3 дена до Коледа
Гледна точка на Джесика
Утре е полета ни за ЛА и вече съвсем не издържам. А и тук нямаме какво да правим. Искам да си ги видя всички! Много ми липсват. Не ни се е налагало да се разделяме за толкова много, от както се познаваме.
В момента събирам в куфарите ни всичко, което макар и за краткият ни престой тук сме извадили. След малко трябва да слезна и да събера дрехите на Майк и от долния апартамент. А можеше просто да си държим нещата в куфарите. Но не. Ние ще разпилеем всичко на ляво и на дясно за няма и пет дена.
Ако питате къде е Майк той говори долу по Skype с останалите. Докато аз си събирам багаж. Нищо, че аз го предложих. Както и да е. Мисля, че съм готова тук, за това ще ида до другия мезонет да взема нещата и от там. Излезнах от стаята ни и слезнах долу по стълбите.
- Ето я и Джес! - каза Майк. Минах зад него зад дивана.
- Ето ме и мен! - помахах.
- Хей нямам търпение да се видим утре!
- Аз също! - отвърнах на Рейчъл.
- Къде беше до сега? - попита Крис.
- Събирам ни багажа. И трябва да ида до долу за другата част.
- Ама вие не бяхте ли там само четири дена? - попита Итън.
- Бяхме. - кимнах. - Ок. Айде аз слизам, че става късно, а цял ден се мотахме и седяхме и чак сега започнах.
- Добре, а утре в колко ви е полета наше време? Майк естествено пак не е разбрал. - попита Лизи, а аз погледнах към Майк.
- Значи полета ни е в 8 сутринта тукашно време, което значи в 5 сутринта ваше. Ще пристигнем към обяд ваше време. Така че към 11 и 30 може да сте вече на летището. - отговорих и на въпроса.
- Обаче ние с Итън на бъдни вечер ще сме в Сан Диего. Отиваме там утре сутринта и ще се върнем сутринта на 25, тоест други ден.
- Ние обаче с брат ми, Джейк и Рейч ще ви посрещнем на летището. - каза Крис.
- Ок. Няма проблем. Значи с Итън и Лизи ще се видим направо на Коледа? - попита Майк.
- Да. - каза Сам.
- Ок. Хора аз слизам до долу, че тук е 23 часа и искам да си легнем и утре да си дойдем за да си говорим, колкото искаме. - усмихнах се.
- Ок. Айде до утре. Нямам търпение. - каза последно Рейч и затворихме.
- Искаш ли аз да слезна до долу, че гледам, че си изморена?
- Би било добре.
- Сядай и си почивай аз след малко ще се кача.
- Ок. - седнах на дивана и той излезна. Много съм изморена. Вечерта си легнахме късно. Към 2. А сутринта се събудих в 7 и не ми се спеше, но сега вече не мога да издържам. А днес не сме правили нищо кой знае какво. Ходихме да гледаме "Бързи и яростни 8". С Ели си напазарувахме малко козметика и през останалото време си бяхме вкъщи. След вечеря се сетих, че имам и багаж за събиране и ето ме тук. Утре в Лос Анджелис, след два дена във Вегас и после Дубай. Да ни завиди човек. Сега като се замисля, че Реъч се жени на 27 ми е много странно. През толкова много сме минали и след 4 дена е сватбата и. Искрено се радвам за нея. Един ден и аз ще имам моя специален ден.
Взех лаптопа от масата и влезнах във Facebook. Някой ме беше тагнал на нещо. Джейсън? Отворих линка и видях, че ме е тагнал в пост, на който пише "Хората, които направиха тази година незабравима!" . Имаше тагнати още 59 души. Ама той на колко е?! Отдавна спряхме да пишем такива глупости. Махнах си тага и подминах този пост.
Гледна точка на Майкъл
Утре най- накрая се връщаме в Калифорния за буквално три дена. Утре- Бъдни вечер, други ден- Коледа, 26 и това е. После ще се върнем там чак през лятото. И ще се видим с останалите само за четири дена, ако броим сватбата на Рейч и Джейк. Не мога да повярвам, че те наистина ще се оженят. Смисъл... не знам. Някак аз примерно не се чувствам готов за такава голяма стъпка. С Джес сме си добре и така. Но тяхна си работа. Аз се радвам за тях. Хубаво е, че вярват в любовта си, и че ще направят тази важна стъпка, ставайки истинско семейство. Което ми напомня нещо много важно. Мамка му! Ние с Джес трябваше да държим реч. А дори не сме започнали. Взех нещата и изхвърчах през вратата. Качих се в асансьора и след малко бях на етажа. Връхлетях в апартамента и без да исках стреснах Джес.
- Майк! Изкара ми акъла!
- Извинявай любов. - отавих сакчето до вратата. - Сетих се нещо важно, което трябва да направим сега. Следващите дни няма да имаме абсолютно никакво време.
- И какво е то?
- Речите за сватбата.
- Оуу стига дее... не ми се пише и учи реч сега.
- А какво? Утре в самолета? - тя се усмихна след чутото. - Не! Не, не, не, не. Знаеш че обикновено спя в самолета.
- Този път няма. Ще ги пишем в самолета. Сега по- добре да си лягаме, че след 7 часа трябва да ставаме.
- Ъгх... дрямката мии...
- Лягай да спиш, че утре седем часа в самолета ще пишеш и учиш реч.
- И ти също.
- Мен не ме мисли. - изкачвахме стълбите, като тя беше с едно стапало по- напред от мен.
- Както кажеш. - стиснах леко дупето и и се затичах към стаята ни.
- Майкъл! - опита се да ме настигне.
- Нищо не съм направил. - смеех се, гледайки ядосаното и изражение, докато изкачва стълбите.
- Ще видиш ти!
- Покажи ми де! - усмихнах се мазно.
- Ти си идиот! - мина покрай мен и влезна в стаята.
- Идиот, който обичаш! - затворих вратата на спалнята след като влезнах вътре.
А/Б
Ето я новата глава. Знам, че последните няколко глави са по- скучни, защото няма интриги и такива неща и съжалявам, но все пак има само 3 глави до края и вече трябваше да приключа с драмите. Коментирайте! Благодаря!♥♥♥