На вратата се звънна и се изправих от дивана, запътвайки се към нея. Отворих. Усмихнах се, когато видях Майк. Зизи не вдигна и реших да звънна на Майк. Той беше " спасителният ми пояс ", тъй като малко ме бе страх от бурята. По принцип никога не съм се страхувала от такива неща, но има разлика в това навън да вали, а аз да съм вкъщи, под завивките, и в това да съм сама, в апартамент в Ню Йорк.. не исках да звъня на Браян, защото знам, че няма кола, а не ми се щеше да разкарвам Бела толкова късно. Майк пък с удоволствие се съгласи са дойде.
- Хей! - той ме поздрави, влизайки. Прегърна ме леко и се усмихна. - малко се учудих като ми звънна.
- Защо? - попитах, затваряйки вратата след него.
- Не знам, не съм очаквал да ми се обадиш толкова късно, може би. - той се засмя.
- Гладен ли си? Тъкмо щях да си правя вечеря. - казах навивайки ръкавите си.
- Вечерял съм, но щом предлагаш. - Майк се засмя.
- Не си мисли, че ще е нещо особено. Правя омлет.
- Ще ям каквото ми дадеш. - той продължи да се смее.
Отидох в кухнята, а той ме последва.
- Е... - Майкъл се облегна на стената, като аз започнах да вадя нужните ми неща за омлета. - защо си тук?
- В какъв смисъл? - леко сбръчках вежди.
- Ами защо не си у Зейн? Да не те е изгонил?
Засмях се.
- Не е толкова лош. Даже напротив, в момента родителите ми са в апартамента му. - обясних включвайки котлона. - той позволи да им организирам вечеря там, за което съм му адски благодарна.
- Значи той вече е в ЛА?
Погледнах го.
- Че какво да прави там?
- Беше споменал, че днес ще заминава, реших, че ти е казал.
Пак се направих на глупачка.
- Ъм, не, не ми е казал. Сигурно е там. - погледнах надолу.
- Недей да таиш надежди за Зейн. Той е безнадежден случай, винаги мисли само да себе си. - каза Майк, поставяйки ръка на гърба ми.
- Знам. - погледнах го и се усмихнах. - ако искаш иди седни на дивана, когато съм готова ще дойда.
- Добре. Ако ти трябва помощ - викай. - той се засмя и тръгна към хола.
Вече ми писна Зейн да ме разиграва. Всъщност той не ме разиграваше, искам да кажа.. аз сама си въобразявах някакви неща. Бях жалка.
Поклатих глава, преди да се отърся от тези мисл. Сложих престилката, която леля държеше закачена на един от шкафовете.
Не бях добра в готвенето, но можех да се оправям когато се налагаше. След като бях готова сложих храната в две чинии, преди това направих и салата. Сложих всичко в поднос, за да ми е по - лесно да го пренеса в хола.
Майк седеше на дивана. Той бе пуснал телевизора и гледаше някакво предаване.
- Ухае добре.. и не ти го казвам само, защото сме приятели! - той се засмя, а аз отвърнах със същото.
Поставих подноса на масата.
- Няма нищо за пиене, съжалявам.
- И вода ще свърши работа.
Кимнах.
- Сега идвам.
Върнах се в кухнята и свалих престилката. Телефона извибрира. Погледнах го, само, за да установя, че имам съобщение от Зейн. Определено не исках да го чета, но любопитството ми действаше вместо мен.
" Всичко наред ли е? "
Засмях се и поклатих глава.
Все едно му пукаше.
Прибрах телефона си в задния джоб и налях вода в две чаши. Взех ги и се върнах обратно в хола. Оставих чашите на масата и се настаних на дивана до Майк.
- Какво ще гледаме? - попитах, взимайки една от чиниите в скута си.
- Ъъ, нямам си и на идея.
Засмях се.
- Добре, какво гледаш ти? - зададох още един въпрос, подобен на предишния.
- Това предаване, в която си избират къщи ии.. - прекъснах го.
- Значи ще гледаме него, спокойно.
Той сякаш леко си отдъхна и се засмя.
- Добре. - съгласи си.
Вечерта мина неусетно. След като се нахраних съм се отпуснала и съм заспала. Събудих се от лекото побутване на Майк.
- Скай, Скай..
- Ммм - измрънках и отворих очи. Бях облегнала глава на рамото му, затова се надигнах леко и го погледнах. - какво има?
- Тока спря.
Огледах се. В стаята не се виждаше почти нищо. Единственото светлините отвън осветяваха помещението.
- Сигурно е заради бурята. - бавно се изправих.
- Най - вероятно. Да ида ли до долу да проверя електронното табло? - предложи Майк, също изправяйки се.
- Не, глупости. Хайде, ще светиш с телефона си, за да ти оправя леглото, в стаята за гости. Аз ще спя в спалнята на леля.
- Мога и да си вървя, ако ти е неудобно....
- И да ме оставиш?! Няма шанс. Хайде. - подканих го, а той извади телефона си и включи фенерчето.
Оправих леглото, в която щеше да спи Майк.
- Лека нощ. - каза ми той, а аз се усмихнах.
- До утре. - извадих телефона си, за да мога да си светя с нещо, докато стигна до стаята на леля.
Когато влязох в нея, първо взех една пижама от раклата, до вратата, а след това седнах на леглото. Докато спирах фенера си, видях, че Зейн ми и звънял два пъти. Няма да лъжа - стана ми хубаво, дано поне малко се притесни. Преоблякох се набързо и си легнах.
На следващата сутрин се събудих и се обърнах с лице към прозореца. Вече не валеше, но небето все още бе покрито с тъмни облаци.
Изправих се и се протегнах. Облякох се и вързах косата си. Излязох от стаята.
Майк седеше на дивана.
- Най - после стана. - той се изправи. - не исках да си тръгвам преди да се събудиш.
- А защо ще си ходиш? Остани за закуска. - погледнах го.
- С удоволствие, но имам работа. Може би някой друг път. - той се усмихна и дойда до мен. Прегърна ме. - радвам се, че ми се обади снощи.
Аз също отвърнах на прегръдката му.
- Аз се радвам, че ти дойде.
- Нали за това са приятелите. Хайде, ще се чуем. - той се отдръпна от мен и излезе.
Прозях се и се запътих към дивана. Изгарях от любопитство да разбера какво се е случило на вечерята на родителите ми. Силно се надявам да са се сдобрили. Точно когато се настаних на дивана, на вратата се почука. Леко сбръчках вежди. Сигурно Майк бе забравил нещо. Изправих се и отидох да отворя.
- Мога ли да попитам защо преди малко се разминах с Майкъл на входа? - попита Зейн, щом отворих вратата.
- Сметка ли ще ми държиш сега? - скръстих ръце, като все още седяхме на вратата.
Нямах намерение да го каня вътре, но той се самопокани и влезе, затваряйки вратата.
- Не ми отговори.
- Защо ми е да ти отговарям.. а, защо си тук? Полета ти де не е отменен?
Той издиша тежко.
- Не знам какво си мислиш.. - той се опита да се оправдае, но аз го прекъснах.
- Какво да си мисля? Че просто ще ме оставиш тук без дори да ми кажеш, че заминаваш?! - държах се все едно наистина имахме връзка, но просто се бях ядосала и ми писна все да ме води за носа.
- Може ли поне веднъж да говориш с мен, преди да започнеш да си изважадш каквито и да било изводи, Скайлър? Поне веднъж ме попитай как стоят нещата, преди да започнеш да викаш и да се ядосваш.
- Добре, ето. Питам те. Нямаше ли да заминаваш за ЛА?
- Да, щях. - той отговори, преди аз пак да заговоря.
- Ето, бях права! - побързах да се защитя.
- Щях да взема и теб. Родителите ти обаче дойдоха и го отложих.
МНОГО БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ДОКАРАХТЕ ДО #1 ВЪВ ФЕНФИКОВЕТЕ. Знам, че е защото качвам редовно, но все пак.. всичките ядове покрай wattpad са си заслужавали. :D Надявам се главата да ви хареса. Извинявам се, ако има грешки. Приятно четене и гласувайте и коментирайте. Лек/а ден/вечер! <3 * не знам защо тази глава ми изглежда по - различна.. самия ми начин на писане сякаш е друг. хдд