- Край! Отказвам се от тая история! - извика Мартин.
- Да! Саби Уасаби прекали! Аз съм пас! - съгласи се Георги.
Авторката беше безсилна пред непоклатимата решителност на двете момчета и те напуснаха историята.
Азис и аз още се мляскахме, а Режисьор се чудеше дали да не поеме по пътя на младежите.
- Не! Аз ще се боря за любовта си! - той изпълни гърдите си с въздух и закарачи към мен и кентавъра на сърцето ми.
- Чакай! - спря го Елица.
- К'во!?
- Имаш мене, бе!
- Ма ти не си толкова секси! - Режисьор извърна поглед.
- Аз ш порастна - измрънка недоволно момичето.
- Да си пробвам късмета с Камито първо. Виж я колко е... - Мъжа не можа да довърши изречението си, защото Елица го прекъсна.
- Да, да, прав си. Особено, когато се наклони на тази страна и идеално можеш да видиш... Ъм, отивай! - девойката скръсти ръце.
Режисьор тръгна към мен и Азис. Ние изтрихме слюнката, останала по лицата ни с хавлия.
- Къв си ти, бе!? И какво правиш тука!? - извика русокоското.
- Ам... Азис! Аз съм звезда и правя историята по-известна!
- Къквто и да си... Камелия е моя! - отвърна Режисьор.
Докато двамата се избиваха за студеното ми сърце, аз просто стоях от страни и хапвах малко чушки със лют сос. Бяха толкова люти. Почти колкото устните на моя супер секси кентавъро-мечи котарак. Изтрих соса от лицето си с малко страници от Библията. Протегнах се. Беше време да се намеся.
- Момчета, успокойте се. Режисьор, аз направих своя избор! Азис е моят супер секси кентавъро-мечи котарак! - в мига, в който думите напуснаха устата ми, бившият ми се разплака.
- Но ние бяхме заедно за повече от час и половина! - хлипаше той.
- Съжалявам... - Моите очи също се насълзиха. Къде е Библията, когато ти трябва!?
Прегърнах Азис. Болеше ме. Болеше ме, че оставям мъжа, с който прекарах най- хубавия час и половина от живота си. Но знаех, че Азис ще ми предложи много повече... Можеше да направим дует!?
Важното е, че всичко приключи. Знаех какво искам и не се поколебах да го взема.
Бъдете като мен.
Край