Гледна точка на Джесика
Стана към 23 часа и вече трябваше да се прибирам. Сигурно 9 часа седях на този плаж. Просто мислех и гледах океана. Ще дам малко време на Майк. Вероятно и аз на негово място бих постъпила така.
Качих се в колата ми и тръгнах обратно към Маями. Навън беше доста тъмно и почти нямаше други хора. Нормално все пак е късно. Телефонът ми звънна. Вдигнах и пуснах високоговорителят без да погледна кой е.
- Джесика къде си? - Джейсън...
- Моля? Теб пък какво те засяга?
- Пред вас съм. Идвам за трети път. Какво стана с Майк? Не ми отговаряш на есемесите.
- Какво правиш в 23 часа пред нас? Ако Майк беше вкъщи?
- Исках само да знам как е минало. Не ми отговаряше и реших да те видя. А и къде си ти в 23 часа, ако не си у вас?
- Където си искам.
- Само не зат... - преди да довърши му затворих. Обажда ми се на мен да държи сметка. Как ли пък не.
Пуснах си музика и започнах да си пея за да не заспя. Имаше един час път, докато се прибера.
Гледна точка на Майкъл
Лежах на леглото в хотелската стая и зяпах тавана. Как исках да и се обадя. Но не. И без друго ще я видя утре в колежа. Ако отида. Искам да знам как е. Може би ще звънна на Джак утре. Той ще ми каже дали е ок. Заради този нещастник Джейсън.
Видях, че е 23 часа. Не ми се спи. Няма и да мога да заспя. Брошура оставена на нощното ми шкафче ми направи впечатление. Беше реклама на дискотеката в хотела - Мегами. От 22 до 2. Значи мога да отида и да пийна нещо. Да спра да мисля за Джес. Тя сигурно е добре. Надявам се.
Станах и си облякох черни дънки, бяла тениска, черни кожени кецове и черно кожено яке. Оправих косата си и прибрах портфейла си в задния джоб на дънките. Телефона си и картата за стаята прибрах във вътрешният джоб на якето ми. Излезнах и взех асансьора за надолу. Стаята ми беше на петият етаж. Няма начин да слезна по стълбите. Слезнах във фоайето и се насочих към рецепцията.
- С какво да ви помогна? - попита жената на рецепцията.
- Мегами?
- На долният етаж.
- Благодаря! - слезнах още един етаж надолу и влезнах в клуба. Беше доста луксозен, но все пак 5 звезден хотел. Имаше доста хора. Повечето на дансинга, но и сепаретата не бяха празни. Димът от наргилетата беше нявсякъде, музиката беше силна и всички наоколо бяха пияни.
Гледна точка на Джейсън
Стоях пред домът на Джесика и я чаках да се прибере. Седях в колата си и вече мина час от както ми затвори. Къде е това момиче? Какво прави по сред нощ навън? За капак е сама и си е изключила телефона. Няма да направи някоя глупост... нали? Защо не е като другите момичета? Да се скара с гаджето и да се затвори у тях, тъпчейки се със сладолед, гледайки романтични филми? Естествено при нея ще е по- сложно. Ще избяга някъде и ще се покрие от всичко и всички.
Изведнъж нечии фарове осветиха улицата. Това е нейната кола. Най- накрая!
Гледна точка на Джесика
Вече почти пристигнах. Видях нечия кола паркирана пред нас. Джейсън! Сериозно ли? Паркирах пред гаража и слезнах. Той също излезна от колата си и тръгнахме един срещу друг.
- Какво правиш тук?
- Кажи ми ти какво правиш? Минава дванайсет.
- Аз съм на 19. Мисля, че и сама мога да отговарям за действията си. От друга страна ти нямаш никакво право да ми държиш сметка. Не забравяй, че и ти имаш вина за това, че в момента не съм си вкъщи.
- Именно за това се интересувам. Къде е Майкъл? Защо не сте заедно?
- Ти бъзикаш ли се с мен? Много добре знаеш защо не е с мен сега.
- Каза му?
- Да. Още сутринта.
- И как го прие?
- В момента е в хотел. И аз не знам кой. Мисля, че скъса с мен и не знам. Ти какво очакваше?
- Ами...
- Ами?
- Примерно да не му кажеш веднага. От къде да знам?! Сама си си виновна, че ме целуна.
- Ти ме забърка в това.
- Ти се съгласи.
- Я се разкарай! - извиках и се върнах в колата за да я вкарам в гаража.
- Джесика! - провикна се, а аз му показах среден пръст през позореца. Вкарах колата вътре и си влезнах. Метнах чантата си на дивана и се качих горе. Вещите на Майк ги нямаше. Естествено! Събрал си е багажа и си е тръгнал. Прекалено съм изморена, че да мисля за това сега. Просто ще си легна.
На сутринта
Тъпата аларма ме събуди. Протегнах се и се изправих в седнало положение. Умирах от глад. Вчера цял ден не бях яла нищо. Ще си купя нещо за ядене по пътя. Станах и се оправих за 15 минути. Качих се в колата си и тръгнах в посока на колежа. Видях някаква отворена закусвалня. Паркирах и излезнах от колата. Влезнах в закусвалнята и разгледа витрината.
- Добро утро! - поздравих.
- Добро утро! Какво ще желаете?
- Сандвич с пуешко, моля.
- 2 и 50. - жената ми го подаде, платих и излезнах. Качих се в колата отново и продължих към университета. Паркирах на паркинга и взех чантата си от задната седалка. Започнах да ям от сандвича, докато вървях към двора.
- Хей. - Ашли дойде при мен.
- Здрасти!
- Къде е Майк/Джак? - попитахме едновременно.
- С Майк се скарахме.
- Казала си му?
- Трябваше. Къде е Джак?
- Не знам. Вчера вечерта беше на среща с някакво момиче.
- Моля?! Ти как си?
- Как да съм?
- Не знам. Не го ли харесваш?
- Да. Той мен обаче не. Поне не изглежда така. А и щом излиза с други.
- Съжалявам.
- Ти не си виновна. А иначе Майк къде е?
- Каза че отива на хотел. Не знам дали ще дойде на лекции.
- И аз не знам за Джак. Какво става с Джейсън?
- Какво да става? Нищо ново. Аз си обичам Майк. Джейсън няма как да го замести и е крайно време да се откаже. Няма как да му се получи.
- Момчетата не разбират някои неща. Упорити са и не знам дали Джейсън ще осъзнае, че няма шанс с теб.
- Ще му се наложи. - някой ми писа. - Ок Аш ще се видим после.
- Да. - тя ми помаха тръгна към входа на сградата. Имахме още 20 минути и за това седнах на една пейка. Мама беше направила групов чат, в който бяхме аз, тя, Майк, татко, майката и бащата на Майк. Океей? Това изобщо не е странно.
Н (Натали- майката на Джесика): Деца в понеделник идваме в Маями за четири дена по работа. В момента сме малко заети за това ви пишем. Ще ви погустуваме през това време. Пристигаме в 9 сутринта следващия понеделник.
Дж (Джесика): ?
Дж: Защо ни го казвате чак сега?
М (Майк): И аз това питам. Мамо до вчера бях при вас и нищо не ми казахте.
К ( Кейтлин- майката на Майкъл): Съжалявам, но ни казаха за това вечерта късно. Поне е за четири дена, можеше да са повече. Вие ще си ходите на лекции, а ние ще сме на работа така че...
Н: Да. Няма да си пречим. А и Джес не сме се виждали скоро.
Дж: Ок. Ние трябва да влизаме в час. Звъннете, ако имате време.
К: Ок. Обичаме ви!
Н: ♥
Това не беше странно. Да пишем в групов чат с наще? Нее... Майк ми писа на лично.
М: И сега?
Дж: Какво?
М: Ами ще трябва да живеем заедно.
Дж: Учим актьорско майсторство 4 години. Няма да ни затрудни да се преструваме пред тях.
М: Знаеш че трябва да им кажем, че не сме заедно.
Чакай! Това е окончателно?!
Дж: ?
Дж: Сериозно ли това вчера беше края?!
М: Не знам.
Дж: Ами разбери.
М: Джес не искам да се караме.
Дж: Вече се скарахме.
Прибрах телефона си и станах от пейката. Тръгнах бързо към входа.
А/Б
Ето я новата глава. И аз не знам какво точно да кажа за нея. Стана много тъпа и написах някви глупости и вече се обърках... както и да е. Коментирайте.. Благодаря!♥♥♥