Джимин:
Джимин продължаваше да търси Юнги , но за жалост той не го откри . Джимин определено се бе променил макар и само за два часа вече нямаше и следа от старият Джимин .
След като часовете свършиха , Джимин се отправи към работата си защото нямаше време да се пребере до домът си .
-Ахх Джимине , защо не спираш да мислиш на него? Какво те кара да мислиш толкова много за него? Господи .....Дано само не му се е случило нещо ! Няма да си го простя .....Какво? Джимин ти го познаваш от два дни! Стегни се ....
Юнги:
-Подяволите! Ужасно е ....Ахх
Юнги се събуди готов да отиде на училище но плановете му се провалиха . Точно преди да излезе от домът си , силно главоболие го удари и му се зави свят . Юнги реши да остане вкъщи , така щеше да е по-добре за него , не искаше да си има проблеми със здравето си . Юнги беше асматик и понякога му се завиваше свят и често боледуваше . Реши днес да не ходи на училище и се върна в хола си като седна на дивана и започна да гледа телевизия.
Времето минаваше изключително бавно и скучно за него . Вече беше късно вечер но болките на Юнги не отминаваха! Той взе пари и излезе от домът си .Запъти се към най-близкият магазин за да си вземе хапчета .
Когато отиде на касата пред него имаше една възрастна жена , докато тя си ровеше в чантата за да си открия парите , Юнги се възползва и заогледа продавача. Беше му толкова познат и точно когато лампичката му светна той повиши тон очудено.
-Джимин!
Момчето на касата найстина беше Джимин!
-Юнги!? Какво правиш тук ?
-Ти какво правиш тук?
-Вземам ти парите , не виждаш ли?
Двете момчета се засмяха и се отплеснах от това че Джимин е на работа и има още клиенти . Те си говореха и смееха като първи приятели ...
-Хайде бе младежо!- Една баба одари с чантата си Юнги по главата и му се разкрещя , но пък той се усазна и се отдръпна от касата .
-Чакай! -Провикна се Джимин и остави цяла опашка да чака , но на него изобщо не му пукаше. Юнги се спря пред вратите на магазина и остана все така изненадан от деиствията на Джимин.
-Изчакай ме! След петнайсет минути свършвам .....Искаш ли да се разходим?( Не мога да повярвам какво казах туко-що! Това изобщо аз ли съм? Харесва ми!)
-Да ! -Каза развълнувано Юнги и излезе отвън , седна на една пеика и зачака Джимин.За жалост обаче времето и за двамата минаваше ужасно бавно . Оставаха десет минути до края на смяната на Джимин , но той много искаше да се види с Юнги колкото се можеше по-бързо .
-Псст ......Ишин...
-Мм ....Какво има Джимин ?
-Ще ми направиш ли услуга?
-Зависи, какво искаш!?
-Остават ми още десет минути но много бързам а касата ми е пълна ! Искам да поемеш моите десет минути а аз ще поема твоята съботна смяна заедно с моята!
-Но Джимин така ще работиш цял ден на крака! Ще се преомориш!
-Не се бой , няма! Е , съгласен ли си?
-Пфф .....Добре , хаиде бягай дребен! Но ако шефа ме хване...
-Да , да , аз съм виновен...
-Доскоро Джимин.
-Чао Ишин..
Джимин отиде до съблекалните и се преоблече . С голяма усмивка излезе от магазина и тръгна към Юнги .
-Хей!
-Свърши ли?
-Нещо такова.....Защо не доиде днес на училище?
-Стана ми лошо....
-Лошо ли? А с-сега как си? Добре ли си?
-Да , добре съм! А .....Ти .....Си се променил....
-Ти сам каза че трябва да продължа напред...
-Послушал си ме .....Нима ми имаш доверие?
-Да! Може да те познавам само от два дни , но спокоино мога да проверя живота си на теб! Найстина ти имам доверие...
-Благодаря! Ти ......Си ......
-Юнги не успя да довърши изречението си. Изведнъж му се зави свят и загуби контрол върху вузоха си. Дишането му стана тежко и започна кашля... Джимин се изплаши . Искаше да му помогне , той бе наистина умно момче и веднага се досети че е асматик ....а й хапчетата за сматици в торбичката до него също му помогнаха да разбере какво става. Не се сети за нищо друго и за това Джимин рязко придърпа Юнги към себе си , постави ръка на лицето му и сля устните си с тези на Юнги.
Юнги се ококори на среща му , не вярваше че Джимин би го направил, но въпреки това той се отпусна и се наслади на така приятната целувка за него .
Когато Джимин се отдели от Юнги , дишането му се нормализира но главоболието продължаваше и се усилваше. Зави му се свят и припадна като падна от пеиката на земята.
-Юнги ! Юнги!
Джимин вдигна Юнги булчинската и го поведе право към домът на Юнги . След като вече бяха в него , Джимин постави Юнги на леглото в стаята му и го остави да си почине .....