Ръцете ми не спираха да треперят.
Разхождах се нервно из малката, но уютна стая на новият ни дом, в който се нанесохме преди седмица. Малката къщурка в почти непознатото за всички останали на земята градче се намираше в природата-нещо, за което винаги съм мечтала. Този път обаче мириса на цветя и дървета не ме успокояваше. Дишането ми беше ускорено и в мен се бореха страхът и вълнението.
Отворих още повече дървения прозорец и погледнах към прекрасния ни заден двор. В този момент Джейс копаеше усилено, защото искаше да засее цветя, както и зеленчуци.
Усмихнах се. Все още свиквах да го виждам по този начин-като един нормален мъж, който се грижи за дома си. Той много се беше променил и ми харесваше в какъв се беше превърнал.
Трябваше да му кажа.
Наметнах един суичер на гърба и излязох през входната врата, за да се запътя към задния двор. Една жена на средна възраст ми махна от съседната къща-госпожа Джаксън. Тя, естествено, не ни познаваше с истинските ни имена, но това нямаше голямо знащение за мен, защото се държеше страшно мило и много ни помогна докато се нанасяхме. Поздравих я весело и с леко нервна усмивка свих зад къщата.
На Джейс му отне малко време, за да забележи, че съм до него и спря с копането. Целият беше потен и се подпря уморено на лопатата. Не можах да не се разсмея.
-Не знаех, че да имаш постоянен дом и нормален живот е толкова трудно.-каза задъхано, Ударих го шеговито по рамото.-Защо не си горе? Трябва да си почиваш, болна си.
През последните няколко дни наистина се чувствах зле-повръщах, болеше ме корема, но на всичкото отгоре имах огромен апетит. В началото и аз си мислех, че съм хванала някакъв вирус, но току-що разбрах, че не това беше причината.
-Всъщност не съм болна. Трябва да ти кажа нещо.
Преглътнах на сухо.
-Наистина не знам как да го кажа и как ще го приемеш, но аз, аз...-Затворих очи и отнова ги отворих в готовност.-...съм бременна. Ще си имаме бебе.
Не можах да разчета изражението му. То не показваше нищо-нито радост, нито гняв, а просто беше безизразно. Това не ми хареса.
-Моля те, кажи нещо.-казах тихо.
Изведнъж той пусна лопатата на земята и отстъпи назад. Определено беше шокиран. Но докато успея да му кажа още нещо, той яече ме беше вдигнал от земята и ме въртеше във въздуха и усещах как подсмърча от радост.
Поне около минута ме държа във въздуха и ме обсипваше с целувки, а щом ме пусна, видях, че той наистина плачеше. Също като мен.
-Не мога да повярвам, че се случва.-каза Джейс и още няколко сълзи се търкулнаха по лицето му. Опита се да ги избърше с ръце, но те сякаш не спираха.
За секунда доброто ми настроение от това, че току-що бях разбрала, че нося в себе си човешки живот, изчезна.
-Джейс...дали ще е безопасно за детето? След всичко, което ние...
Не успях да си довърша изречението, защото той ме прекъсна с една сладка целувка, с която ме накара да млъкна.
-Не, ще се справим.-обеща ми.-Няма да позволя на миналото ми да провали нашето бъдеще.
Точно тези думи исках да чуя.
---------------------------
Това беше финалът! Надявам се цялата кстория да ви е харесала, защото лично на мен ми беше много приятно да я пиша и да съпреживявам всички случки на героите.
Ще се радвам да чуя мнението ви за финала и за историята като цяло, настина ще значи много за мен!
Благодаря за подкрепата! Обичам ви!!!!!! <3
P.S. В момента работя по нов проект, така че очаквайте абсолютно нова книга съвсем скоро! ;) :*