Гледна точка на Джесика
Събудих се и видях, че е 11 часа. Вчера до късно гледах филми на лаптопа си и в крайна сметка не излезнах от стаята си. Станах от леглото си и отидох до банята. Взех душ и измих зъбите си. Среших косата си и облякох спортен черен клин на Nike, бяло спортно бюстие и черни маратонки на същата марка. Смятам да потичам в парка малко и без друго имам нужда от тренировки. Вързах костата си и си взех термоса. Излезнах от стаята си тихо и слезнах по стълбите. Надявах се Ник да не е станал все още. Влезнах в кухнята и си взех една ябълка, която захапах и си напълних термоса с вода. Тръгнах към входната врата.
- Джесика! - чух гласът на Ник зад мен. Обърнах се ухилена до уши и го видях на стълбите.
- Ник! Буден си!
- Доста преди теб. Къде отиваш?
- Мислех да потичам малко в парка. - казах. Знаех, че ми е бесен за дето не си подадох носа вчера и сега се опитах да се измъкна и изобщо, че отбягвам разговора за това с Майк.
- Не. Първо ще ми кажеш какво стана вчера. Защо си излезнала от заведението без да кажеш нищо?
- Ти от къде знаеш?
- Майк дойде да те търси вчера. Защо се държиш като в децката градина? Момчето се е опитало да те зарадва, а ти си ходила да го преследваш.
- Значи все пак е дошъл?
- Да. Защото се е чувствал виновен и е мислел, че му се сърдиш. Джес защо просто не се отпуснеш малко и не му се довериш?
- Ник стига. Не му се сърдя. Тръгнах си, защото бях бясна на себе си, точно по изредените от теб причини. Не беше правилно и го осъзнавам. Беше ме срам да го погледна в очите след реакцията ми и просто си тръгнах. Знаех, че ще дойде да иска обяснение и за това те предупредих.
- А защо просто не поговори с мен? Нали за това са по- големите братя?!
- Знам, но не исках да виждам самата себе си, та камо ли, когото и да е било другиго.
- Можеше поне да ми кажеш какво е станало. Знаеш ли забрави. Ти си голяма и сама можеш да се оправяш.
- Ник не се сърди.
- Джес не съм на пет за да ти се сърдя. Просто постъпката ти е глупава.
- Знам и го осъзнавам.
- Надявам се.
- Добре аз сега излизам ще се видим после. Освен, ако не искаш малко време за брат и сесра и не дойдеш с мен.
- Не знам.
- Хайде де.
- Добре. Изчакай ме. - качи се по стълбите, а аз отидох и седнах на дивана в хола.
Гледна точка на Майкъл
Поредната безсънна нощ. Сигурно съм спал около час и се събудих от силно тропане. Мисля, че наще се прибраха. Станах и си облякох тениска. Прокарах пръсти през косата си и се прозях. Тръгнах да излизам от стаята, но някой ме изпревари и отвори вратата.
- Да не те събудихме? - попита майка ми, когато ме видя.
- Не точно.
- Това сутиен ли е? - посочи нещо зад мен. Обърнах се и на стола видях сутиена на Джес. Бързо се разсъних.
- Не това е...
- Джес ли е тук?
- Не. Беше тук. Има нейни дрехи наоколо, защото докато ви нямаше остана тук и просто ги е оставила за всеки случай. - избутах сутиена.
- Аха... добре ние с баща ти ще си починем, защото беше дълга нощ. Довечера ще вечеряме заедно. И ти ще присъстваш!
- Добре де.
- Хайде до после. - излезна от стаята ми. Огледах се наоколо. Беше пълен хаос. Имаше мои дрехи и такива на Джесика размятани из цялата стая. Както и наше бельо. Да приемем, че не е странно. На бързо прибрах нещата ни в гардероба и отидох до банята. Взех си душ и измих зъбите си. Облякох си къси панталонки, тениска и кецове. Оправих си косата и си взех телефона. Мислех да звънна на Ник за да видя как е Джес, но предполагам не пречи да отида до у тях. И без друго имам нужда от малко въздух.
Слезнах на долния етаж и излезнах от къщата. 10 минути по- късно бях пред домът и и позвънях на звънеца. Никой не отвори. Звънах още няколко пъти. Явно са излезнали. Телефонът ми звънна.
- Ало?
- Хайде на вън. - предложи Крис.
- Вече съм на вън.
- Къде си? Ще дойда при теб.
- Да се видим в парка до нас.
- Какво ти е? - попита.
- Нищо ми няма.
- Не на мене тия.
- Пред домът на Джесика съм, но не са си вкъщи. Ник трябваше да ми се обади, като разбере какво и е, но все още не ми е звънял. Притеснено ми е какво и е.
- Ще и мине пък и утре ще се видите.
- Да. Ок хайде до след малко.
- Да. Сега излизам. - затвори. Тръгнах към парка.
Гледна точка на Джесика
Тичахме в парка, но видях количка къс сладолед.
- Ник искам сладолед!
- Хайде. Като малките деца си.
- Ами не малката ти сестричка съм. - усмихнах се.
- Да и защото те обичам ще ти купя сладолед. - прегърна ме и тръгнахме към сладоледът. Поръчахме си и Ник ги плати. Седнахме на една пейка и започнахме да ги ядем.
- Харесва ми да излизаме заедно. Забавно е, а и винаги съм искала да имам по- голям брат. А не съм знаела, че вече имам.
- Е вече знаеш и желанието ти е сбъднато.
- Да. И се радвам. - гушнах го.
- Майк.
- Не няма да говорим за него.
- Не той е ей там. - посочи.
- Мамка му! Не искам да говоря с него. Хайде да тръгваме на някъде. - станах и се скрих зад едно дърво.
- Хей Ник! - Майк дойде при него, но мен не ме видя.
- Здрасти Майк!
- Как е Джес? Ходих до вас, но нямаше никой.
- Сигурно още спи и не ти е отворила. Знаеш, че обича да си подремва, а аз излезнах да потичам.
- А видя ли я вчера? Как е?
- Ами...
- Хей Майк.
- Крис.
- Здрасти Ник! - поздрави Крис.
- Здрасти! - отвърна брат ми.
- Добре Ник звънни ми после. Ние ще тръгваме. - каза Майк.
- Да. Ок. До утре. - отвърна Ник и те тръгнаха на някъде. Изчаках да се отдалечат.
- На косъм беше. - седнах на пейката отново.
- Трябваше да поговорите.
- Не.
- Знаеш, че можех да те издам?
- Нямаше. Но благодаря все пак.
- Хайде да се разхождаме на някъде.
- Хайде. - станахме и тръгнахме.
А/Б
49 глава е вече на лице. Остава само още една глава!!! Надявам се да успея утре да я кача за да може още в понеделник да кача и първата глава на втората книга. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥