка на хладилника, че не иска да има нищо общо с мен. Все още живее тук, но не сме се засичали, тъй като, така да се каже живея в Ню Йорк, а тук идвам ако татко има някакъв проблем, както сега. – обясни
- Как се казва? – попитах отново.
Аз и голямата ми уста.
- Изабела.
Това проклето име.
- Андрюс? – казах несъзнателно.
- Познаваш ли я? – чух да пита изненадано.
- Какво?
- Фамилията ѝ е Андрюс. Изабела Андрюс. Учи в колеж, специалност музика. – разказа.
За момент ми причерня. Това е тази Изабела, която се опитва да сваля гаджето ми.
- За съжаления я познавам. – засмях се сухо – Натиска се на приятелят ми. – казах – И преди да попиташ, казва се Найл. На двадесет и три е. И не, майка ми не знае. И моля те, не ѝ казвай. – помолих се.
- Мисли ли четеш? – изкикоти се
Поклатих отрицателно глава, засмивайки се.
- Найл ли каза, че се казва приятелят ти? – попита, а в отговор получи положително кимане – Малко преди да си събере багажа, постоянно си пишеше с някакъв Найл. И в момента нареждам всички липсващи парчета и осъзнавам, че ми е изневерявала милиони пъти. – прокара пръсти през косата си, дръпвайки я. Подканих го, ако желае да разкаже. – Бях хакнал телефона ѝ. Имаше само имена на момичета, поне така ги бе записала. А в същото време, не бях виждал нито едно от тези въпросни момичета, а когато говореше за останалите студенти в групата ѝ, тези имена на уж приятелки се превръщаха в мъжки имена. – изплямпа. Погледнах го въпросително. – Искам да кажа, че за да не разбера, че ми изневерява е записвала всички тези мъже с женски имена. – обясни кратко
- Шибана кучка. – измърморих под нос.
***
Със Зейн си говорихме дълго време, докато накрая баща му не го повика да си тръгват. Тъмнокоското си припомни някои моменти с Изабела и поплака на рамото ми. Каза, че не се доверява на хората толкова бързо, но аз съм била изключение. Разменихме номерата си. И наистина си говорихме за много неща. За него. За мен. За Найл. За Изабела. Говореше с горчивина в гласа за нея. Нямаше капка чувства, като любов или уважение. С Мона обиколихме всички козметични магазини в мола. Купих нещата, от които се нуждаех и отидох до вкъщи за да ги оставя, а Мона се прибра. Найл не ми звънна, но знаех кога имат почивки, затова се запътих към колежа, който бе на около тридесет минути път от апартамента ми и щях да стигна на време. Премахнах грима от лицето си, тъй като вече не можех да го понасям.
Когато стигнах пред огромната сграда, тъкмо ги бяха пуснали. Забелязах Найл на една пейка и Изабела, която се запътваше натам.
Шибана кучка.
Късмета днес бе на моя страна, защото бях само на два метра от въпросната пейка. Седнах шумно до Найл, а той вдигна глава.
- Маделин! – изписка щастливо. Скочих в скута му, прегръщайки го. С периферното си зрение погледнах Изабела, която се насочваше към друга пейка.
Добър опит, мила, но този мъж е зает.
- Къде е тоалетната? – попитах.
- На първия етаж, срещу 109 стая. – обясни, сочейки към сградата.
Кимнах и му казах, че след минута се връщам. Първия ден от цикъла е най-гаден. Свърших работата си в тоалетната и се върнах при Найл.
Който държеше телефона ми.
И очевидно нещо четеше.
И от километри си личеше, че не му харесва.
- Какво правиш с телефона ми? – неочакваната ми поява го стресна, но бързо се осъзна.
- Кой е Зейн и какво значи,че снощи си е прекарал супер и иска да го повторите? – попита с гневен тон. Ако можеше да вика, щеше да го направи. Въздъхнах и го погледнах. – Бързата версия, защото след малко трябва да влизам.
- Зейн е син на един от клиентите на мама. Вчера го пратиха в стаята ми и си говорехме. Оказа се, че твоята миличка Изабела е имала връзка със Зейн, но ще ти разказвам подробно, когато не си толкова ядосан. – спрях за момент, за да си поема въздух – Това е. Просто си говорехме. Нищо повече. Ако не ми вярваш – попитай го.
Найл кимна, но все още бе ядосан. Въздъхнах тежко, взимайки телефона си от ръката му. Сложих чантата си през рамо и се обърнах към него.
- Звънни като си свободен. – изфъфлих и се запътих към изхода. Съобщението изглеждаше доста странно, да, но той беше този, който позволяваше на Изабела да навлиза в личното му пространство. Може би всичко това бе безсмислено, но за мен не беше. Тя го целуна. Дори и по бузата да е, целуна го. А сега, след като Зейн ми разказа за нея, знам че следващата ѝ мишена е Найл. Моят Найл. И ще направя всичко възможно, да остане мой.
РЕДАКТИРАНА - 22.07.2018