2 дена до Коледа
Гледна точка на Джесика
- Да повторим пак. - с Майк препрочитахме речта, която написахме. Бяхме си разпределили отделни части, които да се редуваме да четем.
- Деца след малко кацаме. Отивам да събудя Ник и Ели. - мама мина покрай нас. Те с татко са най- отпред от ляво, ние с Майк заемаме две седалки в средата на дясната колона, а Ник и Ели са на последните две места от нашата колона, а родителите на Майк са в друг самолет. Те ще пристигнат час преди нас. Полетите са пълни и за това нямаше как да сме заедно и сме разпръснати.
- Ще я четем по- късно вкъщи.- Майк стана и прибра тетрадката, в която писахме за да я прибере в ръчния ни багаж, тоест в чалката ми бледо розова, кожена раничка. Точно след като седна отново гласът на една от стюердесите се разнесе из не много големия самолет.
- Моля всички пътници да сложат предпазните колани. Кацаме на Международното летище в Лос Анджелис. Повтарям. Моля сложете предпазните колани. Благодаря! - изпълнихме инструкциите и след по- малко от десет минути напускахме самолета.
- Да идем да си вземем багажа.- тръгнах по- напред от останалите и сложих раничката си на гърба. Връзваше се идеално с белия потник и белите ми къси панталонки.
- Май ще се окажете прави, че не трябваше да се обличаме толкова дебело. - обади се Ник.
- Като човек, който е живял в Калифорния нямаше основание да не ме послушаш, но не ме. Кефете се на топлото време с пуловер и дънки.
- В Ню Йорк беше 6°.
- Тук е 36°. - казах и стигнахме до лентата, по която трябваше да дойде багажа ни.
Гледна точка на Майкъл
Взехме си багажа и тръгнахме към главния вход на летището, където трябва да са близнаците, Джейк и Рейч. Джес въпреки това реши да се чуе с Рейч.
- Ало?... Да. Тъкмо си взехме багажа. Сега вървим към главния вход... Аз съм в бяло, а Майк е с тъмно синя риза... Добре тук сме. Къде да ви намерим?... Ок. - затвори. - Каза да тръгнем към изхода.
- Хайде тогава. - всички тръгнахме на там.
- О боже мой! - извика Джес и хукна напред и в следващия момент скочи върху Крис. Той хвана бедрата и за да не я изпусне, а тя го прегърна силно. Не знам как не го удоши. И в случай, че питате не, не се дразня от това, че му се метна така. Той и е много добър приятел.
Ние също отидохме при останалите. Прегърнахме се един друг, а Джес слезна от Крис за да се види и с останалите, но после пак се лепна за него. Прегръщаше го, докато стигнем колите и после и вътре.
Гледна точка на Крис
Джес ме беше прегърнала мног силно през целия път.
- Толкова много ми липсваше!
- Казваш ми го за не знам кой път вече. - засмях се. - И ти ми липсваше много.
- Знам. - отвърна, което пак ме разсмя.
- Пристигнахме. - каза Сам и паркира пред домът на Майк. Джес и Майк щяха да останат с родителите на Майк, а Ник и Ели с родителите на Джес и Ник. Абе те си се бяха разбрали. В тази кола бяхме аз, брат ми, Джес и Майк, а в другата Рейч, Джейк, Ник, Ели, Нат и Рич, защото е по- голяма.
Слезнахме и Джес вече ме пусна. Взеха си багажа от багажника и тръгнахме към входа на къщата.
- Колата на ваще е вече тук, значи и те са тук. - каза Джес.
- Да. Липсваше ми тази къща. - Майк отвори и влезнахме.
- Добре дошли! - майката на Майк дойде от кухнята. - Как беше полета?
- Добре беше. Нямаше проблеми. - отговори и Джес. - При вас.
- И при нас. Хайде качете си багажа и елате в градината. Говорих с Нат и тя каза, че си оставят багажа и идват всички тук.
- А къде е татко?
- В градината. - Кейт отговори на Майк.
- Ок. Ние си оставяме нещата в стаята ми и идваме. Вие направо излизайте. - Майк се обърна към нас.
- Ок. - със Сам последвахме Кейт в градината и седнахме на два свободни стола около масата.
Гледна точка на Ник
Рейч и Джейк ни изчакаха в колата, а ние влезнахме вкъщи и си оставихме багажите в стаите. Веднага след това се върнахме в колата и тръгнахме към къщата на Майк. Тя е на долната улица, тоест за две минути стигнахме. Рейч паркира зад колата на Сам и всички слезнахме. Отидохме и влезнахме вътре и в същия момент Джес и Майк слизаха по стълбите.
- Рейч! - Джес отиде и я прегърна.
Гледна точка на Джесика
Изобщо не бях обърнала внимание на Рейч на летището и за това сега ще компенсирам тук. Отидох и я прегърнах.
- Хайде да излезнем и да си говорим при останалите. - казах и всички излезнахме и седнахме около масата. От ляво ми беше Майк и ме държеше за ръката, а от другата ми страна беше Рейч.
- Та как е при вас? - попита.
- Супер е. Всичко си върви много добре.
- С онзи Джейсън?
- Нямаме проблеми вече. И слава богу. Така че всичко си се подрежда с времето. При вас?
- При нас всичко е тип топ. Много сме развълнувани. Все пак...
- Е как не, то и ние последната седмица мислим за това. Много се радваме за вас.
- Един ден и вие. - кимна към Майк.
- Не знам. Ние дори не сме споменавали това нещо. Ама има време. А и и така сме си ок.
- Да де. Ваша работа.
- От къде си взе булченска рокля?
- Поръчахме я. Пристигна вчера и според мен изглеждам добре в нея.
- Ти си красива. На теб всичко ти отива.
- Е сега... Ти нали си купи роклята, която ти казах?
- Да. Още миналия месец. Модела в цвят праскова.
- Цвета ти отива, не за друго.
- Роклята е прекрасна. Всичко друго е ок около тържеството, нали?
- Да. Всичко е резервирано и подготвено.
- Супер.
- Речите?
- Написани.
- И научени?
- Да. Все пак имахме седем часов полет.
- Не се учудвам, че сте ги писали чак днес.
- Спокойно. Всичко е под контрол. Няма да издъня най- добрата си приятелка.
- Утре ще бъдете на репетицията, нали?
- Да. Кои ще сме?
- Ние с Джейк, вие с Майк, Крис и Лизи трябваше, но ще минем и без нея. Отделно от нас ще бъдат свещеника и двамата организатори, които ще ни представят как точно трябва да изглежда цялостната картина. Кой къде трябва да седи, кога се вклюючва, какво прави и такива. - обясни, а аз кимнах.
- Абе хора днеска ли е 23? - попита Майк.
- Ъ! Да! - казах.
- Защо си мислех, че е 24?
- Не знам.
- Ма не сериозно. Аз си мислех, че ще сме тук 24, 25 и 26.
- Майк просто нямам думи. - извъртях поглед.
- И вчера си мислех, че ще сме тук за три дена.
- Четири са.
- Очевидно.
- Ще ти купя календар за Коледа. Мисля, че ще ти свърши работа. - потупах го по рамото.
Останахме да си говорим така до към 18 вечерта. После останалите си тръгнаха, а за утре се разбрахме с Рейчъл в 9 в тях. Градината им е голяма, а и няма как да направим репетицията във Вегас. После отидохме да вечеряма в наща къща. Аз се зарових в стаята ми. Много ми липсваше да си живеем тук. А и намерих доста неща, които бях забравила, че съществуват. Този град внаги ще ми напомня за най- прекрасното време от моя живот. Все още не мога да повярвам, че се преместих доброволно в Маями и че не се оплаквам, но въпреки всичко Лос Анджелис винаги ще ми липсва, където и да съм.
А/Б
Ии... докарахме я до 48 глава. Остават още две глави и епилога до края на книгата. Ще ми липсва да пиша по тази книга, но няма как. Дано ви е харесала главата. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥