- Маделин, тръгвам! - изкрещя мама от коридора.
Скокнах от леглото и затворих лаптопа си. След секунди стоях пред нея.
- Има пари на плота в кухнята, имаш пари и в кредитната карта. Бавачката ти ще е тук след час, най-много два. Искам да бъдеш мила. Не прави глупости докато дойде. Ще се видим след седмица, миличка. - изплямпа набързо
Целуна челото ми, пое куфара си в ръка и изхвърча от апартамента. Е, поне ще имам час на разположение, докато моята скъпа мама номер две дойде. Засмях се на собствената си мисъл и заприпках към банята.
Тъкмо излязох от банята, когато на вратата се звънна. Мамка му! Точно сега ли? Увих голяма бяла хавлия около тялото си и се запътих към вратата. Пред мен се показа не много високо, русокосо момче. Бих казала дори, че е мъж.
- Когато ми казаха, че ще бъда бавачка, очаквах дете, а не секси мацка по хавлия. - намигна ми.
Леко ме избута и влезе. Настани се на дивана, сякаш е у дома си.
- Кой си ти? - попитах хапливо.
- Бавачката ти - отговори спокойно, прещраквайки каналите.
Дори не го познавах, а исках да го изритам. Плюс това, майка ми едва ли би наела МОМЧЕ за моя бавачка. Ами ако ме изнасили или отвлече? Или убие?
Гледам прекалено много филми.
- Имаш грешка, блонди - озъбих се.
Затворих вратата и застанах пред него със скръстени ръце.
- По-добре се облечи, коте, не искаш да ме предизвикваш. - ухили се
Ъгх, идиот. Отидох в стаята си и извадих чисти дрехи и бельо. Облякох ги набързо и изсуших косата си. Вързах я на разрошен кок и се върнах при наперения блондин.
Сега пък и опразваше хладилника ми!
- Щом ще си ми бавачка, това значи ли, че си травестит? Бавачка, женски род, а ти си момче. Е, частта с момчето е поставена под въпрос - попитах, правейки се на идиотка.
Блондинът подскочи и рязко се обърна към мен. Очите му бяха като понички и сякаш всеки момент щяха изкочат от мястото си.
Няма да си кривя душата, хубав е. Изрусена, вдигната на перчем коса, сини като море очи, розови и плътни устни. Кожата му бе светла. Плътен глас и ясен ирландски акцент. Леко набола брада.
- Шегувам се, блонди - изхилих се насреща му
Чертите на лицето му, видимо омекнаха.
- Спри да ме наричаш така - извъртя очи
- Е, как очакваш да те наричам, като дори не знам името ти? - попитах заядливо.
Подсмихна се, след което ме погледна. Неговите сини ириси се сблъскаха с моите.
- Найл. Името ми е Найл - отвърна, продължавайки да се взира в очите ми.
- Дадено, блонди.
Найл изръмжа ядосано.
- Сега, ако обичаш отиди и напазарувай, след като изпразни целия ми хладилник - заповядах.
- Идваш с мен - каза спокойно, докато се обуваше.
О, стига де! Дори и за пет минути ли не можеше да ме остави?
- Не, не може да останеш тук, Маделин - рече, сякаш прочел мислите ми.
Изпуфтях и последвах примера му, обувайки сивите си кецове на Vans. Затичах до стаята си и грабнах телефона си, пъхайки го в задния джоб на дънките.
Найл ме чакаше и потропваше с крак. Усещах, как новото ми хоби щеше да бъде да дразня бавачката си.
Хах, бавачка.
Отстрани наистина звучеше смешно.
Телефона ми изписка в знак, че бях получила съобщение.
Матю.
Изтрих съобщението, без дори да го отворя.
Матю беше бившето ми гадже. В началото беше мил, но после се превърна в същински задник. Той бе от типа момчета, които първо се мазнят и те оплитат в мрежите ти, а после се насочваха към вагината ти. Е, успях да преживея тази седем месечна връзка за доста кратко време.
С влизането в магазина се запътих към сладките изделия. Награбих десет различни вида шоколад и бисквити за отрицателно време. Но, хей, кой не обича сладко? Аз лично бях влюбена в сладкото. Намерих бавачката си и сложих всичките продукти в количката.
- Диабет ли искаш да хванеш? - попита, оглеждайки количеството шоколад.
- Я, млъкни. Ти сякаш не обичаш тези малки и шоколадови вкусотии - казах замечтано.
Найл просто поклати весело глава и ме дръпна към млечните продукти. С едната ръка буташе количката, а с другата държеше моята.
"Сякаш щях да избягам." - помислих си.
Взехме всичко необходимо и тръгнахме към касите за да можем да платим.
- Маделин!
Щом чух името си, се обърнах в посока на гласа.
О, мамка му! Какъв прекрасен късмет имам! Хах, шегувам се. Да не ми се е изпишкало куче на късмета?
- Много бързо си ме заменила, Маделин. Дори на съобщенията ми не отговаряш. - каза Матю с крива усмивка.
Блондито все още държеше ръката ми. Явно отстрани приличаме на двойка, въпреки, че бихме си изболи очите взаимно.
- Теб какво те бърка? - попита хапливо Найл.
'Щитът' ми застана пред мен, гледайки злобно към бившият ми приятел. Промуших глава под ръката на Найл и се вгледах в Матю, който изглежда се бе стреснал.
- Може ли да поговорим? Само двамата. За малко - погледа му падна на мен.
Застанах пред Найл и му прошепнах да се успокои.
- Виж, Матю, мисля, че няма за какво да говорим. Връзката ни отдавна се изчерпа. А, на такъв човек като теб, не бих дала втори шанс - обясних просто - Хайде, Найл - дръпнах високият мъж, стоящ до мен.
Колкото и да ме дразнеше, от една страна му бях благодарна, че ми помогна. Донякъде.
На касата, разбира се, имаше спор кой щеше да плати. След десет минутен спор и дълга опашка, разделихме сметката.
През целия път до вкъщи, Найл се чупеше, сякаш бе петгодишен, на когото са му взели балона. Който, разбира се приличаше на дилдо, но детето си мислеше, че е червейче.
Докато блондито се качваше по стълбите с пликовете, в които се намираха покупките, си позволих да огледам задника му.
Дявол да го вземе, беше секси!
Бавачката ми бе супер дразнещо същество, което бих изчукала при първа възможност.
- На колко години си? - попитах, докато подреждахме продуктите в хладилника.
- Двадесет и три - отговори просто, без да ме погледне.
Човече, шегуваше се! Засмях се, с което си спечелих объркания му поглед.
- Сериозен съм, Маделин.
Смеха ми бързо секна, осъзнавайки, че е сериозен. О, по дяволите!
Сега бе негов ред да се смее.
- Утре с теб, мила моя, ще излъскаме целия апартамент. Но пък ти можеш да лъснеш още нещо - намигна ми и погледна към тесните си тъмно сини дънки.
- На седемнадесет съм, тъпако - извъртях очи.
Кикотът му отново огласи стаята. Преди да излезе от стаята каза, че след няколко минути негов приятел ще намине за да му остави дрехи за седмицата, през която щеше да остане тук.
Докато Найл оправяше стаята, в която щеше да спи (и, която, ей така, случайно бе срещу моята), взех няколко учебника и тетрадки. Сложих очилата си за четене и тупнах на дивана във всекидневната.
WORDS:1153.
РЕДАКТИРАНА:08.08.2019