Изправих се и забелязах, че съм облечена в болнична престилка.
- Къде са ми дрехите? - зачудих се, когато Гошо започна да се рови из едни шкафове.
- Ето - подаде ми моя тениска и дънки.
- Няма да отида на дискотека, облечена по този начин. Ще се отбием до нас и ще се преоблека. Също и ще се гримирам. Кой ли знае от кога не съм го правила.
- От два дена - обади се Мартин. - Както и все още мисля, че не е подходяща идея да си тръгваш. Не си изписана и трябва да се възстановиш напълно.
- Супер добре съм си! Сега излизайте, за да се облека!
- Сякаш не сме те виждали гола - русокосият измрънка под носа си.
- Няма да повтарям! - след тези думи и двама се запътиха към вратата.
Мина се половин час и вече изглеждах достатъчно добре, за да мога да се покажа навън. Лекичко открехнах вратата на стаята и казах на идиотите да влизат.
- Трябва да напуснем болницата незабелязано, за да не ме върнат.
- Това е България, мислиш ли, че... - Георги бе прекъснат от мен.
- И така да е, пак трябва да вземем мерки.
- Ще те покрием с одеало! - предложи Мартин.
С футболиста се спогледахме. Настъпи неловка тишина. Всички мълчахме. Русокосият тъкмо щеше да отвори устата си, за да каже още нещо и с Георги извикахме:
- Страхотна идея!
Сложиха бялата завивка върху мен и ме задърпаха. Доверих им се, че няма да оплескат нещата. Минути след като тръгнахме, чух няколко мъжки гласа, да обсъждат състоянието ми. Бях се заслушала, когато се ударих в стена.
- Извинявай - прошепна Мартин.
Най-накрая излязоха навън и махнаха завивката от главата ми.
- Знаех си, че ще проработи - Русокосият се усмихна самодоволно.
- Да, да. Сега нека продължим.
С автобус стигнахме за пет минути. Започнах да се преобличам и гримирам. Момчетата също пробваха от новия ми фон дьо тен и спирала. И тримата изглеждахме страхотно.
- Да тръгваме - подканих ги преди да са изхабили гланца ми.
След известно време вече се намирахме пред дискотеката.
На входа изкарахме по двадесет лева и ги подадохме на мъж, облечен в черно, които трябваше да таксува хората. За моя изненада не ми поиска лична карта или нещо такова.
- Не ви ли трябва нещо, с което да подвърдя възрастта си?
- Госпожице, моля Ви се, личи си, че имате около двадесет години.
- Ъм, да, ясно.
- Но момчетата... - Обърна се към приятелите ми.
- Те са с мен - изкарах още четиридесет лева.
Той само ми се усмихна и ги взе. Пусна ни да влезем.
О, да! Това бе моето място! Шумна музика, алкохол, мъже с десет години по-въсрастни от мен и още много. За жалост, вместо да се забавлявам, трябваше да намеря родителите си.