-Ти шегуваш ли се с мен ? – по най – бързия начин премахнах топлата завивка от тялото си и се изправих пред Джослин.
-Ето ти картичката . – подаде ми малкото парче хартия , което допреди няколко часа е било част от нечия тетрадка.
-Нали не си го отворила ? – единственото нещо което бе написано върху късчето хартия беше името му. Тук има нещо гнило.
-Не ! Не съм такъв човек. – игнорирах изказването и внимателни огледах стаята за предполагаемият се подарък.
-Къде е това нещо ? – все още не се бях разсънила и не подбирах думите си.
-Стой там където го заварих. – Джослин се насочи към вратата и щом я отвори , пред очите ни се появи добре опакована кутия от обувки. Погледа ми моментално започна да сканира повърхността й. Търсех и най – малкото отклонение от опаковъчната хартия . И тогава го видях , горният десен ъгъл на кутията бе оцветен в синьо.
-Не мърдай от тук . – след заповедта си към Джослин се завъртях и се насочих към поставката й за четки. Взех най – дългата четка и отново се насочих към „подаръка си“ . Хванах четката от страната на косъма и с дървения връх повдигах капака на кутията. Чу се звук от прищракване и в следващия момент из въздуха се разлетяха капки синя боя. Не знам как по дяволите рефлексите ми се задействаха и затвориха вратата за част от секундата. Обърнах се назад за да видя дали Джослин е добре.
-Добре ли си ? - бях повече притеснена за нея от колкото за себе си.
-Да ! Започвам да си мисля ,че си свръх човек . – веселият й глас се разнесе из стаята , докато оглеждах щетите от избухналата кутия. Дрехите ми бяха опръскани с боя , но не и някоя видима част от тялото ми. Отворих вратата , която бе променила цвета си от бял в син. Усещах как Джослин ме следваше при всяка моя крачка.
-Вратата е съсипана . – не знаех как да реагирам на резултата.
-Ти шегуваш ли се , поне сега имам видима причина за да я изрисувам. Защо се усмихваш зловещо ? – върху лицето и имаше следи от притеснение.
-Току – що ми хрумна страхотна идея. Иска война ...ще я получи. – трябва да измисля план на действие , но след като почистим .
-Внимавай. Не искам да ти направи нещо. – поне на един на един човек да му пука за мен.
-Добре. Какво ще кажеш да се опитаме да премахнем част от боята. – в отговор тя просто ми кимна. Двете се заехме да почистим остатъците след „подаръка „ ми.
...........................................
След като изпратих Джослин на лекции и реших да прекарам по – голямата част от деня в стаята си , спокойно можех да започна с точките за плана.
1.Да се снабдя с плановете на къщата в която , Харолд е член.
2.Да купя депилиращ крем .
3.Да си намеря стабилно алиби – автоматично се сетих за Джослин
4.Да изчакам най – удобния момент за дейс...- още преди да довърша ме осени страхотна идея. Ще се поява на петъчния купон , така ще има доста хора , които не ме познават , но все пак могат да ми послужат за прикритие. От мен се иска само да намеря стаята на Идиота и да смеся шампоана му с депилиращия крем.
5.Да взема със себе си комплекта за отваряне на ключалки за всеки случай.
..............................................
Денят на партито :
-Все още не мога да разбера , защо избра тези дрехи . – Джослин забави крачка , заради тътренето ми.
-Предпочитам да ми е удобно , а и все пак отиваме на парти , а не на седмицата на модата в Ню Йорк . Пък и се съгласих да взема чантата на GUESS.. - докато вървяхме към къщата на братството се заех мислено да проверя дали всичко което ми трябва е тук. Комплекта за отваряне на ключалки – ТУК. Схема на къщата – ТУК. Депилиращ крем – ТУК. Отново преговорих какво количество крем трябва да сложа в шампоана му , за да не се осъмни.
-Пак ли не ме слушаш.- тя си позволи да ме удари по рамото , само и само за да ме изкара от мислите ми.
-Извинявай ! – погледа ми се насочи към къщата . Сградата имаше внушителни размери , но бе едва на два етажа с лозя които обгръщаха цялата къща , придавайки й зловещ вид.
-Всеки път когато минавам от тук , тази къща ме плаши. – разстоянието между двете къщи бе не по – малко от 200 метра. Прекалено близо.
-Е , нека влезем и да се свършва. – Джослин вървеше след мен , като домашен любимец. Щом влязохме в претъпканата къща , някой ми подаде чаша с мистериозно съдържание , което предпочетох да излея в близката ваза. Запазих чашата и продължих да обикалям къщата . Без да искам се натъкнах на групичката на Господин Идиот и Присила , щом те ме погледнаха вдигнах чашата към устата си и се престорих , че отпивам. Все пак имах задача , няма да си позволя да се напия преди да я свърша. Заобиколих групичката на идиотите и се насочих към един от ъглите на хола , когато се сетих , че изпуснах от поглед Джослин. Внимателно се обърна , за да огледам къде е и точно в този момент се блъснах в нея. Течността в чашата й вече имаше друго местоположението.
- Извинявам се много. – точно на време . А аз се чудех как ще се кача на втория етаж , без някой да се усъмни в мен.
-Няма проблем. Ще трябва да дойдеш с мен до банята , за да се почистя. – моментално грабнах ръката на Джослин ,замъквайки я към втория етаж.
..................................
Докато Джослин се почистваше в банята аз се насочих към стаята на Харолд. Завъртях кръглата дръжка на вратата и в момента в , който разбрах , че е заключена върху лицето ми се появи самодоволна усмивка. Отново щях да си припомня какво е чувството да влезеш взлом (това не сте го прочели). Взех инструментите от чантата си и внимателно започнах да човъркам с тях в ключалката. Отне ми по – малко от минута и вратата прищрака и се отвори , показвайки ми какво се крие зад нея. След като се убедих , че вратата не е плътно затворена се насочих към банята. Благодарение на светлината , която идваше от задния двор на къщата не ми се наложи да използвам фенерчето на телефона. Стаята му бе по – голяма от хола на сестринската къща . Какви привилегии само. Припомних си за какво съм тук и се насочих към личната му баня . Отворих вратата на помещението , включих осветлението и щом видях рафта с козметичните му принадлежности , моментално пристъпих , взех шампоана му , отвих капачката на шишето , извадих от чантата си флакона с депилиращия крем и го добавих към другата течност. Върнах празното шише отново в чантата си , затворих тубата с шампоан , след което го разклатих енергично , за да може двете течности да се смесят добре. Върнах шампоана на мястото му , загасих осветлението и спокойно излязох от банята . Тръгнах към вратата на стаята , щом леко я открехнах се огледах , да не би някой да ме наблюдава . Излязох по най – бързия начин , без да проверя дали тя се е заключила след мен. Докато вървях към стълбището се огледах за Джослин , но не можах да я открия . Тя дори не стоеше там където я оставих. Сигурно е в хола. Стълбището бе пренаселено с натискащи се хора , а тази „малка“ подробност правеше слизането ми долу по – бавно. Вложих повече усилия за да сляза по стълбите , отколкото за да се кача . Когато кракът ми докосна пода , през тялото ми преминаха тръпки на успокоение. Отново се огледах за Джослин и когато видях къде се намираше , мозъка ми щеше да избухне. Краката ми автоматично се насочиха към нея , бутайки всеки които ми се изпречеше на пътя. Тя седеше в скута на едно момче от групичката на Харолд , огледах се за Присила , но от нея нямаше никаква следа. Щом се изправих пред тях , всички погледи се забиха в мен.
-Здрастиии..Скайи – гласът й е провлачен.Страхотно напили са я .
-Хайде Джослин , прибира ме се . – хванах я за ръката и я отскубнах от хватката на това плашило.
-Защо ми разваляш купона. – самодоволната му усмивка , го правеше още по – противен.
-Искаш ли и ти да пострадаш като Шон. – тази вечер нямах намерение да се занимавам с идиоти , но нищо не ми пречеше да го поставя на мястото му.
-Ти ли си това момиче . Не е възможно. Я се погледни. Ако поискам да те докосна , ще се разплачеш. – виждах следи от страх в очите му , въпреки подигравателния му тон.
-Остави я намира. Прекалено голяма лъжица е за твоята уста. – гласът на Харолд ме накара да се обърна към него , придържайки Джослин за да не падне.
-Ще се махнеш ли от пътя ми . – нямах желание да се задълбоча в размисли и страсти , заради изказването на Харолд.
-С удоволствие Малчо . – бях прекалено заета да придържам Джослин , докато вървяхме към изхода , за да се заяждам с него.
-Идиот . – това бяха последните му думи , преди да изляза от проклетата къща.
#Allthelove