Вече повече от два часа седях, пред голямо огледало, докато Зизи ме гримираше. Говорих с Майкъл и той ми каза мястото, на което трябваше да бъда и в колко часът. Колкото и да настояваше го убедих, че няма нужда да идва да ме взима.
Зизи пък така се грижеше за мен. Избра ми една от най - хубавите рокли тук, а вече втори час се занимава с грима ми.
- Като истинска кукличка си, бейби! - възкликна той, разресвайки косата ми.
- Всичко благодарение на теб. - засмях се. - Но след час трябва да тръгвам, не искам да закъснявам.
- Спокойноооо. Изчислил съм всичко. Но утре излизаме на кафе, ще искам да ми разкажеш какво се е случило.
- Какво очакваш да се случи? - повдигнах вежди.
- О, не знам. - той се засмя. - Ще видим.
- Няма какво да гледаме. Ще бъде супер неловко, Майк и Зейн сигурно ще се скарат, а мен ще ме е толкова срам, че няма да посмея да кажа каквото и да било.
- Скайлър, недей да говориш глупости.
- Не говоря глупости, така е.
- Не, не и не! - той завъртя стола ми, така, че да съм с лице към него. - Ти момиче си богиня! Не ме интересуват Джиджита-миджита. Ти си уникална и трябва да покажеш и вътрешната си красота. Трябва да поработим над поведението ти, защото си ми прекалено срамежлива. Въпреки, че има нещо сладко в цялата ти невинност. - той се усмихна.
- Нямаш си на представа колко се радвам, че те срещнах. - леко се надигнах и го прегърнах.
- Хайде, хайде. Стига вече сантименталности. Със сестра ми не се прегръщам даже. - той се отдръпна и се засмя.
- Уоууу. - аз също се засмях.
- Нека довърша косата ти и после, ако имаме време ще идем пак в офиса ми да си поговорим.
Кимнах и отново завъртях столът си към огледалото.
- Толкова си хубавааа! - Зизи запляска жизнерадостно с ръце, когато телефонът му започна да звъни. Той отиде и взе мобилния си, отдалечавайки се от мен.
След като бях напълно готова двамата тръгнахме обратно към кабинета на Зизи, но прецених, че е редно да тръгвам. Помолих го да ми извика такси, след, което си казахме " Чао " и се качих в асансьора.
Излязох от сградата и се огледах, търсейки някое спряло такси, но безуспешно. Вместо такси видях Джонсън, облегнат на колата си, да се взира в мен.
- Скай. - той ми помаха, за да привлече вниманието ми. Огледах се, леко предпазливо, след, което тръгнах към него.
- Ъм, хей? - засмях се леко неловко.
- Готова ли си?
- Да, но защо си тук? - попитах го.
- Зейн ми каза да дойда да те взема, и просто изпълнявам нарежданията му. - обясни ми, отваряйки вратата на колата.
Леко се усмихнах и поклатих глава, качвайки се в автомобила.
Дори не исках да знам откъде е разбрал, че съм тук. Достатъчно ми е да знам, че се е поинтересувал от мен, макар и малко.
Като се замисля днес беше много странен във фирмата, но за жалост няма да имам възможност да го попитам тази вечер. Няма шанс да говоря с него, докато Джиджи е там. А отделно и Майк мисли, че със Зейн сме в лоши отношения. Може би така е по - добре.
- Знаеш ли къде ще вечеряте? - попита ме Джонсън.
- Никаква идея.
Той се засмя.
- В един много хубав ресторант, поне до колкото разбрах. Майкъл го е резервирал само за вас четиримата.
- Защото човек не може да се храни в ресторант, заедно с други хора. - казах иронично.
- Не, не. Да не ви снимат просто. - оправда го той.
- Ясно ми е, спокойно. Просто никога няма да мога да свикна с начина на живот, на богатите.
- И аз не ги разбирам понякога, но често мога и да се поставя в тяхно положение.
- Семейството ти богато ли е?
- Ако беше нямаше да съм шофьор. - той отговори и се засмя.
- Да, логично. Глупав въпрос. Съжалявам.
- Не, спокойно. Не е глупав. За жалост не произлизам от много богато семейство и ми се наложи да работя от малък, но пък благодарение на това се научих да се справям сам.
- Това е хубаво...
- Преди три години бях ударил дъното, буквално. Зейн обаче ми подаде ръка. Не знам как успях да стана негов шофьор, но съм адски благодарен, че това се случи. Ако не беше той още щях да спя на някоя пейка, в парка. - каза Джонсън.
Леко се усмихнах.
- Значи все пак, Зейн не е толкова лош?
- Лош? - той се изсмя. - Той е един от най - добрите хора, които познавам. Да, понякога може да е малко самовлюбен и груб... - прекъснах го, преди да се доизкаже.
- И досаден и нетактичен. - допълних и двамата се засмяхме.
- Да, но освен тези негови негативни качество има и много добри. Мил е, грижовен, но трудно се отваря пред хората, още повече пред непознати. Мрази да го контролират, затова доста често се кара с баща си.
- Той е много странен човек, господин Малик.
- Да, доста а загадъчен. - съгласи се с мен. - Така де, не ми е позволено да обсъждам шефовете си.
- Мхм. - засмях се.
Щом пристигнахме, си поех дълбоко въздух и слязох от колата, пожелавайки ' лека вечер ' на Джонсън.
Когато стигнах до входа, на сградата, намираща се срещу мен, ме спря висок и едър мъж.
- Име, моля.
- Ъъ, Скайлър. - отговорих.
Той се помести от вратата, правейки ми път да вляза.
Ресторанта бе много елегантен. Майк, Джиджи и Зейн вече бяха тук. Насочих се към масата, на която седяха.
Настаних се до Майк, като Зейн бе срещу мен.
- Добър вечер. - поздравих.
- Здравейй. - усмихна ми се Джиджи. - Как си?
- Ами добре. - отвърнах, смутено.
- Изглеждаш невероятно, между другото. - допълни тя.
- Много ти благодаря. Ти също си много красива, както винаги. - аз ѝ върнах комплимента.
- Е, нека да поръчваме. Умирам от глад. - каза Майкъл, взимайки едно от менютата, поставени в средата на масата.
Аз също взех едно и започнах да прелиствам страниците. Не бях гладна, може би защото коремът ми се бе свил на топка, от притеснение.
Най - после успях да си избера ястие. Сервитьорът дойде и взе поръчката ни.
- Та, Скай - започна Майк. - точно преди да дойдеш си говорехме за рождения ти ден.
- Така ли? - учудих се, поглеждайки към Зейн, който кимна леко.
- Разбрах, че е скоро и мисля, че би било добре да направим някакъв купон. - каза Майк.
- Аз пък мисля, че няма смисъл от такова нещо. - най - после проговори и Зейн.
Върнах погледа си на Майкъл.
- Много ти благодаря, но нали ти казах, че не си падам по такива неща, а и не познавам почти никой тук.
- Е, да, но все пак е рождения ти ден. Помисли. - опита да ме убеди Майк.
Скоро ще има развитие, спокойно. ;д Надявам се главата да ви хареса. Извинявам се, ако има грешки. Приятно четене и гласувайте и коментирайте. Лек/а ден/вечер! <3