- Да, с Мона съм. Не, Люк го няма. - извъртях очи - Днес имам седем часа, очаквам да си кацнал в един. - казах заплашително - Ще се видим след няколко часа.
Натиснах червената слушалка изобразена на дисплея и прибрах малкото устройство в джоба си. Влязохме през огромната врата и се запътихме към шкафчетата си.
- Найл ревнува много от Люк. - изкикоти се Мона.
- Нямаш си и представа колко много. - въздъхнах и уморено разтрих слепоочието си. Взех нужните учебници и го затворих.
Първи час.
Математика.
Това е мъчение.
През четиридесетте минути, се чудех от кой прозорец да се хвърля. Мразя математиката. Сега завършвахме раздела с геометрията. Силната ми страна беше алгебрата. След биенето на звънеца за излизане, сякаш се преродих.
***
С биенето на последния звънец, изхвърчах от стаята. Оставих учебниците си в шкафчето и се затичах към изхода. Извиках на русокосата ми приятелка, че довечера ще ѝ звънна. Спрях през изхода на училището и се огледах за блондина. Найл тъкмо паркираше колата си пред училище. С бързи крачки се запътих натам. Отворих вратата и се шмугнах вътре. Хвърлих чантата си на задната седалка и се обърнах към Найл. Без да казвам нищо, залепих устните си за неговите. Отдръпнах се от него и се усмихнах. Затворих вратата, а Найл запали двигателя и потегли. Дори мисълта за него, караше усмивката ми да седи с часове на лицето ми. Щом е до мен, изпитвам нужда да го прегърна, да го целуна. Всеки път щом го докосна, ток преминава през цялото ми тяло.
- Къде отиваме? - попитах щом видях, че това не е пътят за апартамента ми.
- Когато пристигнем ще видиш. - изкикоти се.
- Хаха, много забавно. - извъртях очи и се облегнах на седалката - Мислех, че днес ще стоим у дома. - казах.
- Е, днес ще бъдем навън. - рече с усмивка.
Звъненето на телефон огласи малката кола. Грабнах звънящото устройство, което се намираше между седалките. На екрана се появи доста красиво момиче.
- Коя е Изабела? - попитах, взирайки се в снимката
- Една приятелка от колежа. Подай ми телефона. - каза с нотка вълнение в гласа. Подадох телефона и се обърнах към прозореца. Защо се развълнува така? Възможно ли бе да изпитва нещо към нея? Какво повече имаше тя от мен?
Освен, че е красива.
Косата ѝ бе в хубав и предполагам естествен рус цвят. Много по-хубав цвят от моят скучен светло кестеняв.
Очите ѝ бяха светло сини и определено бяха много красиви. По-красиви от моите обикновено сини.
Устните ѝ розовееха и бяха плътни.
Усмивката ѝ бе в пъти по-красива от моята.
И разбрах това само от една снимка.
Аз бях нищо в сравнение с нея. Би било нормално Найл да я харесва и да се вълнува, че тя му звъни.
Извадих слушалките от джоба си, свързах ги с телефона и пуснах произволна песен. Не исках да слушам разговора на Найл и онази. А пък и трябваше да се разсея от собствените си мисли. Побутване ме накара да махна слушалките от ушите си. Погледнах въпросително към виновника.
- Пристигнахме! - каза с усмивка.
Кимнах вяло и слязох от колата. Найл взе одеяло и кошница и тръгнахме по някаква пътечка. Ирландецът се опита да хване ръката ми, но се отдръпнах. Не бях в настроение за това. Цялата история с тази Изабела ми дойде в повече. Спряхме на току-що окосена трева или поне така изглеждаше. Опънахме одеялото и оставихме кошницата. Седнах върху мекият плат и извадих телефона си, който в следващия момент бе изтръгнат от ръцете ми.
- Какъв ти е проблема? - изкрещях.
- Аз трябва да те попитам това. - отговори спокойно, прибирайки телефона в джоба си.
- Попитай Изабела, пубер. - изсъсках злобно.
Найл се изкикоти и против волята ме притисна към себе си. Вече наистина мразех това момиче, а дори не я познавах.
- Боже, скъпа, да не би да ревнуваш? - попита, щипвайки бузата ми.
Как бих го шамаросала, ако не бях притисната към него.
- Пусни ме, идиот такъв. - всичките ми опити да го избутам от мен бяха безуспешни.
Шибано копеле.
Примирих се и се отпуснах в ръцете му. Вдигнах главата си и срещнах морско сините му очи. Секунди след това, усетих топлите му устни върху моите. С едно движение Найл се озова над мен. Устните му се преместиха на врата ми, а ръцете му се промушиха под бялата дреха и си намериха място на гърдите ми. Зарових пръсти в косата му и я дръпнах, принуждавайки го да вдигне глава и да ме погледне. Приближих лицето си до неговото, захапвайки долната му устна, след което ни преобърнах, така че аз да съм отгоре. Тениската му беше захвърлена секунда по-късно. Минах с пръст през гърдите и стомаха му, докато не стигнах до катарамата на колана му.
- Нетърпелива си, любов. - засмя се сладко, хващайки треперещите ми ръце. Придърпа ме към себе си и приближи устни до ухото ми - Целият съм твой. - прошепна.
Мамка му! Само с две думи, накара бикините ми да станат като Ниагарския водопад. Пръстите му се озоваха на краищата на бялата ми тениска, вдигнах ръце за да му е по-лесно да я премахне. Надигнах се леко, докосвайки за момент устните ни. Ръцете ми зашариха по стомаха му с повече смелост от преди минута. Няколко секунди по-късно черните му дънки и боксерки бяха захвърлени при останалите дрехи. Ръката ми сякаш се залепи за пениса му, движейки се бавно нагоре и надолу. С действията си, си спечелих силен стон от негова страна. Пръстите му се увиха около китката ми, отдалечавайки я от члена си. Измрънках недоволно. Найл се изкикоти и отново ни преобърна. Мушна ръцете си под гърба ми, достигайки до закопчалката на сутиена ми. Измъкна ръцете ми от ненужната дреха и я хвърли, в неизвестна за мен посока.
Пухкавите му устни нападнаха вече втвърдените ми зърна. Извих гърба си и притиснах главата ми към гърдите си. Прехапах устна и тих стон се изтръгна от разтворените ми устни. За по-малко от тридесет секунди, Найл премахна късите ми панталонки и мокрите бикини. Пръстите му закръжиха около входа ми. Отпуснах глава назад. Навлезе с пръст във вагината ми и започна да го движи бавно.
- Мамка му, Найл! Спри да си играеш с мен! - изкрещях. Ирландецът се подсмихна и без предупреждение навлезе в мен. Изпищях едновременно от болка и удоволствие. Задвижи се бавно, за да привикна с дължината му. Никой от бившите ми, не бе толкова добър колкото Найл. Нямаше дори място за сравнение.
В момента не ме интересуваше колко преди мен е имал.
Не ме интересуваше дали ги е обичал.
Интересуваше ме само, че е тук с мен. Сега.
***
- Какво правиш? - попита Найл, кикотейки се.
- Не се смей! - скастрих го - Ти ми направи косата като гнездо. Едва ли би искал мама да разбере, че сме се чукали. - казах с мазна усмивка.
Смеха му бързо секна, а изражението му от весело се превърна в ужасено.
- Първо ще минем през апартамента ми, за да те приведем в нормален вид. - каза видимо спокоен.
Изведнъж мисълта за красивата блондинка ме връхлетя отново.
- Няма нужда. Просто ще я вържа. - избоботих.
Найл ме погледна странно, но не каза нищо. Черното му Ауди спря пред позната сграда. Понечи да ме целуне, но се дръпнах. Взех чантата си от задните седалки.
- Ще се чуем утре. - измърморих под нос и излязох от колата със скоростта на светлината. Може би постъпих гадно с него, но проклетата и невероятно красива Изабела се бе вкопчила в мозъка ми и сякаш копаеше дупки.
Когато се качих, навсякъде бе изгасено. Предположих, че мама спи и претичах възможно най-тихо до стаята си. Приготвих чантата си за утрешния ден и отидох да си взема бърз душ. По дяволите, едва си стоях на краката! Увих кърпа около тялото си, след като спрях водата. Облякох чисто бельо и пижамата си. Пуснах косата си от кока, който бях вързала. Включих телефона си да се зарежда и се шмугнах под завивките.
А/Б
Наистина много съжалявам. Знам, че казах, че ще кача главата вчера вечерта, но изникна нещо много важно и нямах възможност. Ще се опитам да кача следващата глава до единадесет тази вечер. И съжалявам ако има грешки.♥
РЕДАКТИРАНА - 21.07.2018