-Чакай да видя дали съм разбрала правилно. – Селестия спря и го погледна сериозно. – Искаш да ми кажеш, че ще имам допълнителни сили? Плюс вашите?
Тай предпазливо кимна с глава. Не знаеше как ще реагира и дали отново няма да му се разсърди, че е пазил това в тайна.
-Всъщност не е много сигурно. След като ти си първото Ро, което намираме нищо не е потвърдено. Но има голяма вероятност да получиш още 1 или 2 допълнителни сили за компенсация на ръста и силата.
-Няма ли да стана силна като вас?
-Зависи.
Селестия се замисли дали иска наистина да е толкова мускулеста. Да, поддържаше форма, но не искаше да става борец.
-А това за напускането? Наистина ли няма да мога да си тръгна ако искам?
-Ти искаш ли? – Попита тъжно Тай отново спирайки по средата на моста по който вървяха.
-Разбира се, че не, но ако поискам? Повече никога ли няма да мога да изляза от планината сама?
-Естествено, че ще можеш. След като станеш безсмъртна, можеш да ходиш навсякъде по света без мен. Ако решиш да избягаш от мен.
-Ако реша, ти ще ме намериш така или иначе, така че не виждам смисъл да бягам от теб. – Тя сви рамене. И беше права. И да искаше нямаше как да му избяга. Но пък това не я притесняваше, защото тя не искаше.
-Ако решиш можеш да се скриеш от всеки, който те търси. Дори и от нас.
Селестия се замисли над това. Беше наистина добра идея за ден или два, но не искаше да се отделя повече от него.
-Е какво ще кажеш да си вземем по един сладолед и да се прибираме? Уморих се, а и Амара искаше да говори с мен. – Селестия се протегна и прозя едновременно, след което се сгуши в пуловера на Тай. Той се изкикоти леко и ги транспортира обратно в къщата.
-Има сладолед в кухнята. Ако искаш.
Селестия погледна снежинките през прозореца после върна погледа си върху Тай.
-Имах предвид да ядем сладолед на Кианос, а не на минус 20 градуса в планината.
Тай осъзна какво имаше предвид момичето и се засмя извинявайки се.
-Нищо, ще отидем друг път. Този път може на Бахамите. – Тя сви рамене и скочи върху леглото.
Тай я последва и легна до нея, наслаждавайки се на гледката пред себе си.
-Чудех се, защо не носиш толкова грим като другите момичета? Имам предвид, прекрасна си така, но просто ми е странно.
-Защото не обичам грима. – Тя се прозя. – А и не ми харчат толкова пари за нещо толкова безсмислено.
Тай се усмихна и премести един кичур, който беше застанал пред очите ѝ и целуна челото ѝ.
-Сладки сънища. – Той се усмихна нежно и я зави с одеалото.
Минути след това Селестия спеше дълбоко и почти непробудимо. Тай я погледа още минута и излезе, за да разкаже на сестра си.
-Амара? Какво се е случило?
Тай стоеше до вратата и гледаше озадачено. Амара беше цялата покрита с кръв и кал, а в ръцете си държеше кърваво острие.
-Не е моя, спокойно. Сблъсках се с един от най-доверените на Близнаците. Е вече не е с тях. – тя сви рамене и забърса ножа.
-И къде по-точно се натъкна на него?
-Беше пред портите на планината. Някой хвърляше камъни по прозорците на оръжейната, а аз както винаги бях там. Реших да погледна какво става като си мислех, че някое дете случайно е успяло да погледне през бариерата и е започнало да мята камъни. Веднага щом го видях хукнах към него, защото съм аз и той ме нападна. Каза нещо, че щял да вземе момичето. Предполагам, че говореше за Селестия, но аз го елиминирах. Всичко е наред.
Тай погледна уплашено. Сестра му понякога беше много глупава. Нямаше как този да е дошъл сам и Тай знаеше това. Другото нещо, което той знаеше, че беше оставил Селестия сама. Изложена на опасност.
Тай за части от секундата беше обратно в стаята си. Щом стъпи на твърди под се ужаси от гледката. Леглото беше празно и Селестия липсваше. Той бързо се затича да види да не е в банята или някъде из другите стаи, но я нямаше. Беше изчезнала.
Момчето се приближи до интеркома до врата и натисна копчето с треперещи ръце.
-С-селестия я няма. – той заекна. – Всички в стаята ми след 2 минути!
В мига, в който пусна малкото бутонче, Тай се свлече на земята, безпомощен от това, което стана. Знаеше, че вероятно е отвлечена, но непременно трябваше да я потърси. Нямаше да се даде така лесно но когото и да е. Той пое дълбоко въздух щом сестра му се появи в стаята и се изправи. Нито един от тях не беше по чувствените моменти, но щом Амара го видя в това състояние се втурна към него и го прегърна. Малка частица в нея крещеше, че тя е виновна и трябваше да направи всичко възможно да му се отплати. Трябваше тя да направи всичко възможно да намери момичето.
-Защо ме из... – Кий тръгна да му се кара, но веднага щом видя брат си в това състояние се втурна към него. Никога не бе виждал брат си да плаче. Селестия наистина го бе променила коренно, но Тай не се оплакваше от това. Напротив, на него му харесваше.
След като всички се събраха в стаята, Амара обясни какво ѝ се е случило, а Тай довърши в видна болка в гласа.
-Не можем да сме сигурни, че е отвлечена, Тит. Знаеш, че тя изчезва понякога, за да си прочисти главата. Всички го правим.
-Знам, че не може да сме сигурни. За това ви извиках. Искам да ми помогнете да претърсим планината.
-Не може ли да я проследим, чрез връзката? Нали вече е една от нас. – попита Феникс.
-Опитах, но явно я е изключила. Може някой насила да я е накарал.
-От къде си сигурен, че не го е направила нарочно?
-Защото я познавам и знам, че няма да направи такова нещо. А и като излязох от стаята тя спеше дълбоко.
-Искаш да кажеш, че може Ерикс да я е отвлякъл и да я е накарал да изключи връзката?
Тай кимна.
Всички се спогледаха и започнаха да изчезват в търсене на Селестия, от която нямаше и следа.
Час по-късно всички отново се бяха събрали в стаята на Тай, все още издирвайки Селестия
-Къде другаде може да е отишла?
-Претърсихме цялата планина, няма и следа от нея. - Феникс седна отчаяно.
-Не мога да повярвам, че това се случи. – Амара се беше хванала за главата и обикаляше в кръг.- Аз съм виновна. Не трябваше да се разправям с този, а да пазя Селестия.
-Нито пък аз. – Тай крещеше и хвърляше чинии по стената.- Не трябваше да я оставям сама. Ако не бях излязъл всичко това нямаше да се случи.
-Вместо да се само-съжаляваме и да трошим покъщнината, по-добре да се залавяме за работа и да намерим момчето. – Кий се изправи и зае позицията си на лидер.Тай, потърси я на любимите ѝ места извън планината. Останалите, отиваме в града. Може да е излязла на разходка.
Тай въздъхна и изчезна.
*Съжалявам ако има грешки, много съм уморена и нямам сили да поправям.*