Събота
Гледна точка на Джесика
Събудих се и беше 10 часа. Още бях в дома на Майк. Искам да видя с какво ще се оправдае, че излиза. Правех се, че не съм му сърдита вече и се получаваше. А и не, че съм толова сърдита просто искам да знам с кой говореше. Предполагам до 10 и половина ще тръгне и за това се разбрах с Рейчъл да е тук за да тръгнем и ние тогава. Вчера разпитах и момчетата, но те казаха, че не знаят нищо за това. Крис беше малко подозрителен, но е доста добър актьор и успя да ме заблуди... за сега.
- Майк... - погалих бузата му и я целунах. - Събуди се.
- Добро утро! - усмихна се, но все още беше със затворени очи.
- Хайде 10 часа е.
- 10! - стресна се.
- Да. Проблем ли има? Нали нямаш планове за днес?
- Не е възможно навих аларма за 8 часа.
- Явно не сме я чули. - или не е била, защото я изключих преди да си легнем. - Но е събота. Ако не се наспим днес то кога?
- Да... само че аз трябва да излезна за около час. Ти остани тук и като се върна ще правим, каквото искаш.
- И къде ще ходиш?
- Един приятел е в града и се разбрахме да се видим за малко. Той е по работа тук и утре си тръгва и може да излезнем между 11 и 12 днес.
- Няма ли да ме запознаеш? Все пак съм ти гадже.
- Ами... виж той е малко така... и... абе сещаш се.
- Не не се.
- Джес само за един час.
- Хубаво. - станах от леглото. "Той е малко абе сещаш се." За тъпа ли ме има. Но спокойно така или иначе ще разбера кой е този "приятел".
Влезнах в банята и си измих зъбите и лицето. Преоблякох се и слезнах долу.
- Кафе? - предложи.
- Не. - взех една ябълка. Седнах на един от столовете и заразглеждах някакво списание.
Майк се качи горе и след малко слезна облечен за навън.
- Принцесо излизам. Ще се видим после.
- Чао! - казах без да го поглеждам.
- Не се сърди де. - дойде и ме целуна по бузата.
- Не се сърдя.
- Добре. Хайде чао. - усмихна се и излезна. Усмихнах се и побързах да се кача горе. Облякох си светли леко по- широки дънки, бяла широка тениска с малък черен надпис, обух си бели маратонки Adidas и си взех слънчеви очила и малка червена кожена чантичка. Вързах косата си на отпуснат кок и бях готова. На вратата се звънна. Изтичах долу и отворих.
- Рейч нали се разбрахме да пишеш?! Ами ако беше тук?!
- Видях го, че излиза и за това.- прегърнахме се. - Тръгваме ли?
- Да. Хайде. - заключих. Тръгнахме надолу по улицата.
- Какво му беше оправданието?
- Приятел, който дошъл по работа в града, с който искал да се види.
- Аха... и мисли, че си се вързала.
- Поне се надява. Любопитно ми е обаче кой е, че да не трябва да знам.
- Ами ако е момиче.
- Лошо за него. Мноого лошо. - сега се замислих за това. Ще ми стане прекалено гадно, ако е момиче, но любопитството надделяваше и исках да разбера кой е.
След около 20 минути вече бяхме в центъра и се намирахме пред заведението. Имаше два входа и видях Майк да седи сам на една маса близо до предния вход, за това ние отидохме и седнахме в единия ъгъл при другия вход. Кафето беше голямо за това трудно ще ни познае, а и имаше хора и трябва да се вгледа конкретно в нас за да ни познае.
- Какво ще желаете? - попита сервитьорката.
- Две големи фрапета. - поръча Рейчъл.
- Идвт след малко. - момичето ни остави и тръгна към съседната маса.
- Ох... вече и аз се изнервям няма ли да дойде по- бързо?!
- Нали?! - загледахме се към масата на Майк, но никой не се появянаше. Обърнах се в другата посока и заразглеждах самото кафене.
- Идват! - каза Рейчъл.
- Къде? - обърнах се рязко.
- Фрапетата ви. - сервитьорката се усмихна и ги сервира след което се оттегли.
- Гадна си. - отпих от кафето.
- Да си беше видяла лицето. - засмя се. Не исках да поглеждам отново на там, защото е много очевидно. Аз се падам с гръб към неговата маса и изглежда все едно зяпам хората. Рейчъл обаче беше срещу масата и гледаше на там. Тя отпи от кафето си, но се задави. - Ъм... Джес.
- Какво? - попитах, а тя само посочи с пръст. Обърнах се и видях някакъв топ модел да прегръща Майк, а той я целуна по бузите. Ченето ми щеше да да удари земята, а очилата ми паднаха. Наведох се да ги взема без да отделям поглед от тази курва. Седнаха и започнаха да обсъждат нещо.
- Е ако това е приятелят, то по- каква ли работа е в града?! - каза Рейч, а аз я погледнах.
- Трябва да отида там. - опитах се да съм спокойна.
- Недей.
- Защо?
- Не знам. Просто може да не е това, което си мислим.
- Е няма друг начин да го разберем. - станах от мястото си, а Рейч тръгна след мен. Майк не ни виждаше и в момента минах точно зад него.
- Гаджето ти е голяма късметлийка. Завиждам и. - каза блондинката. Я пак!
- Спокойно миличка. Вече няма гадже. - свалих очилата си и я погледнах, а Майк светкавично скочи от мястото си и ме погледна.
- Джес?!
- Боже ти си Джесика? Само за теб слушам.
- Интересно аз за теб не. - усмихнах се злобно.
- Джес успокой се и не преувеличавай. - Рейчъл се опитваше да ме успокои.
- Макейла, приятно ми е. - подаде ми ръка, а аз я изгледах злобно, а след това погледнах Майк.
- Приятел, а Майк? Не знаех, че имаш топ модели в списъкът си с приятели.
- Джес мога да ти обясня.
- Слушам.
- Моля те не си тръгвай... Аа ти каза, че слушаш. Съжалявам навик.
- Не ми е до шегички Майк. Защо ме излъга?
- Не можех да ти кажа истинта. Добре Коледа е след месец и ти подготвях изненада.
- Все още не разбирам тя какво общо има.
- Тя е туристически агент. Помага ми да организирам почивка за двама ни за празниците.
- Двама ви?
- Не. За мен и теб Джес. - каза. Погледнах го и просто побързах да излезна от заведението. Не се понасях в момента. Майк просто ми е организирал изненада, а аз му нямах доверие и развалих всичко. Как можах да си помисля, че ми изневерява с тази?! Не можех да остана и да го гледам. Просто ме е срам от себе си. Как ще му се извиня?! С това излиза, че му нямам доверие. Аз съм най- ужастното гадже. Не трябваше да се съмнявам в него.
А/Б
Ето я новата глава. Малко ни остава до края. Коментирайте и гласувайте, ако ви харесва главата и историята. Благодаря!♥♥♥