Щом влязохме в апартамента издишах тежко.
- Умирам за сън. - отбелязах.
- Лягай си. - каза Зейн, който влезе след мен.
- Ами ти? - погледнах към него.
Не знам дали изглеждаше учуден от въпроса ми или просто се чудеше дали да ми отговори, но той замълча за малко.
- Аз ще ида до един приятел.
- Ясно. - кимнах леко. - Лека нощ, все пак. - тръгнах нагоре по стълбите.
- Скай - каза Зейн и аз се обърнах към него.
- Утре ще има открита изложба в Central Park, ще се отбелязва началото на есента. Искаш ли да идем?
Стоях и го гледах. Това беше първия път, в който той искаше мнението ми. Първият път, в който не ми заповядваше и не ми казваше какво трябва да правя. Първия път, в който не каза " ще е добре за имиджа ми ".
Усмихнах се.
- Да, разбира се.
- Лека нощ, тогава. - каза той и изчака да тръгна отново нагоре, преди да излезе.
Влязох в стаята и оставих чантата си на леглото, като седнах на него. Усетих, че все още се усмихвах и това ме притесни. Поклатих леко глава и взех телефона си.
Писах на Браян.
" Хей, спиш ли? "
Сега е един, вкъщи сме само с час назад, което значи, че сега трябва там да е.. дванадесет? Не би трябвало да спи. Но той каза, че днес е помагал на баща си с някакви кашони, може да е бил изморен и да си е легнал.
Както и да е.
Изкъпах се набързо и си легнах.
Както всяка вечер реших да направя анализ на изминалия ден.
Това обаждане от Бела беше доста странно, а и май на Зейн му стана нещо, след като му казах, че съм говорила с нея. Поне така мисля де, може да си въобразявам.
От друга страна говорих и с Браян. Той ще идва. Това беше хубаво, липсваше ми компанията му. Леко се усмихнах.
Хайде. Време е за сън.
Затворих очи.
Не, няма да стане така.
Изправих се, и както обикновено взех телефона си, и слязох долу.
Отидох в кухнята и започнах да ровя по шкафовете, търсейки чай. След като го намерих си го направих и седнах на дивана, оставяйки телефона си на масичката. Отпих веднъж от чая.
- Ау,ау.. -промрънках тихо. Беше горещ. Оставих и чаша на масата и се облегнах.
Проучвах голямата, стъклена секция, намираща се срещу мен. В най - долния десен ъгъл имаше нещо като папки, а под тях имаше албуми.
Любопитството убива.
Отидох и извадих най - големия албум, като го поставих на масата, а аз пак седнах на дивана.
Разтворих го и започнах да разглеждам снимките в него.
Беше семеен албум. Или нещо от сорта, защото имаше и снимка на Зейн, заедно с негови приятели от тинейджърските му години. Беше толкова.. странно да го виждам такъв. На всички снимки беше усмихнат.
Последните няколко страници бяха снимки на Зейн и на момчетата от групата. Изглеждаха толкова близки, когато четях техни интервюта, а като гледам снимките - наистина са били като братя.
Вибрацията на телефона ме накара да отместя поглед от албума.
Беше Браян, звънеше ми.
Бързо затворих албума и взех телефона си.
- Скъпа, извинявай, че не ти отговорих веднага. Бях в банята. - обясни ми Браян, щом вдигнах.
- Няма нищо.
- Ти защо не спиш?
- Ами не ми се спеше и ти нали каза да ти пиша... няма значение. - леко се засмях. Изправих се и върнах албума на мястото му.
Тръгнах обратно към стаята си, като взех и чая със себе си.
- Е какво прави днес? - попитах Браян.
- Нали помагах на баща ми, та общо взето целия ми ден мина в пренасяне на кашони.
- Миличкия. Бих те гушнала, ако бях при теб. - отново легнах в леглото си.
- Тъй като вече е след полунощ.. значи утре. - той се засмя леко.
- Да.. Виждал ли си се със Стейси?
- Ъ, не? Защо?
- Просто питам, домъчня ми за нея.
- Тя също може да дойде някой ден в Ню Йорк, спокойно.
- Да, така е. - затворих очи. Имах чувството, че ще се разплача.
Просто бях прекалено емоционална и понякога ей така от нищото можех да си изрева очите.
- Мисля да си лягам. Много съм изморена.
- Разбира се. Почивай се. Лека нощ, утре ще се чуем да ти кажа кога да ме чакаш.
- Добре. Лека нощ, обичам те. - казах.
- И аз. - той затвори.
Поставих телефона си на нощното шкафче, до чашата с чай, която си остана пълна. Завих се през глава и стиснах очите си, опитвайки де са не плача. Най - малкото, защото нямаше причина.
На следващата сутрин се събудих и веднага погледнах телефона си - 9:37.
Едно от многото неща, в които не ме биваше - да спя до късно.
Изправих се и се протегнах.
Отидох до прозореца.. изглеждаше доста хладно навън.
Облякох се и отидох в банята. Слязох долу, като свалих и чашата ми от снощи.
Беше тихо, Зейн явно го нямаше още или пък спеше, не знам.
Не ме интересува.
Отидох в кухнята и си направих закуска.
Чух, че входната врата се отваря и веднага погледнах натам.
Зейн.
- Добро утро. - поздрави той, идвайки към мен.
Аз кимнах леко и продължих да се храня.
- Много съм изморен, ще ида да се изкъпя и ще си почина малко. Става ли след това да тръгнем? - попита ме, а в отговор аз отново кимнах леко. - Има ли ти нещо? По принцип ти си тази, която приказва, а не аз.
Господи,защо това ми прозвуча толкова сладко.. нее.
- Нищо, просто е рано.
- Щом казваш. - той тръгна нагоре.
След като се наядох седнах на един от столовете, в кухнята и взех телефона си. Трябваше да си намеря занимание, защото си личеше, че Зейн е доста изморен и сигурно щеше да спи поне няколко часа.
Порових се малко в интернет, но не намерих нищо интересно и седнах пред телевизора, пускайки го.
Сменях каналите, докато най - накрая не намерих някакъв филм, който бих гледала.
Филмът свърши. Аз още лежах, а Зейн все още беше в стаята си, спейки най - вероятно. Никаква промяна.
Взех телефона си продължих да си търся занимания, докато най - после не чух отварянето на врата, от горния етаж.
- Готова ли си? - каза Зейн, който слизаше по стълбите.
- Аха. - изправих се.
- Хайде тогава. - той се бе преоблякъл и изглеждаше толкова отпочинал и бодър.
Излязохме от сградата и се качихме в автомобила му.
- Та.. - реших да започна разговор. - каква точно е тази изложба?
- Ами по принцип е на едно училище, което спонсорира баща ми, но не това е причина да искам да ида де. Ще има рисунки и снимки на няколко курса по фотография. Ще има е нещо като мини концерт.
- Супер. - усмихнах се. - това е много хубаво. В родния ми град имаме нещо като фестивал в началото на лятото и той протича по подобен начин.
- Ти участвала си ли?
- Ъм.. - разумът ми ми казваше "не", но аз не го слушах. - Ами да. - засмях се. - Само веднъж. Танцувах, но в същото време имаше и стрелба с балони с боя.. и брат ми хвърли един червен балон по мен, при което едно от момчетата от публиката се развика - " На Скайлър цикълът и излиза през носа и устата " ии моето единадесет годишно аз се разплака и слезе от сцената. Общо взето това беше първият и последен фестивал, в който взех участие.
Той мълчеше.
Аз току-що му разказах една от най - засрамващите ме истории, а той просто мълчеше.
Тишината, която ме бе напрегнала изчезна със смехът на Зейн. Аз също се засмях.
- Сериозно ли?
- Дам.
- Това е ужасно, но и толкова смешно. Мога да си те представя.
- О, повярвай ми - не искаш.
Щом пристигнахме той паркира и слезе, както и аз.
Зейн хвана ръката ми и ме поведе към нещо, което меко казано бе изложба. Бе пълно с хора, имаше музика, която обаче бе някак успокояваща. Имаше и деца, и тинейджъри, както и възрастни хора.
Това място нямаше нищо общо с баровете и ресторантите, които посетих за краткия се престой тук. Беше толкова различно, но и толкова хубаво. Е разбира се имаше и няколко журналисти от различни телевизионни медии, но това вече не ми пречеше толкова.
- Харесва ли ти? - попита ме Зейн, докато аз зяпах по различните разпънати платна, на който имаше красиви рисунки.
- Да! - отговорих.
Ехх, успях да я кача бее. Та.. development ли усещам в отношенията на Zky (Zayn+Sky - хеххее, много съм забавна. хдд ) или пък не? :D :D Надявам се главата да ви хареса. Извинявам се, ако има грешки. Приятно четене и гласувайте и коментирайте. Лек/а ден/вечер! <3