С Браян вечеряхме. Исках да му кажа толкова много неща, а в същото време не смеех. Щях да го нараня. Той не го заслужаваше. Но аз също. Аз бях човекът, който правеше всички компромиси във връзката ни, през повечето време. Реших да започна разговора.
- Мисля, че трябва да поговорим.
- Аз също. Каза, че ще ми кажеш какво се е случило, но от както сме тук не си проговорила. - леко се заяде с мен, а аз сведох поглед.
- Връзката.. или каквото там имахме със Зейн.. свърши. Подписах договор и вече няма да се правя на негова приятелка.
Браян се усмихна.
- Това значи ли, че ще се върнем?
Леко сбръчках вежди, премигвайки няколко пъти.
- Не? Нямам намерение да го правя. Казах ти, че ще се боря за стипендия. Искам да уча тук. - обясних.
- Серизно ли, Скай? Имаме възможност да се върнем и всичко да е както преди, а ти избираш да останеш тук? Не мога да те разбера!
- Не, аз не мога да те разбера! - леко повиших тон. - Не мога да разбера какво искаш от мен?! Не разбираш ли каква възможност е това за мен! Да не говорим, че ти самия ми говореше за образование, преди да дойдем тук!
- Е, нещата се промениха.
- Ти се промени! Не знам защо, но ти се промени. - погледнах го.
- Серизно ли? - той каза, някак подигравателно. - аз съм се променил? Ти поглеждала ли си се отстрани скоро? Нямаш нищо общо с момичето, което беше преди месец! Понякога се чудя как успя да се промениш за толкова кратко време.
- Знаеш ли... може би си прав. Може би съм се променила, но не съжалявам за това. - изправих се, взимайки чантата си. - благодаря ти за вечерята и лека вечер. - казах студено и тръгнах към изхода.
Това беше краят. Думите му ме огорчиха, да, но и без това бях решила да приключа отношенията си с него тази вечер. Е, надявах се да останем приятели, защото наистина го ценя, но той успя да направи така, че връзката ни да приключи със скандал. Както и да е. Вече съм свободна.
Усмихнах се сама на себе си, вървейки към едно такси.
Прибрах се, в апартамента на леля, като тя гледаше телевизия, седейки на дивана.
- Здравей Скай. - поздрави ме тя.
- Хей. - отвърнах и. - как си? - попитах, настанявайки се до нея.
- Изморена, но все пак щастлива, че племенницата ми ще остане при мен. - тя се усмихна.
- Адски съм ти благодарна, че ме прие.
- Все едно имам избор! - тя се засмя и ме прегърна.
- Лельо.. - леко снижих тона си и се надигнах, за да я погледна. - объркана съм, много..
- Защо? Какво става? - тя намали телевизора и ме погледна.
- Скъсах с Браян. - сведох поглед.
Тя замълча. Сигурно не знаеше какво да каже.
- Уау... Не вярвах, че.. че може да стане така, искам да кажа.. Защо? - леля попита, видимо объркана.
- Не е същото. Просто, нещата помежду ни се промениха с идването ни тук. Така го почувствах. А и отделно мисля, че в момента в мен се зараждат чувства към друг човек. - погледнах я.
Тя затвори за момент очи и въздъхна тежко.
След, което ме погледна и хвана ръцете ми.
- Недей Скай. Недей да започваш да таиш надежди за Зейн. Неговата работа е да кара момичетата да се влюбват в него. Ти само ще пострадаш.
- Защо мислиш, че говоря за него? - погледнах настрани.
- Защото те познавам... И те моля, пази си е по - добре недей да мечтаеш. Съсредоточи се върху по - важните неща сега, като например образованието ти. - леля ме прегърна, преди да се изправи. - аз ще лягам, после загаси телевизора.
- Добре. - кимнах. - лека.
И останах сама, свита на дивана.
Дали леля беше права? Зейн се промени, може би преди е бил такъв, но сега поведението му е доста по - различно..
Бавно се изправих и спрях телевизора, след, което се запътих към стаята си.
Преоблякох се и си легнах.
На следващата сутрин се събудих, от звъненето на телефона си. Надигнах се и взех мобилния си, вдигайки.
- Да? - измрънках.
- Добро утро, Скай. Малко е рано, но цял ден ще съм в студиото, а искам преди това да те закарам до фирмата. Извинявай, ако съм ти събудил. - каза Зейн.
Ококорих очи и се надигнах.
- А, не. Аз не спя. Отдавна съм станала.
- Значи става ли да мина да те взема след около час? - попита ме.
- Да, да. - съгласих се.
- Добре, до после. - каза и затвори.
Усмихнах се и покрих лицето си с ръце, след, което бързо се изправих излизайки от стаята си.
Отидох в кухнята, но леля не бе там. Най - вероятно вече е на работа. И по - добре, защото надали щеше да ѝ хареса това, че Зейн щеше да ме закара до фирмата.
Набързо си направих закуска, а след като се нахраних отидох в банята и се оправих, измивайки лицето и зъбите си. Върнах се в стаята си и седнах на земята, до куфара, започвайки да избирам какво да облека.
Закъснявах, но въобще бях изгубила представа за времето. Когато видях, че са минали повече от час и тридесет минути, от разговора ни със Зейн, бързо грабнах чантата и палтото си и излязох. Заключих след себе си и се затичах към асансьора. Щом стигнах до него започнах да натискам копчето, въпреки, че така надали щях да го накара да дойде по - бързо.
Когато все пак вече влязох в асансьора, зачаках търпеливо да спре на първия етажа.
Излязох от сградата, а пред входа и бе паркирана колата на Зейн. Леко се усмихнах и се качих в нея.
- Хей. - той ме поздрави.
- Хей.. - казах, слагайки колана си. - извинявай, че се забавих.
- Няма нищо, спокойно.
Той запали и тръгнахме.
- Решила ли си напълно, за университети? - попита ме.
- Да. Ии силно се надявам да направя правилния избор.
- Дано успееш да спечелиш стипендия, въпреки, че баща ми избира стипендиантите, заедно с комисия. Което значи, че най - вероятно ще си сред избраните. Не е сигурно де, но съм почти убеден, че ще ще спечелиш стипендия.
- Да, дано. Ако не стане просто ще уча в университета в родния ми град и така. - леко се засмях.
Когато стигнахме до фирмата, Зейн паркира. Слязохме от автомобила, а на паркинга се засякохме с господин Малик, който вървеше заедно с двамама от бодигардовете си.
- Зейн? - той бе леко учуден.
- Здравей, татко.
- Какво правиш тук? - попита го.
- Дойдох да го докарам Скай.
Бащата на Зейн ме погледна, а аз се усмихнах леко.
- Ясно. После трябва да поговорим. Лек ден. - господин Малик се усмихна и се насочи към черен джип.
- Хайде. - каза Зейн, тръгвайки напред.
Малко е по - кратичка, но я писах на телефон и да.. Надявам се главата да ви хареса. Извинявам се, ако има грешки. Приятно четене и гласувайте и коментирайте. Лек/а ден/вечер! <3