Гледна точка на Рейчъл
С Джейк тъкмо кацнахме. Ние сме първи, защото сме на час и половина път със самолет, а и първи успяхме да намерим свободни места. Близнаците трябва да пристигнат до час, Лизи и Итън ще са тук след два часа, а Ник утре сутрин.
Излезнахме от самолета и побързахме да си вземем багажа. Петнайсет минути по- късно се качихме в едно такси и тръгнахме към хотела, в който всички си бяхме резервирали стая. Майк беше в същия хотел по незнайна причина. Ще обяснява после.
- Цяло чудо е, че всички успяхме да хванем последните свободни места. - каза Джейк.
- За Джес и океана ще преплувам, ако трябва. Но да. Даже и Ник успя.
- Дано се оправи.
- Ще се. Трябва да се оправи! - погледнах през прозореца и се постарах да не се разплача отново.
След малко пристигнахме в хотела. Регистрирахме се и се качихме до стаята ни. Оставихме си багажа и отново излезнахме. Сега направо към болницата.
Гледна точка на Крис
С брат ми, родителите на Джесика и тези Майкъл се оказахме в един самолет. Седяхме и никой не говореше. Всъщност не правехме абсолютно нищо. Натали и Кейтлин се опитваха да не се разплачат. Рич и Том стояха замислени, а аз и брат ми си умирахме от притетеснение. Знам че не е типично за момче, но ме е страх. Ще кажете, че съм лигльо, но Джесика ми е най- добрата приятелка и бих убил за нея и останалите. Искам да разбера кой е виновника за това и да му стъжня живота, а ако нещо се случи с Джес не знам. Просто ще е все едно част от мен умира. След толкова незабравими моменти и всичко това не мога да си представя, че един от най- важните за мен хора се бори за живота си. Не е честно. Не трябваше да се случва на нея. Щом аз се чувствам така, то не си представям на Майк какво му е. Че чак ни се обади и говори с нас. Аз не бих могъл. Просто нямам търпение да пристигнем и да чуем добрите новини.
Гледна точка на Лизи
- Лиз моля те спри да плачеш. Джес ще се оправи. Всичко ще бъде наред. Трябва да сме силни. След по- малко от два часа ще сме в болницата с останалите. Отиваме за да подкрепим Майк и родителите и. В момента ние сме хората, които трябва да се държът. Повярвай. Просто повярвай, че всичко ще бъде наред.
- Страх ме е. - признах си и го погледнах с насълзени очи. - Итън, познавам Джес от детската градина. Не мога да я загубя. Тя е моята най- добра приятелка.
- Повярвай и мен ме е страх, но трябва да се опитаме да мислим позитивно. Когато отидем трябва да убедим Майк, че всичко ще се оправи. Представяш ли си какво му е на него, щом ние се чувстваме така?
- На негово място щях за получа инфаркт. - казах и леко се засмяхме. - Не знам. Не мога да не се притеснявам. - избърсах сълзите си и си поех дълбоко въздух. - Но си прав. Всичко ще бъде наред. В най- скоро време Джес ще си е у тях.
- Да. - усмихна се и целуна челото ми. Загледах се през малкото прозорче.
Гледна точка на Джейсън
Събудих се и се огледах. Бях в болнична стая. Имаше свързани системи към едната ми ръка и имах яка на врата и гипс на десния крак. Последното, което помня е как някакъв се блъсна в мен и видях, че в последствие аз блъснах някакво русо момиче. След това явно съм загубил съзнание.
Вратата се отвори и от там влезна един лекар и един полицай. Полицай? Какво е станало, че чак ченгетата са тук?!
- Господин Долсън как се чувсвате? - попита първо лекарят.
- Добре, предполагам. Боли ме вратът.
- Изкълчен е. Напълно нормално е да ви боли. Кракът ви е счупен и имате ухлузвания по лицето.
- Аха... - кимнах. Можеше да си спести лекцията. Ясно виждах гипса и яката.
- Може ли да ви задам няколко въпроса? - попита ченгето.
- Не съм сигурен, че в момен...
- Да. - прекъснах лекарят. Той ще казва дали може или не може. Чувствам се добре и успявам да говоря въпреки, че не мога да си движа главата.
- Сигурен ли сте? Състоянието ви...
- Напълно сигурен съм. - потвърдих.
- Ще ни оставите ли сами? - попита полицая, а доктора само кимна и напусна стаята. - Е Джейсън какво точно си спомняш?
- Прибирах се към в къщи след лекции. Опитах се да хвана зеленият светофар и ускорих скоростта. В следващият момент някакъв от другото платно се удари в дясната страна на колата ми и ме избута към тротоара, където блъснах някакво русо момиче. Навън се създаде суматоха и после съм изгубил съзнание.
- Русото момиче е Джесика Уотсън. Учите в един и същи университет. Познавате ли я?
Гледна точка на Майкъл
- Съжалявам, но тя изпадна в кома. - съобщи ми лекаря.
- Кома? Но ще се събуди? Нали?
- Ами вижте това е много сложно състояние на мозъка. Тя може да се събуди след пет минути, но може да отнеме дни, седмици, месеци. В някои случаи пациентите могат да чуват какво става около тях, но не могат да реагират или да отговорят. Все едно спят.
- Месеци? Как така месеци? Не може ли да направите нещо?! По дяволите това е жив човек!
- Господине направихме каквото можахме до сега. Остава само да чакаме.
- Не искам да чакам! Искам да се събуди. Направете нещо!
- Аз съм безсилен в случая. Не знам дали ще се събуди. Само времето ще покаже.
- Чакайте! Има вероятност да не се събуди?!
- Аз няма как да ви отговоря. Може много неща да се случат.
- Какви неща?! По дяволите говорете по разбираемо! Кога ще мога да я видя?
- Ще я преместят в нормална стая след пет минути. Тогава може да седите там колкото искате.
- Добре. - кимнах и той тръгна на някъде. Обърнах се и забих юмрука си в стената. Полудявам в тази болница. Вътрешно само си повтарям да се успокоя, но няма как да стане в тази ситуация.
- Майк! - чух познат глас и се обърнах. Рейчъл!
- Рейч! Джейк! - отидох при тях и се прегърнахме.
- Какво става?! Нещо ново?
- Тя... - поех си дълбоко въздух.- ... току що говорих с лекаря. Тя е в кома. След малко ще я преместят в нормална стая. И от тук нататък чакаме. Не се знае кога ще се събуди.
- Не! Не, не, не... - Рейч сложи ръка на усатата си и се разплака, а Джейк я прегърна.
- Ще се обадиш ли на останалите да им кажеш? - попита ме Джейк.
- Не. Когато дойдат. Не искам да ги притеснявам още повече. В момента пътуват и ще е по- добре да разберат като са тук.
- В момента са притеснени от неизвестността.
- Тя е в кома. Не знаем кога ще се събуди. Това няма да ги облекчи! - повиших леко тон. Не е истина, че това се случва!
А/Б
Здравейте! Ето я новата глава. Може да се успокоите, за сега няма мъртви... за сега. Коментирайте! Искам мнения♥♥♥